Общественото здраве не е аргумент срещу приемането на бежанци

Докато Европа полага усилия по-успешно да управлява притока на бежанци и мигранти, дебатът за мерките, които трябва да предприемат различните страни, се ожесточава, а емоциите се нажежават. На масата за преговори се изтъкват различни доводи. Искам да стане съвсем ясно – от гледна точка на общественото здраве не съществува аргумент срещу бежанския поток.

Бежанците и мигрантите не представляват заплаха за нашето здраве. Техните най-чести здравни проблеми са наранявания, изгаряния, кашлица, простуда, както и незаразни болести като хипотермия, сърдечно-съдови заболявания, диабет, високо кръвно налягане, психическо и физическо изтощение, риск от удавяне. Жените са изправени пред още по-сериозни изпитания, свързани с усложнения при бременност и раждане, със сексуалното и репродуктивно здраве, с преживяното насилие. Незаразните болести се отразяват по-тежко на хората, които са напуснали домовете си, заради прекъсването на лечението, а това е от критично значение при хронични състояния.

Инфекциозни заболявания като туберкулоза, HIV/СПИН, хепатит, морбили и рубеола са се разпространявали сред населението на европейския континент много преди да започнат да пристигат бежанци и мигранти.

Вярно е, че приемащите страни се сблъскват с предизвикателството да разполагат с капацитет за бързо осигуряване на временно настаняване на големи групи хора. Независимо, че тази задача е извън сферата за здравеопазването и се осъществява от институциите за гражданска защита, предоставяне на подслон и социални дейности, тя засяга здравето и благосъстоянието на бежанците и мигрантите, както и необходимостта им от здравни и социални грижи.

Държавите в Европа изразяват загриженост от риска от ваксинопредотвратими заболявания, разпространявани от бежанците и мигрантите. На практика, заразяване с ваксинопредотвратимо заболяване е също толкова вероятно да настъпи след посещение в ендемична страна, колкото и след пристигане на бежанец или мигрант от същата страна. От друга страна стои, все още е нерешен проблемът с неимунизираните групи в европейските страни. В някои ваксиналното покритие срещу полиомиелит например е измежду най-ниските в света. В същото време държавите, от които идват бежанците и мигрантите, често са с по-ниска заболеваемост от ваксинопредотвратими заболявания в сравнение с редица европейски страни и имат високи имунизационни нива.

Една добра система за обществено здраве включва и здравето на мигрантите. Бързата и ефикасна реакция при пристигане на големи групи хора от чужбина може да се окаже сложна задача, която изисква значителни ресурси и създава обществени сътресения, ако приемащите страни не са достатъчно подготвени. СЗО оказва помощ на страните от Европейския регион чрез извършване на анализи, организиране на обучения и разработване на планове за действие в извънредна ситуация. От този месец се провеждат мисии за оценка на готовността в България, Кипър, Гърция, Италия, Малта, Португалия, Сърбия и Испания съвместно с министерствата на здравеопазването. В тях се разглеждат комплексните, ресурсоемки, многоведомствени, политически чувствителни въпроси, свързани с миграцията и здравето. През септември СЗО провежда обучение в Бившата югославска република Македония по управление на обществените аспекти на миграцията, включващо стандартни оперативни процедури. То е предназначено за здравни работници, предоставящи медицинска помощ на пристигащите на входните точки в страната.

В този контекст бих желала да поздравя Турция, която е приела близо 2 милиона бежанци – най-големия брой в цял свят. През октомври 2013 година СЗО установи своето присъствие на терен в Газиантеп, за да помогне да бъдат посрещнати нуждите на бежанците от обществено здраве. СЗО поддържа тясно сътрудничество с Министерството на здравеопазването на Турция и неговите партньори, като продължава да анализира потребностите на сирийските бежанци и осигурява подкрепа чрез изграждане на капацитет сред медицинския персонал от сирийски произход,чрез оказване на техническа и финансова помощ за епидемичен контрол и имунизационни кампании, доставка на медицинска апаратура и лекарства, и разпространение на информационни материали сред бежанците.

На проведеното тази седмица съвещание на Регионалния комитет от 53-те държави членки на Регионалното бюро на СЗО за Европа инициирах дискусия с министрите и високопоставените представители на правителствата по въпросите на миграцията и здравеопазването, за да бъдат разгледани общите трудности и да се предложат решения.

Предвид неотложността на ситуацията, СЗО Европа се ангажира с организиране в най-кратък срок на конференция на високо равнище по въпросите на миграцията с домакин Министерството на здравеопазването на Италия, за да се договори общ подход спрямо общественото здраве при миграция в голям мащаб в Региона. Когато казвам „общ подход“, съм убедена, че Регионалните бюра на СЗО за Близкия изток, за Африка, както и централното управление, трябва да станат част от решението.

Аз лично се наемам да гарантирам, че нашият подход отразява схващането, че всеки един прокуден от дома си ще има пълен достъп до гостоприемна среда, профилактика, а когато е необходимо – до висококачествено обслужване без дискриминация по пол, възраст, религиозна, национална или расова принадлежност. СЗО покрепя политиките за осигуряване на здравни грижи на бежанци и мигранти, независимо от техния правен статут като част от универсалното здравно покритие.