Навършват се 169 г. от рождението на Христо Ботев
Делото му ще бъде почетено с тържества в много населени места
~ 2 мин.
Днес се навършват 169 г. от рождението на поета и революционер Христо Ботев. Годишнината бе отбелязана с тържества и прояви в много населени места в страната.
Христо Ботев, е роден на 6 януари (25 декември - стар стил) 1848 г. в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева в гр. Калофер. Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.
Роден е на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
Ботев загива на 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.
През 1863 г. завършва калоферското училище, а след това заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в родния град, където започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. и заминава да живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, дори известно време живее заедно с Левски. Там започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме", а през 1875 г. излиза съвместната му стихосбирка със Стефан Стамболов -"Песни и стихотворения".
Междувременно продължава с активната си революционна дейност. След избухването на Априлското въстание през май 1876 г., Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода.
На 16 май с част от нея се качва на кораба "Радецки" и ден по-късно принуждават капитана да спре на българския бряг.
От Козлодуй четата на Христо Ботев се отправя към Балкана, където води няколко боя с преследващите я османлии. Последната битка на поета-революционер е на 2 юни 1876 г. в подножието на връх Вола, където е улучен със смъртоносен куршум.
Ботев е автор на едни от най-запомнящите се стихотворения в българската поезия и на редица остри политически и социални публицистични статии. Неговата революционна дейност и жертвоготовност го превръщат в един от символите на национално-освободителната борба на българите.
