Нова технология позволява съхранение на топлина с десетилетия
Засега тя действа в лабораторни условия, но предстои да се пусне на пазара за широка употреба
© ECONOMIC.BG / Pixabay
~ 3 мин.
Енея Георгиева
Учени от Швеция са открили как да съхраняват енергията от слънцето, така че да бъде освободена в даден момент под формата на топлина дори десетилетия, след като е била добира. Накратко новата технология представлява покритие, което може да се разположи в електрическите превозни средства, прозорци и дори дрехи, пише Bloomberg.
От десетилетия учените търсят достъпен и ефективен начин за събиране, съхранение и използване на слънчевата енергия. Шведските учени казват, че имат решение, което ще позволи този възобновяем ресурс да има потребителско приложени, отоплявайки всичко - от домовете до превозните средства.
Пробивът е направен от екипа на Каспер Мот-Поулсен, 40-годишен професор от Технологичния университет Chalmers в Гьотеборг. Проектът включват молекула за улавяне на енергията, система за съхранение, която обещава да превъзхожда по дълготрайност традиционните литиево-йонни батерии, които издържат 5-10 години, и покритие, което улавя лъчите и може да се постави върху прозорци и текстил.
С най-голям потенциал за използване с търговски цели е прозрачното покритие. То събира слънчева енергия и отделя топлина, като по този начин намалява консумацията на електричество, необходимо за отопление на помещения, и допринася за ограничаване на въглеродните емисии.
Поулсен е покрил цяла сграда в кампуса, за да демонстрира технологията. Според него е най-добре през малките часове от денонощието продуктът да се използва в сравнително малки пространства. "Може да се използва за отопление на електрически превозни средства или жилища", казва той.
Още е неизвестно дали системата може да произвежда електричество. Мот-Поулсен обаче твърди че проектът има потенциал да генерира и ток, но засега неговият екип е съсредоточен само върху отоплението. Изследователската група е една от около 15-те, които се опитват да се справят с изменението на климата чрез молекулярни топлинни слънчеви системи. Парижкото споразумение е част от нещата, които ги мотивират. То задължава подписалите страни да полагат усилия за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 °C.
Професорът от Технологичния университет планира да създаде компания, която да усъвършенства технологията и каза, че е в преговори с инвеститори в рисков капитал. Прогнозите му са, че за 6 години технологията за съхранение може да бъде налична в търговската мрежа, а за отопляващото покритие са необходими 3 години и допълнително финансиране от 5 млн. долара.
Заложеният процес в соларния продукт започва с течна молекула, съставена от въглерод, водород и азот. При контакта ѝ със слънчевата светлина молекулата задържа енергията, докато не се задейства катализаторът и не се освободи топлина. На изследователите им е отнело десетилетие и 2.5 млн. долара, за да създадат специализираната технология за съхранение. Работата на Поулсен, получи похвали от научната общност. Сега обаче идва истинският тест - дали ще може да накара инвеститорите да подкрепят технологията му и да я пуснат на пазара.
Ръководителят на проекта няма точни изчисления какви са разходите за технологията, но е наясно, че цената за нея ще трябва да бъде достъпна. Едно от предимствата е, че системата не се нуждае от редки или скъпи елементи. Джефри Гросман, професор в катедрата по материалознание и инженерство в Масачузетския технологичен институт, който също разработва молекули за съхранение на енергия, нарича работата на екипа в университета Chalmers „от съществено значение, ако искаме да видим този подход за съхранение и преобразуване на слънчевата енергия комерсиализиран“.
Питър Шосиг, който ръководи Института за слънчеви енергийни системи Fraunhofer във Фрайбург, Германия, казва, че иска да помогне да превърне проекта на шведския екип във факт. „Има начини да се случи“, казва той.
От десетилетия учените търсят достъпен и ефективен начин за събиране, съхранение и използване на слънчевата енергия. Шведските учени казват, че имат решение, което ще позволи този възобновяем ресурс да има потребителско приложени, отоплявайки всичко - от домовете до превозните средства.
Пробивът е направен от екипа на Каспер Мот-Поулсен, 40-годишен професор от Технологичния университет Chalmers в Гьотеборг. Проектът включват молекула за улавяне на енергията, система за съхранение, която обещава да превъзхожда по дълготрайност традиционните литиево-йонни батерии, които издържат 5-10 години, и покритие, което улавя лъчите и може да се постави върху прозорци и текстил.
С най-голям потенциал за използване с търговски цели е прозрачното покритие. То събира слънчева енергия и отделя топлина, като по този начин намалява консумацията на електричество, необходимо за отопление на помещения, и допринася за ограничаване на въглеродните емисии.
Поулсен е покрил цяла сграда в кампуса, за да демонстрира технологията. Според него е най-добре през малките часове от денонощието продуктът да се използва в сравнително малки пространства. "Може да се използва за отопление на електрически превозни средства или жилища", казва той.
Още е неизвестно дали системата може да произвежда електричество. Мот-Поулсен обаче твърди че проектът има потенциал да генерира и ток, но засега неговият екип е съсредоточен само върху отоплението. Изследователската група е една от около 15-те, които се опитват да се справят с изменението на климата чрез молекулярни топлинни слънчеви системи. Парижкото споразумение е част от нещата, които ги мотивират. То задължава подписалите страни да полагат усилия за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 °C.
Професорът от Технологичния университет планира да създаде компания, която да усъвършенства технологията и каза, че е в преговори с инвеститори в рисков капитал. Прогнозите му са, че за 6 години технологията за съхранение може да бъде налична в търговската мрежа, а за отопляващото покритие са необходими 3 години и допълнително финансиране от 5 млн. долара.
Заложеният процес в соларния продукт започва с течна молекула, съставена от въглерод, водород и азот. При контакта ѝ със слънчевата светлина молекулата задържа енергията, докато не се задейства катализаторът и не се освободи топлина. На изследователите им е отнело десетилетие и 2.5 млн. долара, за да създадат специализираната технология за съхранение. Работата на Поулсен, получи похвали от научната общност. Сега обаче идва истинският тест - дали ще може да накара инвеститорите да подкрепят технологията му и да я пуснат на пазара.
Ръководителят на проекта няма точни изчисления какви са разходите за технологията, но е наясно, че цената за нея ще трябва да бъде достъпна. Едно от предимствата е, че системата не се нуждае от редки или скъпи елементи. Джефри Гросман, професор в катедрата по материалознание и инженерство в Масачузетския технологичен институт, който също разработва молекули за съхранение на енергия, нарича работата на екипа в университета Chalmers „от съществено значение, ако искаме да видим този подход за съхранение и преобразуване на слънчевата енергия комерсиализиран“.
Питър Шосиг, който ръководи Института за слънчеви енергийни системи Fraunhofer във Фрайбург, Германия, казва, че иска да помогне да превърне проекта на шведския екип във факт. „Има начини да се случи“, казва той.
