Накъде тръгват регионите в следващите седем години?

Настоящата година минава в условията на някои знакови събития, които доминират икономическия и обществен дневен ред у нас – приемането в ERM II, пандемията и икономическата криза, протестите и исканията за оставка на правителството и главния прокурор. Покрай тези теми обаче вървят и други процеси, които също са от огромно значение за развитието на страната. Точно такъв е случаят с регионалното планиране за следващите 7 години (за периода 2021-2027 г.), което ще предопредели траекторията на развитие на общините и регионите у нас.

Всички общини в България в момента са в процес на изготвяне на своите Планове за интегрирано развитие за периода 2021-2027 г., на база на които ще се случат всички значими публични инвестиции на местно ниво през следващите седем години. Тези планове се базират на Интегрираните териториални стратегии за развитие на шестте региона за планиране, които вече са в почти завършен вариант и всеки гражданин може да се запознае с тях (виж докладите на НЦТР тук).

Именно на базата на въпросните териториални стратегии можем сравнително бързо да се ориентираме за посоката на развитие на шестте района в страната. За целта ще разгледаме приоритетите, които са заложени в стратегията за всеки регион, както и ключовите показатели, спрямо които ще се оценя дали се постигат желаните резултати. Всеки регион има три основни приоритета, които макар и да имат някои различия, могат да бъдат представени обобщено.

Икономически подем

И шестте региона за планиране в страната извеждат като основен приоритет икономическото развитие и трансформация на икономиката. Всеки регион го разписва по различен начин – икономически подем, ускоряване на растежа, трансформация и повишаване на динамичността, устойчива и интелигентна икономика и т.н. Посоката обаче е ясна и в нея е не просто икономическият растеж, но и процесите на промяна в родната икономика, която се ориентира към влагането на повече знание и по-високата добавена стойност.

Основните индикатори в приоритета с фокус върху икономически подем, за които са зададени и цели, са: 1) БВП на човек, 2) инвестиции, като тук се включват и двата основни индикатора – разходи за дълготрайни материални активи и чуждестранни преки инвестиции и 3) зает персонал в научна и развойна дейност. Последното очевидно отразява желанието за трансформация на икономиката. Тези индикатори се срещат в почти всички документи, но при някои региони има и различия.

Южен централен регион и Югоизточен регион например залагат като индикатор индекс на навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото. В Югоизточен има и други по-специфични индикатори – например иновативни предприятия от общия брой в индустрията, както и развитие на крайбрежния туризъм, което е обяснимо с присъствието и ролята на Бургас в региона. Югозападен регион, който е доминиран от столицата, също има индикатор за иновативните предприятия, но също и такъв за брой на индустриалните и бизнес зони. Това е единственият регион, който е извел индустриалните зони в отделен индикатор, макар и номинален брой на зоните да не дава достатъчен ориентир за размер и влияние на самите зони.

Общото впечатление обаче е, че фокусът наистина е върху трансформацията на икономиката, като развитието на индустриалните зони, привличането на инвестиции, навлизането на цифровите технологии и повече наети в научна и развойна дейност ще са определящи в следващите седем години. В този приоритет е и най-голяма ролята на частния сектор, който е водещ в трансформацията на икономиката.

Човешки капитал

Вторият приоритет във всеки регион е насочен към човешкия капитал. Терминологията отново е различна – някои с фокус върху образование, здравеопазване и социални услуги, други по-скоро социална и екологична среда, но в общия случай терминът човешки капитал излиза на преден план в почти всички региони.

Прегледът на индикаторите в сферата на човешкия капитал показва много повече различия по региони, спрямо тези в сферата на икономиката. На няколко места се появява индикатор за население облагодетелствано от подобрена социална, образователна и здравна инфраструктура или от подобрени публични услуги, което е по-скоро административен показател, свързан директно с усвояването на европейски средства и изпълнението на проекти. Подобна е и посоката на индикатори от сорта на брой изпълнени проекти в една или друга социална сфера.

По-интересни са индикаторите, които имат директно отношение към развитието на даден регион. Подобен пример са индикаторите за човешки капитал в Северен централен регион, които отчитат: 1) състояние на пазара на труда – коефициент на заетост и коефициент на безработица, 2) механичен прираст на населението и 3) дял на населението с висше образование. Това са показатели, който са тясно обвързани с предизвикателствата в Северен централен регион, който се отличава с висок дял на висшистите (в Русе, Велико Търново и Габрово), но и с отлив на млади хора, което е характерно за целия регион.

Териториално развитие и свързаност

Третият приоритет във всеки регион е насочен към териториалното развитие/сближаване и свързаността. Намаляването на неравенствата в рамките на регионите присъстват изрично в някои от стратегиите, но общото при всички е думата свързаност и териториално развитие. Тук очевидно влизат и големите публични инвестиции в инфраструктурата, която е от регионално и местно значение, в т.ч. ключови проекти от пътната инфраструткура.

В този приоритет индикаторите са в една посока – най-често това е подобрен транспортен достъп и рехабилитирана пътна мрежа. На повечето места се появява и брой реализирани трансгранични проекти, а в някои има и население, живеещо в територия с реализирани планове за градско възстановяване и развитие. Последните отново са по-скоро административни индикатори, които са обвързани с усвояването на европейски средства и реализирането на проекти, а не толкова с реални измерители на териториалното развитие и свързаност.

Финансова тежест на приоритетите

В регионалните стратегии е дадено и евентуално разделение на средствата по отделните приоритети. Евентуално, тъй като това не е съвсем краен вариант на документите, а и защото не е ясно по какъв механизъм точно са се появили тези суми – по всичко личи, че не е отдолу-нагоре, тоест общините не са подавали разчети по проекти, които да се агрегират в регионалната стратегия по приоритети.

Почти всички региони залагат най-много средства в третия приоритет, които е в посока териториални развитие и свързаност, тоест тук са големите инфраструктурни проекти. В Северозападен регион например огромна част от средствата са в териториалната свързаност – 660 млн. лв. от общо 1,1 млрд. лв., което е логично на фона на заявките за публични инвестиции в пътната инфраструктура. Подобна е картината и в Североизточен регион – 585 млн. лв. за териториално развитие и свързаност от общо 945 млн. лв. по приоритетите.

В Южен централен регион и Югоизточен регион картината е по-различна – съответно 386 млн. лв. от общо 1 млрд. лв. и 360 млн. лв. от общо 927 млн. лв. за териториално развитие и свързаност. В тези два района са заложени повече средства в инвестициите в човешкия капитал, тоест ще преобладават социалните проекти. Най-малко средства очаквано се залагат в икономическия приоритет, като варират от 100 до 300 млн. лв. на регион.

Защо всичко това е важно?

Общият преглед на стратегиите показва, че посоката на приоритетите е ясна и в някаква степен консенсусна – икономически подем, човешки капитал и свързаност. Сложното обаче е в детайлите на тези приоритети и в процеса на формиране на проектите. Добрият вариант би бил да се върви отдолу-нагоре и общините да преследват промяна в качествените показатели – например повече инвестиции, повече работещи, повече висшисти, спиране на отлива на млади хора и т.н. Лошият е да се подходи повече административно – с идея да се усвоят максимално средства на всяка цена, както и да се заложат общите рамки отгоре – на база изцяло на макро поглед, а местните власти да се бият помежду си да избутат своите проекти напред.

Източник: ИПИ