Не знаем какъв хляб ядем

Според много българи хлябът ни става все по-безвкусен, дори и вреден, но не мога да сложа всички видове под един общ знаменател. За себе си мога да кажа, че все още си намирам хляб, който смятам за вкусен. Говоря за масово производство хляб, на нормална цена, а не за онези, в специализираните пекарни, които са по 6 лв. бройката. Но не мога да кажа същото за съвсем евтиния хляб, който купуват пенсионерите и безработните - там подозренията за качеството са големи. Това коментира Богомил Николов, председател на Асоциация "Активни потребители" пред БГНЕС.

Държавната агенция по храните трябва да увеличи лабораторните проверки и тестове за наличие на вредни вещества в хляба, за да можем и ние да сме по-спокойни като потребители, предлага той.

Не е много известно, но има промяна и в сортовете пшеница, които се сеят у нас. Залага се активно на фуражните сортове, защото те са по-издържливи на метеорологични условия, но с по-слаби хлебопекарни качества. Всичко това тръгва по веригата. За да получи някакви хлебопекарни качества, мелничарите й слагат различни добавки, които естествено отиват и в хляба - порочен кръг, който започва от нивата и ще тежи на съвестта на фермерите.