ООН прогнозира стопяване на 25% от българското население до 2050 г.

Населението в Югоизточна Европа ще продължи да се топи с бързи темпове, движено от желанието на младите хора да търсят по-добър живот навън. Това застрашава способността на страните в региона да поддържат жизненоважни социални услуги, предупреждава ООН в нов доклад.

„Според най-новото проучване на ООН девет от десетте най-бързо свиващи се страни в света са именно в Източна и Югоизточна Европа“, каза за Reuters Алана Армитаж, директор на американския фонд за населението за Източна Европа и Централна Азия.

До 2050 г. се прогнозира, че България ще загуби една четвърт от населението си и на практика всяка страна в региона ще се свие през следващите десетилетия, защото повече хора емигрират, отколкото имигрират. Ниската раждаемост също е важен фактор за негативните тенденции.

„По-малко деца и висока емиграция означава, че населението в страните от Югоизточна Европа става все по-малко и застарява. За разлика от Западна Европа, имиграцията не се подкрепя, за да запълни празнината“, каза Алана Армитаж.

Между 1995 и 2035 г. делът на населението на възраст 65 и повече години ще се удвои в повечето страни, а в някои ще се утрои, показват прогнозите.

„Страните, които са изправени пред перспективата за намаляване на броя на хората в трудоспособна възраст, трябва да се притесняват за социалните си системи в бъдеще, по-специално на пенсиите, казва Армитаж.

Повечето държави вече изпитват сериозен недостиг на работна ръка, който пречи на икономическия растеж и намалява надеждата за догонване на Западна Европа.

Проблемът е свързан и с лошите нива на заплащане, образованието и квалификацията, а политическата несигурност във все още доминираните от държавата икономики карат младите хора да търсят по-добре платена и по-пълноценна работа в чужбина.

Армитаж казва още, че при сегашните условия може да се окаже много трудно обръщането на тенденциите за емиграция и ниска раждаемост.

„Обещаващ начин за справяне с тези тенденции е да се изготвят стратегии, водещи до укрепване на човешкия капитал и по този начин да се превърнат настоящите предизвикателства във възможности“, каза тя.

За да постигнат това, правителствата трябва да разработят всеобхватни политики за населението, основани на правата на човека, съобразени с по-доброто отглеждане на деца, повече гъвкави възможности на работното място, отпуск за родителите и по-добро споделяне на тежестта между мъжете и жените.