МТСП публикува законопроекта за новото изчисление на минималната заплата

Министерството на труда и социалната политика внесе за обществено обсъждане промените в Кодекса на труда, с които предлага изцяло нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) в България от 2027 г. Ако законопроектът бъде приет, сегашната автоматична формула, която обвързва МРЗ с 50% от средната брутна работна заплата, ще бъде заменена от система, при която размерът ѝ ще се изчислява на база четири социални и икономически критерия.

Срокът за обществената консултация е ограничен до 14 дни, като МТСП мотивира съкратения срок с необходимостта новият механизъм да бъде приет навреме, така че правителството да може да определи минималната заплата за 2027 г. и тя да бъде отчетена при подготовката на държавния бюджет и средносрочната бюджетна прогноза.

Как ще се определя минималната заплата

Според законопроекта, минималната работна заплата за следващата година трябва да бъде определяна до 15 август на текущата година. При решението ще се отчитат четири показателя: покупателната способност на минималната заплата, включително издръжката на живот; общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение; темпът на растеж на заплатите; както и дългосрочните равнища на производителността на труда.

Проектът изброява факторите, които трябва да бъдат взети предвид, но не задава математически алгоритъм или конкретна тежест на всеки от тях при изчисляването на бъдещата МРЗ. Така конкретният размер вече няма да бъде автоматичен резултат от движението на средната заплата.

На всеки три години ще се прави и отделна оценка дали минималната заплата е адекватна. За тази цел законопроектът предлага две референтни стойности – 60% от брутната медианна работна заплата и размера на издръжката на живот.

Тук има важно разграничение: записаните 60% от медианната заплата не са нова формула, по която ежегодно ще се определя МРЗ, нито законопроектът ги определя като автоматичен минимален праг. Те са ориентир при оценката на адекватността, която ще се извършва веднъж на три години. Същото се отнася и за издръжката на живот. Мотивите изрично определят двата показателя като „референтни стойности“ за тази периодична оценка.

Изчисляването на минималната заплата и оценката на нейната адекватност ще стават в сътрудничество и след консултации с представителните синдикалните и работодателските организации. Редът ще бъде уреден с наредба на Министерския съвет. Законопроектът позволява и договарянето на по-високи минимални възнаграждения с колективни трудови договори на отраслово и браншово равнище.

Предлага се за първи път и изрична законова дефиниция на „минимална работна заплата“ – „най-ниското основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или за извършена работа“. Председателят на Националния статистически институт ще трябва в деветмесечен срок след влизането на закона в сила да утвърди реда за определяне и публикуване на данните за издръжката на живот.

Защо се премахва сегашната формула

В мотивите към законопроекта министерството подлага на остра критика действащия от 2023 г. механизъм, при който минималната заплата за следващата година се определя като 50% от средната брутна работна заплата за 12-месечен период. Според вносителя, този модел се е доказал като „неефективен“ и създава рискове както за икономиката, така и за държавния бюджет.

Основният аргумент на МТСП е, че автоматичното обвързване само със средната заплата не отчита други съществени показатели – сред тях инфлацията и производителността на труда. Според мотивите, това увеличава инфлационния натиск и затруднява предприятията, най-вече в секторите с ниска добавена стойност и в по-слабо развитите региони. Министерството смята също, че досегашната формула сама по себе си не гарантира социалната адекватност на минималното възнаграждение.

В предварителната оценка на въздействието вносителят подкрепя тази теза и с числа. Според документа, между 2024 и 2026 г. МРЗ се е увеличила с 30% – от 477.04 евро до 620.20 евро, докато натрупаната инфлация за периода, измерена чрез Индекса на потребителските цени на НСИ, е 12.8%. От МТСП посочват това като аргумент, че движението на минималната заплата само след средната работна заплата може да води до дисбаланси.

Друга причина за промяната са международните ангажименти на България. Вносителят се позовава на Конвенция №131 на Международната организация на труда и на Директива (ЕС) 2022/2041 за адекватните минимални работни заплати. Според мотивите, те изискват при определянето на МРЗ да бъдат отчитани социални и икономически фактори, да има референтни стойности за оценка на адекватността и да бъде гарантирано участието на социалните партньори.

МТСП подчертава и двойната функция на минималната заплата – социална, чрез защитата на най-уязвимите работещи и осигуряването на базов жизнен стандарт, и икономическа, свързана с макроикономическата стабилност и условията за конкуренция между предприятията.

Какво показва оценката на въздействието

Частичната предварителна оценка на въздействието разглежда два сценария – запазване на сегашната система и въвеждане на предложения нов механизъм.

Потенциално засегнатите от промяната са 186 700 работодатели и над 2.5 млн. работници и служители, като около 450 хил. души получават минимална работна заплата, показват посочените в оценката данни на НСИ и НАП. Като заинтересовани страни са включени още Министерският съвет, Министерството на финансите и национално представителните работодателски и синдикални организации.

При варианта „без действие“ МТСП прогнозира задълбочаване на икономическите дисбаланси и проблемите на пазара на труда. Според документа, продължаващото бързо увеличаване на разходите за труд би повишило рисковете за предприятията, особено за малките и средните фирми, а в дългосрочен план може да създаде предпоставки за съкращения, укриване на доходи и недеклариран труд.

За бюджета рискът, според оценката, идва от факта, че редица социални плащания и възнаграждения в публичния сектор са свързани с размера на минималната заплата. Запазването на автоматичната система, според авторите на документа, затруднява бюджетното прогнозиране и е предпоставка за по-висок дефицит.

Обратният сценарий – приемането на новия механизъм – е оценен изцяло положително. МТСП очаква той да даде на работодателите по-добра възможност да планират разходите си за персонал, тъй като ръстът на МРЗ ще бъде съобразяван и с развитието на икономиката и производителността на труда. За хората на минимална заплата социалните критерии би трябвало да осигурят „базов жизнен стандарт“ и да подпомогнат социалната конвергенция.

За държавните финанси очакваният ефект също е положителен. Според оценката, новата система ще позволи по-добро планиране на разходите и ще създаде предпоставки за ограничаване на бюджетния дефицит. За социалните партньори пък МТСП очаква повече възможности за реално колективно договаряне по отрасли и браншове.

Оценката не установява отрицателни въздействия от предпочетения вариант като цяло. Според нея, няма да има и допълнителна административна тежест, тъй като критериите и референтните стойности ще се основават на официални статистически данни на НСИ и няма да се налага бизнесът или гражданите да подават допълнителна информация. Не са идентифицирани и потенциални рискове от прилагането на новия механизъм, а за малките и средните предприятия се очаква положителен ефект заради по-доброто планиране на разходите за труд.

При сравнението между двата сценария новият механизъм получава най-високата оценка и по трите използвани критерия – ефективност, ефикасност и съгласуваност, докато вариантът без промяна е оценен с най-ниска степен. В резултат именно „регламентирането на нов механизъм за определяне на минималната работна заплата“ е посочено като препоръчителен вариант.

Самата оценка обаче е предимно качествена. В представените документи няма разчет какъв конкретен размер на минималната заплата би се получил за 2027 г. при новия подход, нито са представени различни количествени сценарии според тежестта на отделните критерии.

Според мотивите, очакваният краен резултат е едновременно да бъдат гарантирани адекватни доходи за работещите на минимална заплата, да се подобри предвидимостта за бизнеса и държавния бюджет и да се намали инфлационният натиск, който вносителят свързва с автоматичното повишаване на МРЗ.