Може ли минималната заплата за висшисти да стане 690 лв.?

От няколко седмици КНСБ излезе с официално предложение към изпълнителната власт и работодателите да се обсъди идеята за въвеждане на минимален доход на хората, които имат висше образование и работят по специалността си. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров в сутрешния блок на Нова ТВ.

Той  е категоричен, че трябва да се предприемат мерки за запазване на специалистите у нас. В системата на МВР например, висшистите започват работа с 2,2 пъти над базовата заплата в МВР, която е 372 лв., посочи той.

99% от договорените минимални осигурителни доходи между бизнеса и синдкатите всяка година за 568 хил. работещи висшисти, разпределени в трите най-важни категории, са над 700 лв. Едва 1-2% не са достигнали тази сума.

Васил Велев от Асоциация на индустриалния капитал коментира, че тази идея не е нова, но в ценообразуването трябва да се вземат и други елементи. В реалния живот има пазар на труда и той определя цената на труда. В държавната администрация има сектори, в които може би си струва да се водят такива преговори, подчерта той.

Всяко едно администриране на пазара на труда води до бягство в сивия сектор. Проблемът не е, че няма висшисти, проблемът е, че няма такива, от които икономиката има нужда, обясни Велев. Той е категоричен, че усилията трябва да бъдат насочени към стимулиране на професии, за които има глад на пазара.

Не може постоянно да се мъчим да въвеждаме регламентации, които да премахват пазара на труда, подчерта Васил Велев. Той допълни, че България е единствената страна, в която има минимални осигурителни доходи. Минималната работна заплата трябва да се договаря по икономически дейности и тя трябва да бъде различна за различните икономически дейности.

Пламен Димитров се съгласи с факта, че стимули трябва да има, но според него младите трябва да получават по-високи доходи, за да останат в България. Проблемът, който възниква са ниските възнаграждения.

Двамата експерти не постигнаха съгласие по казуса.