„Облачният“ пазар в Европа тласка нагоре американските гиганти

Европейският технологичен сектор през миналата година бе белязан от скандали около неприкосновеността на личните данни, по-строги регулации и търговската война между САЩ и Китай. Един от сегментите му обаче остана непомрачен от случващото, а именно изчислителните облаци, пише CNBC. 

Очаква се европейският публичен пазар на облаци да нарасне с 22% през следващите три години, според данните на International Data Corporation (IDC). Трендът си пролича в отчетите на американските компании – и на малки, и на големите корпорации за софтуер. Salesforce например обяви 31% ръст на приходите от европейския бизнес през последното тримесечие. По думите на Крис Чаури, изпълнителен директор на компанията за Европа, това е бил регионът с най-бърз растеж за периода. 

Изчислителните облаци позволяват на бизнеса и потребителите да съхраняват и получават достъп до данни, приложения и софтуер директно в интернет пространството, вместо да трябва да ги свалят на хардиск или сървър. Благодарение на улесненията, които тези онлайн инфраструктури предлагат, през последните години видимо нараснаха и инвестициите в облачни услуги. Най-популярни са предложенията на Amazon, Microsoft и Google. 

Изследователската фирма Gartner изчислява, че приходите от публичния облак в глобален мащаб ще достигна 278 млрд. долра през 2021 г. За сравнение през 2017 г. те се равняват на 145 млрд. долара. 

Европейските организации обаче изостават с 18-24 месеца от американските по отношение на възприемането на облаците, сочи доклад на IDC за 2018 г. Анализаторът Карла Аренд обяснява, че това се дължи на културните различия помежду им и това тукашните компании са по-предпазливи към новите технологии. 

„Европейските организации са доста алергични към хайпа (актуалното в момента, бел.р.)“, казва тя в интервю за CNBC и допълва, че те приемат технологията, само когато наистина видят осезаеми ползи. Осъзнаят ли ги обаче, те започват бързо да навлизат на пазара, смята още тя. 

Впечатление прави, че от увеличаващото се използване на облачни услуги се възползват предимно американските играчи. Причината е много проста и тя е, че в Европа липсва алтернатива. „Няма големи европейски облачни доставчици“, обяснява Лорън Нелсън, главен анализатор на изследователската фирма Forrester. Това означава, че потребителите трябва да използват или услугите на компаниите от САЩ, или на някой по-малък играч. 

Тази ситуация е добре дошла за плановете за разширяване към Стария континент на американските компании. През декември Amazon Web Services откри нови центрове за данни в Швеция, като звеното на американския гигант твърди, че обслужва „десетки хиляди“ клиенти в Скандинавието. 

Миналата година Microsoft също обяви планове за изграждане на дейта центрове в Норвегия, Германия и Швейцария. Китайските фирми също са конкуренция, като тамошният гигант Alibaba обяви минали месец, че разширява присъствието си на континента и планира изграждането на нови дейта центрове във Великобритания. 

Влизането в сила през май 2018 г. на Общия регламент за защита на личните данни (GDPR) хвърли в смут бизнеса, поставяйки въпроса дали компаниите ще могат безпрепятствено да качват данни онлайн. Една възможните пречки е как например ще се гарантира „правота да бъдеш забравен“, което потребителите могат да изискат. 

Вместо да отхвърлят онлайн решенията, европейските фирми всъщност се обърнаха към облака, именно за да изпълнят съответствията с GDPR, казва Карла Аренд от IDC. Според нея Регламентът се е превърнал от „пречка“ в „ускорител“ за това облачните технологии да проникнат по-бързо в Европа. 

От всички региони в света Европа е тази, която наистина е оживена, потвърждава и Брайън Холиган, главен изпълнителен директор на облачната маркетинг и търговска фирма HubSpot. Базираната в Кеймбридж фирма се оценява на около 5 млрд. долара и разработва софтуер за мали и средни предприятия. През 2012 г. стъпва на Стария континент с представителство в Дъблин, а след това и с офис в Берлин. Плановете предвижда и позициониране в Париж през тази година. 

„Хората говориха за забавянето на европейската икономика“, посочва Холигън и изтъква: „Не сме видели никакъв признак за такова“.