Новият модел на финансиране в ЕС крие рискове за регионалното сближаване

Европейската сметна палата изрази сериозни опасения относно планираната мащабна реформа в начина на разходване на средствата от бюджета на Европейския съюз за периода 2028 – 2034 г., която предвижда обединяването на кохезионната политика с други ключови сектори в единен Европейски фонд.

Одиторите предупреждават, че преминаването към модел на плащане въз основа на постигнати резултати и реформи, вместо на реално извършени разходи, може да застраши финансовия контрол и да пренебрегне специфичните нужди на отделните региони в полза на национални приоритети.

Припомняме, че предложението на Европейската комисия за следващата многогодишна финансова рамка възлиза на внушителните 2 трлн. евро, като централно място в него заема новият Европейски фонд. Той би трябвало да концентрира в себе си почти 44% от всички разходи на Съюза – около 865 млрд. евро, обединявайки политики, които досега функционираха самостоятелно, като икономическото, социалното и териториалното сближаване, селското стопанство, рибарството и сигурността. Идеята на този нов подход е всяка държава членка да изготви единен национален план, който да координира дългогодишните цели за развитие с новите европейски приоритети като отбраната.

Най-съществената промяна обаче се крие в самата философия на финансирането. Вместо досегашната практика ЕС да възстановява на държавите вече направени и документирани разходи за конкретни проекти, новият модел предвижда плащанията да зависят от изпълнението на предварително договорени „ключови етапи и цели“. Този подход е вдъхновен от Плановете за възстановяване и устойчивост, но одиторите обръщат внимание, че прилагането му върху традиционните фондове за сближаване крие опасности.

Според Сметната палата, съществува риск фокусът да се измести от реалното икономическо сближаване на по-бедните региони към постигането на административни цели на национално ниво.

В своите становища одиторите подчертават, че за държавите членки може да се окаже изключително трудно да балансират между общоевропейските изисквания и реалните нужди за регионално развитие в своите национални планове. Има опасност интегрирането на политики с различна логика и срокове да доведе до компромиси, при които интересите на регионите да останат на заден план.

Въпреки че Комисията представя реформата като стъпка към по-малко бюрокрация, Сметната палата посочва, че опростяването може да се усети главно в Брюксел, докато административната тежест за местните власти, регионите и крайните бенефициенти рискува да остане същата или дори да се увеличи.

Проблем съществува и при измерването на успеха. Одиторите установяват, че в предложената рамка липсват достатъчно показатели за реалното въздействие на инвестициите върху живота на гражданите. Съществува риск системата да отчита просто „извършени дейности“ или „приети закони“ като успех, без да е ясно дали те действително водят до икономическо сближаване и напредък на регионите.

Освен това, липсата на пряка връзка между отпуснатите суми и действителните разходи за проектите може да доведе до изкуствено завишаване на докладваните суми, особено в критични области като екологията.

В заключение, Европейската сметна палата призовава за по-строги защитни механизми и ясна отчетност. Одиторите изразяват загриженост, че предложението намалява ролята на Европейската комисия в контрола и залага на националните системи, в които през годините многократно са установявани слабости. Без ясни правила за одит и прозрачност съществува риск европейските средства да не достигнат до местата, където са най-необходими за намаляване на неравенствата в Съюза.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.