AI бумът и войната за таланти: Защо заплатите летят до небето

Състезанието в областта на изкуствения интелект (AI) се разраства, а технологичните гиганти се борят за първото място. Те предлагат милиони долари на малък брой висококвалифицирани специалисти в вече оформилата се „война за таланти в областта на изкуствения интелект“.

Големи компании като Meta, Microsoft и Google се надпреварват да привлекат най-добрите изследователи, за да засилят своите AI отдели и да доминират на пазара за милиарди долари.

Изпълнителният директор на Meta, Марк Зукърбърг, наскоро стартира скъпа кампания за набиране на кадри, за да подсили новите AI лаборатории на компанията, наречени „Superintelligence Labs“. Част от тази стратегия бе привличането на съоснователя на Scale AI, Александър Уанг, като част от инвестиция от 14 млрд. долара в стартъпа.

Междувременно главният изпълнителен директор на OpenAI, Сам Олтман, наскоро заяви, че Зукърбърг се е опитал да привлече водещи таланти от неговата компания с бонуси за подписване на договор от 100 млн. долара и дори по-високи компенсационни пакети.

Google също участва във войната за таланти, като привлече Варун Мохан, съосновател и изпълнителен директор на стартъпа за AI кодиране Windsurf, да се присъедини към Google DeepMind в договорка за 2.4 млрд. долара. В същото време Microsoft незабелязано е наел около две дузини служители от Google DeepMind.

Защо заплатите скачат до небето?

Според Александру Войка, ръководител на корпоративните въпроси и политиката в AI видео платформата Synthesia, ситуацията се дължи на класическия закон на търсенето и предлагането.

„Преди 15 години имаше остра конкуренция за софтуерни инженери, но с напредъка на изкуствения интелект броят на специализираните изследователи и инженери остава относително постоянен“, обясни Войка пред CNBC.

Търсенето скочи до небето, но предлагането е относително константно, което води до инфлация [на заплатите].“

Войка, бивш служител на Meta и настоящ консултант в Университета за изкуствен интелект „Мохамед бин Зайед“, каза, че компенсационните пакети за милиони долари са феномен, който индустрията „никога не е виждала преди“.

Създаването на AI модели струва милиарди

Високите заплати за специалистите вървят ръка за ръка с огромните разходи за създаването на AI модели – технологията, която стои зад продукти като ChatGPT.

Има различни видове AI компании. Някои, като Synthesia, Cohere, Replika и Lovable, създават готови продукти. Други, включително OpenAI, Anthropic, Google и Meta, разработват и обучават големи езикови модели.

Само няколко компании могат да си позволят да създават такива модели“, каза Войка.

„Това е изключително капиталоемко. Трябва да се похарчат милиарди долари, а не много компании разполагат с такива средства. В резултат на това, те разсъждават така: „Ако ще похарча милиард долара за създаването на модел, 10 милиона долара за инженер са относително ниска инвестиция.“

Изпълнителният директор на Anthropic, Дарио Амодей, заяви пред списание Time през 2024 г., че очаква разходите за обучение на следващото поколение AI модели да достигнат 1 млрд. долара тази година.

Доклад на Института за изкуствен интелект към Станфордския университет представи приблизителните разходи за създаване на избрани AI модели между 2019 и 2024 г. Например, създаването на GPT-4 на OpenAI е струвало 79 млн. долара през 2023 г., а на Gemini 1.0 Ultra на Google – 192 млнн. долара. Разработката на Llama 3.1-405B на Meta е струвала 170 млн. долара през 2024 г.

„Компаниите, които създават продукти, плащат, за да използват и надграждат съществуващите модели, така че техните капиталови разходи са по-ниски и нямат толкова голям натиск да харчат пари“, обясни Войка.

Сферата, където заплатите са много високи, е тази на компаниите, които създават модели.“

Специалистите по AI са най-търсени

Инженерите по машинно обучение са професионалистите в областта на изкуствения интелект, които могат да създават и обучават тези големи езикови модели. Според Бен Литвинов, заместник-директор в компанията за подбор на персонал Robert Walters, търсенето им е голямо и от двете страни на Атлантическия океан.

Определено има силен ръст в търсенето на специалисти по анализи и особено по машинно обучение. Става дума за хора, които работят с големи езикови модели и внедряват по-напредничави технологии или решения, базирани на GPT“, уточни Литвинов.

Той подчерта, че съществува „ограничен запас от таланти“ – опитни професионалисти, които работят в индустрията от години, и изследователи, които са завършили докторантура в най-добрите пет или шест университета в света и са наети от технологичните гиганти веднага след дипломирането си.

Това води до огромни заплати. Според някои слухове, Зукърбърг е предложил 250 млн. долара на 24-годишния AI гений Мат Дейтке, който е напуснал докторската си програма по компютърни науки в Университета на Вашингтон.

„Голяма част от съобщените детайли не са точни. Но пазарът е изключително горещ. Както знаете, има малък брой изследователи, които са най-добрите и са търсени от всички лаборатории“, каза Зукърбърг пред The Information по този повод преди време. „Сумата, която се харчи за наемане на хора, все още е доста малка в сравнение с общата инвестиция, когато говорим за супер интелигентност.“

Литвинов изчисли, че на лондонския пазар инженерите по машинно обучение и главните инженери в момента получават шестцифрени заплати, вариращи от 140 000 до 300 000 лири годишно за по-високите позиции. В САЩ средната заплата за инженер по машинно обучение е 175 000 долара, като достига почти 300 000 долара за най-високоплатените позиции, според платформата Indeed.

Стартъпите и традиционните индустрии изостават

Докато технологичните гиганти продължават да привличат най-добрите умове в областта на изкуствения интелект с огромни заплати, съществува риск стартъпите да изостанат.

За някои от тези стартъп компании, които се опитват да се конкурират в създаването на модели, е трудно да видят път напред, защото моделите са много скъпи за създаване, но компаниите, които ги купуват, не знам дали могат да си позволят да платят цени, които покриват разходите за разработка“, отбеляза Войка.

Марк Милър, основател и изпълнителен директор на Insurevision.ai, наскоро заяви пред Startups Magazine, че тази война за таланти създава и „огромна пропаст във възможностите“ в традиционните индустрии.

„Цели индустрии като застраховането, здравеопазването и логистиката не могат да се конкурират по отношение на заплатите. Те се нуждаят от иновации, но нямат достъп до таланти“, каза Милър. „Настоящата ситуация е абсолютно неустойчива. Една индустрия не може да привлича всички таланти, докато останалите стагнират.“

Войка коментира, че професионалистите в областта на изкуствения интелект ще трябва да направят избор. Докато някои ще предпочетат по-високите заплати и бюрокрацията в големите технологични компании, други ще се насочат към много по-гъвкавите и демократични стартъп.

В голяма компания вие сте по същество зъбно колело в машината, докато в стартъп можете да имате огромно влияние върху работата си и да усетите това влияние“, каза Войка.

Докато цената за създаване на AI модели не намалее, високите заплати за таланти в областта на изкуствения интелект вероятно ще се запазят. „Докато компаниите трябва да харчат милиарди долари за създаване на модели, те ще харчат десетки или стотици милиони, за да наемат инженери, които да създават тези модели“, добави Войка.

Ако утре разходите за създаване на тези модели внезапно намалеят 10 пъти, очаквам и заплатите да спаднат.“