Нов закон ще защитава длъжниците от „тормоза“ на колекторите

Повече правила на пазара за проблемни кредити предвижда нов закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, който е подготвен от Министерство на финансите. В същността си той цели да увеличи правата на длъжниците, като върху тях да не бъде оказван „тормоз“ за издължаването им, както и да разшири пазара на покупка на проблемни заеми.

Предложените в законопроекта мерки са насочени и към намаляване дела на проблемните заеми в банките и улесняване на продажбата им.

Въпреки че в България необслужваните кредити са в пъти по-малко спрямо финансовата криза от 2009 г. и тенденцията за намаляването им продължава, според статистиката на Българска народна банка (БНБ) делът им е над средното в Европа.

Новият закон цели да въведе европейски изисквания, които да предотвратят натрупване на необслужвани кредити, тъй като те са предпоставка за риск от „зараза“ между държавите. При хипотеза проектът да не се приеме, България рискува да бъде обект на европейски санкции.

В мотивите си финансовото министерство подчертава, че натрупването на необслужвани кредити в банките създава сериозни предизвикателства пред стабилността на банковия и финансов сектор в България и крие рискове от забавяне на икономическия растеж.

Защита за длъжниците

Със закона се повишава защитата на интересите на кредитополучателите. В мотивите към проекта се обръща специално внимание на проблема с прилагането на различни практики за събиране на вземанията, което поражда рискове от накърняване на правата и интересите на длъжниците.

„Те (бел. р. – управителите на проблемните вземания) не следва да упражняват тормоз, нито да предоставят на кредитополучателите подвеждаща информация“, се подчертава в мотивите.

Подчертава се и, че колекторите не бива да злепоставят длъжниците на работното място или в дома, пред колеги и съседи и трябва да зачитат и защитават неприкосновеността на личния им живот.

Купувачите на кредити и фирмите, обслужващи кредити, ще осъществяват комуникацията си с длъжниците единствено чрез телефонни обаждания или отправяне на искания в писмена и електронна форма, адресирани лично до длъжника, предвижда новият закон. Посещения в дома на длъжника ще бъдат забранени.

При нарушаване на тези правила от колекторите, БНБ ще може да отнема лиценза им.

Промени на пазара на просрочени вземания

Със закона се въвежда лицензионен режим за извършването на дейността по обслужване на вземания по проблемни банкови кредити. Според разработените от Министерство на финансите мотиви в момента в България съществува Асоциация за управление на вземанията, която към днешна дата обхваща 15 компании, които държат над 80% от сектора по управление на вземания в страната.

С новия закон се разграничават т. нар. „купувачи на кредити“ и фирми, „обслужващи кредити“. Купувачите могат да бъдат както физически, така и юридически лица. Обслужващите фирми обаче трябва да получат лиценз за тази тяхна дейност от БНБ. Купувачът трябва да сключи договор с лицензирана компания за обслужване на кредити или да поиска лиценз от БНБ.

Освен това Българската народна банка (БНБ) вече ще извършва и общ финансов надзор върху тях.

Така, според изчисленията на ведомството, дружествата с тази дейност ще бъдат натоварени с около 35 000 лв. нови разходи за първата година под формата на лицензионни и надзорни такси.

Значително ще се разшири и достъпът до пазара за закупуване на лоши заеми в България, като се дава възможност за навлизане на международни компании за управление на активи и инвестиционни фондове. Също така се дава и възможност на българските дружества в сектора да купуват подобни пакети в чужбина.

Идеята е по този начин продажбата на необслужвани кредити от страна на банките да бъде по-лесна и те да не се натрупват в балансите на банките, тъй като пазарът ще бъде наситен с повече играчи и конкуренцията ще се повиши.

За банките

Законопроектът предвижда и някои промени при банките. Една от тях е въвеждането на задължение кредитните институции два пъти годишно да уведомяват БНБ за обема на прехвърлените кредитни портфейли, както и за броя, размера и вида на включените в тях кредити.

Предвижда се също така преди всяка промяна на условията по договора за кредит банката да предоставя списък за тях, график за въвеждането им и необходимите подробности. С предложените законодателни изменения се създават задължения за кредиторите да разполагат с подходящи политики и процедури, така че да полагат усилия да прилагат, когато е целесъобразно, мерки за преструктуриране в разумни граници, преди да открият процедура по реализиране на обезпечението.

Това включва пълно или частично рефинансиране на договор за кредит, или промяна на съществуващите в него условия, включително, наред с другото, удължаване на срока му, промяна на вида на договора за кредит, отсрочване на плащането на цялата погасителна вноска или на част от нея за определен период, промяна на лихвения процент, предложение за гратисен период, частични плащания, конвертиране на валутата, частично опрощаване и консолидиране на дълга.

Освен това банките ще бъдат задължени да дават достъп на потенциалните купувачи на заемите им до подробна информация за въпросните задължения, за да могат те да направят собствена оценка на сделката.