Митата на Тръмп: Какво точно се случи и каква е стратегията на Европа?

Разбунени пазари, мита върху пингвини, прогнози за рецесия и политическо салто-мортале, каквото не сме виждали досега.

След една хаотична седмица, президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви временно примирие в глобалната си търговска война, пише европейският клон на изданието POLITICO.

Докато по-голямата част от света (с изключение на Китай) въздъхна с облекчение, след като Тръмп сложи на „пауза“ на най-дестабилизиращите мерки, всички внимателно наблюдават дали президентът ще удържи на думата си.

Ако не сте в крак със събитията – ето как се разви обратният ход на Тръмп относно митата, какво означава, защо се случи и – най-важното – какво предстои. (PS: Това си остава пълна мистерия.)

И така, за какво беше всичко това?

В неочакван ход в сряда Тръмп обяви 90-дневно примирие в търговската си война, като сложи на „пауза“ митата за всички страни - с изключение на Китай.

Решението бе взето след финансов хаос и дипломатически възражения от Берлин до Пекин.

Въпреки че Тръмп не призна изрично, че финансовите последици са го принудили да обърне курса, той заяви, че пазарите са изглеждали ‚доста мрачно“ и че хората хората „започнали да се паникьосват“.

Въпреки че се отказа от повечето си планирани мита, американският президент все пак посочи, че ще запази 10-те процента налог за всички страни – ниво, което е по-високо от почти всеки друг митнически режим някога.

Пазарите се сринаха

Финансовият свят не прие добре новите мита.

Индексът S&P 500 отбеляза спад с почти 13%, изтривайки трилиони долари пазарна стойност и събаряйки акциите на технологични гиганти като Apple и Meta.

Изпълнителните директори на инвестиционни банки започнаха да бият тревога за предстояща рецесия, а паника обхвана борсите от Лондон до Париж и Токио, които потънаха дълбоко на червено.

В крайна сметка обаче не акциите, а американските държавни облигации – или това същите инструменти, които САЩ използват за финансиране – промениха решението на Тръмп.

Наблюдавах пазара на облигации. Той е много сложен. Гледах го, но ако го погледнете сега, е прекрасен“, каза Тръмп.

Обикновено, когато акциите падат, цената на държавните облигации се покачва. Това е така, защото те се смятат за сигурна инвестиция по време на пазарни сътресения. Но понякога, когато нещата са наистина зле, и акциите, и облигациите се продават едновременно. Това се случи в разгара на пандемията и се повтори сега.

Разпад в пазара на американски държавен дълг на стойност 29 трлн. долара би могъл да предизвика катастрофална финансова криза. В крайна сметка именно облигациите свалиха краткотрайния британски премиер Лиз Тръс, и именно облигациите накараха Тръмп да се оттегли.

ЕС отвръща на удара – или пък не?

След „Деня на освобождението“ на Тръмп, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен му напомни, че Брюксел вече подготвя първи пакет от контрамерки в отговор на митата върху стоманата и алуминия.

На 7 април търговският комисар Марош Шефчович се срещна с министри в Люксембург, за да обсъдят черновата на списъка с мерки. Той подчерта, че отговорът на ЕС е „много постепенен, реагирайки само на стоманата и алуминия“.

С оглед на случилото се, това изглежда бе правилното решение.

Важното тук е Европа да реагира спокойно и измерено“, каза ирландският външен министър Саймън Харис по време на срещата.

Два дни по-късно, страните членки на ЕС гласуваха почти единодушно да одобрят ответни мита върху американския внос в Европа на стойност почти 21 млрд. евро.

Заради Китай ли се случва всичко?

В същия пост в Truth Social, в който обяви, че намалява глобалните мита, Тръмп каза, че ще увеличи вече високите налози санкции срещу Китай до 125%, обвинявайки ги, че „обирали САЩ“.

Като дава отдих на останалия свят, докато натиска Пекин, изглежда, че Тръмп е започнал да създава условията за по-целенасочена търговска война, която противопоставя двете най-големи икономики в света една срещу друга.

Част от обяснението Тръмп да смекчи заплахите си за митата беше, че повечето държави не отвърнаха с ответни мерки. Изключение беше Китай, който първо отвърна с мита от 84%, а в петък ги повиши до 125 на сто – отговор, който Тръмп нарече неуважителен.

Но часове преди да отстъпи, ЕС – който беше ударен с мита от 20% върху своите продукти – също отвърна, като одобри ответни мита, макар и само върху стомана и алуминий.

