Не трябва да се допуска стратегически активи да попаднат в неправилните ръце

- Г-н Иванов, според вас коректно ли е случващото се с продажбата на ЧЕЗ да се нарече скандал?

- Сделка няма, готви се сделка. И в един момент се включва действие като на война: „Напред! Атака!”. И всички добре знаят партитурите, по които пеят в този хор. БСП със знаковите си фигури скочи, че това е гафът на века и правителството трябва да си ходи. Нещо като Окръжно №4 от февруари 2018. Не виждам да е станал гаф, има само опити за сделка. Скандал са опитите да се свали правителството.  Всяка стъпка на управляващото мнозинство се атакува буквално на секундата. Възниква въпросът дали има съучастие, има ли предварителна подготовка от страна на опонентите на правителството да скочат отново под команда срещу него.

- За КРИБ и фирмите, които представлявате, цената на тока е чувствителна тема. Имате ли безпокойство за начина, по който става продажбата на ЧЕЗ?

- Погледнато юридически начинът, по който става сделката, е в рамките на закона. Знаем името на купувача. Продавачът е ЧЕЗ и той иска на максимална цена да продаде активите, които е купил в България преди години.

- Възниква въпросът дали тези, които стоят зад тази сделка, ще са в състояние да управляват системата така, че да не се усети смяната на собствеността?

- Всичко е много деликатно. Не бива да се допуска стратегически активи да попаднат в неправилните ръце. Но засега няма инструментариум, който да разрешава такава намеса. Проблемът се пренесе на плоскостта на медийното разсъждаване и се развихри замерване с хипотези. Така всеки започва да счита, че му е разрешено да се меси, да дава акъл и да каже кой може да купи и кой – не. Започва извъникономически натиск.

Някои казват, че държавата е продала дела си от 33% в ЧЕЗ и вече не може да контролира нищо. Но и с 33% тя не можеше да има контрол. Тя е просто една синя каска. Държавата е трябвало да запази 34% или златна акция. Продажбата на ЕРП-тата беше осъществена от правителството на Симеон Сакскобургготски и още при продажбата е заложено държавата да няма никакъв контрол.

- Приватизацията на EРП-тата стана през 2004 г. Тогава се твърдеше, че при търговска сделка договорите са търговска тайна. Те бяха разсекретени чак през 2013 г.

- Да, продажбата стана при пълна непрозрачност. Договорите и най-вече анексите за американските централи също са непрозрачни. Сега същите хора казват каква ужасна сделка е продажбата на ЧЕЗ и колко е потайна. Затова искаме да бъдем непартийни или надпартийни и искаме да се изработи регламент, който да гарантира обществения интерес.

- Ще искате ли повече информация за сделката за продажбата на ЧЕЗ – било от правителството, било от компанията ЧЕЗ, която е член на КРИБ?

- Нека да не скачаме, преди някой да е казал „Хоп”. Засега „Хоп” няма, затова още не е нужно да скачаме. КРИБ не иска да пее в хора на политиците. Затова искаме регулаторна рамка, която да гарантира прозрачност на всички чувствителни за обществото сделки, а не регламент, скроен само заради ЧЕЗ. В обхвата трябва да влязат и сделки, които биха били системен риск и да предизвикат ефекта на доминото.

Ако една банка се срине, сриват се много други банки и фирми по веригата. ЧЕЗ е член на КРИБ и не бива да се допуска говорене и упреци за неща, които не са се случили. Трябва да внимаваме и да не правим правило от липсата на правило. Не може да издигнем в правило всеки да си пъха носа във всяка сделка. Утре политици от трибуната на НС пак ще започнат да се произнасят коя сделка може да стане и коя – не. Но и не може Мики Мауси да тичат, да внасят и да изнасят активи, без да питат никого.

- Защо толкова години търпяхме това кастрирано законодателство, което връзва ръцете в защитата на обществения интерес за сделки със стратегически активи?

- Щом до момента нямаме такова законодателство, трябва да бъдем много внимателни в оценката на двете страни в подобна сделка, каквато е продажбата на ЧЕЗ. Може би тази сделка е добър повод да помислим дали не е време в енергетиката, в отбранителната промишленост и в другите сектори от висок обществен интерес да се въведе двустепенна структура на управление и независим надзорен съвет да наблюдава какво прави мениджмънтът. Защо не и с участието на държавата в такива надзорни съвети. Това би гарантирало националната сигурност и обществения интерес.