Могат ли митата да спънат AI революцията?

Има нещо, по което държавата, пазарите и бизнесът са единодушни – изкуственият интелект е основен приоритет.

Технологични гиганти инвестират милиарди в нови центрове за данни и инфраструктура, за да подкрепят развитието на технологията. Правителствата по света пък опитват да изготвят план за действие, така че да спечелят предимство в глобалната надпревара. Най-голямата икономика в света, САЩ, е ярък пример за това. Пак там, на Уолстрийт, акциите на AI компании като Nvidia катерят рекорд след рекорд.

Парадоксът е, че търговската политика на Доналд Тръмп, включваща нови мита, може да попречи на този напредък.

Тарифите няма да спрат развитието на AI

По-високите мита върху материали като мед и полупроводници, използвани в електронните компоненти, биха могли да повишат разходите за изграждане на AI инфраструктура. Според някои прогнози, тарифите могат да увеличат строителните разходи с 5% до 7%.

Въпреки това, експерти смятат, че тези мерки няма да забавят технологичния напредък. Залогът в глобалната надпревара за изкуствен интелект е твърде голям. За големите технологични компании като Meta, Microsoft и Google, загубата на позиции в AI би струвала много повече от всякакви допълнителни разходи, породени от митата.

Ако имате достатъчно пари, разходите не са най-важната променлива, когато става въпрос за екзистенциална заплаха“, коментира Далас Долен, ръководител на отдела за технологии, медии и телекомуникации в PricewaterhouseCoopers, цитиран от CNN.

Тех гигантите инвестират милиарди в AI

В края на юли Meta, Microsoft и Google обявиха своите тримесечни финансови резултати, като ясно показаха, че харчат огромни суми за изкуствен интелект и инвестициите им започват да се отплащат.

Meta похарчи 17 млрд. долара за капиталови разходи, предимно за центрове за данни, и отбеляза ръст на печалбата с 38% спрямо предходната година. Акциите на компанията се повишиха с 9% след обявяването на резултатите.

Microsoft инвестира 24.2 млрд. долара в последното тримесечие и планира да похарчи още 30 млрд. долара през следващите месеци. Компанията стана втората, достигнала пазарна оценка от 4 трлн. долара след Nvidia.

Alphabet (компанията майка на Google) увеличи капиталовите си разходи за 2025 г. до 85 млрд. долара. Компанията заяви, че облачните й услуги се използват от „почти всички еднорози от поколението AI“

Тази допълнителна инфраструктура може да бъде от съществено значение. Goldman Sachs оценява, че глобалното търсене на електроенергия от центровете за данни ще се увеличи с 50% до 2027 г. и с 165% до 2030 г. в сравнение с 2023 г. в резултат на бума на изкуствения интелект.

Какво става с по-малките компании

Докато големите технологични гиганти могат да поемат допълнителните разходи, за по-малките компании ситуацията е по-различна. Те често разчитат на частни инвеститори, които очакват бърза възвръщаемост. Изграждането на центрове за данни обаче е дългосрочна инвестиция, която може да отнеме години, за да се изплати.

Несигурността, породена от внезапните промени в търговската политика, прави дългосрочните инвестиции още по-рискови за стартъпите.

САЩ обаче имат коз – страната вече разполага с повече центрове за данни от всяка друга държава, а основните доставчици на облачни услуги са американски компании.

Както казва Мат Пърл от Центъра за международни и стратегически изследвания: „Трябва да имаме предвид, че това е област, в която имаме предимство, и не искаме да се откажем от него.“