Когато репортер в Овалния кабинет притисна Тръмп по въпроса за митата на ЕС в сряда, той изглеждаше изненадан да научи за ответните действия, като зловещо ги нарече „лош момент“. Търговският секретар Хауърд Лътник бързо се намеси и добави, че ЕС все още не е задействал своите мита, което изглежда успокои Тръмп.

Затова все още има известна неяснота дали президентът в крайна сметка ще реши да бъде по-мек към Брюксел.

Фон дер Лайен и Европейската комисия потвърдиха в четвъртък, че и контрамерките на ЕС ще бъдат отложени за 90 дни – давайки на двете страни на Атлантика достатъчно време за преговори.

Има и енергиен фактор

Във вторник Тръмп призова ЕС да похарчи допълнително 350 млрд. долара за американски изкопаеми горива, за да се справи с дисбаланса в трансатлантическата търговия – повече от цялата годишна продукция на САЩ към момента.

Европейски дипломати многократно пътуваха до Вашингтон през последните месеци с цел да сключат енергиен договор за покупка на повече газ с цел предотвратяване на търговска война – но според тях администрацията не проявява интерес.

Френско merci

Ще изглежда ли като признак на слабост, ако Европа изпрати благодарствена бележка на Доналд Тръмп?

Ако не, френският президент Еманюел Макрон трябва да помисли дали да не изпрати такава на своя „добър приятел“, намиращ се в Белия дом.

Франция не може да си позволи търговска война в момент, в който се сблъсква с вихрушка от кризи, разкриващи дълбоки пукнатини във вече 66-годишната Пета република.

Но хаосът на вътрешната сцена не означава, че Макрон, който никога не се е страхувал от рискови ходове, не е готов да отвърне на удара. Като един от най-гласовитите призиви в Европа за обединен и по-решителен отговор на търговските заплахи, тихото връщане във Вашингтон не би било в стила на френския президент.

В часовете след „Деня на освобождението“ Макрон събра ключови заинтересовани страни в Елисейския дворец, за да обсъдят ситуацията, а след това публично призова всички компании в ЕС да спрат инвестициите си в САЩ, „докато не изясним ситуацията“.

Дори някои от митата вече да са временно отложени, Макрон най-вероятно ще продължи да проповядва единството в Брюксел, докато неговото правителство се стреми да изкове споразумение, което повече устройва Франция.

Засега обаче кризата е избегната. 

Британците искат да „преговарят хладнокръвно“

В Лондон премиерът Киър Стармър – който избягва да критикува Тръмп, откакто американският президент встъпи в длъжност – започна седмицата с предупреждение, че ерата на глобализацията е приключила. Той обеща да защити британската индустрия от въздействието на митата и подчерта потенциални търговски споразумения с държави като Индия и Австралия.

Правителството на Стармър – пощадено от най-тежките ответни мита, но ударено от повишенията върху автомобилите и стоманата, както и от универсалната 10% ставка – отчаяно се опитва да сключи споразумение с Вашингтон. Във вторник премиерът намекна, че дори е готов да „изглади ръбовете“ на британското законодателство за технологиите, за да постигне това.

Макар че обратният ход на Тръмп беше приветстван в Лондон, говорител на кабинета на Стармър заяви в сряда вечерта, че търговската война не е „в ничий интерес“ и че правителството ще „преговаря спокойно и хладнокръвно“ относно оставащите мита.

Германия дори нямаше правителство!

Търговската война на Тръмп, която ту се разпалваше, ту се уталожваше, постави огромен натиск върху новоизбрания консервативен канцлер на Германия Фридрих Мерц да формира бързо правителство, способно да помогне за изграждането на общоевропейски отговор.

Едно от основните предизборни обещания на Мерц към избирателите беше да съживи затруднената германска икономика, която се свиваше в последните две години. Но митническите заплахи на Тръмп представляват особено голям риск за ориентираната към износ германска икономика, което може да обезсмисли много от икономическите инициативи на Мерц, още преди да са започнали да се прилагат.

Сега Мерц предприема подхода „тояга и морков“ по отношение на Тръмп – подкрепяйки твърди контрамерки срещу новите мита, но също така, настоявайки за споразумение за свободна търговия със САЩ.

Решени сме да отвърнем на удара и можете да видите от този пример, че (европейското) единство помага. Най-доброто, което можем да направим, е всички да се обединим в трансатлантическата търговия и да въведем 0% мита – и тогава проблемът ще бъде решен“, каза Мерц.