Партии на Румен Радев и Слави Трифонов биха взели почти 70% на избори

Голяма част от избирателите у нас търсят алтернатива на традиционните партии - както на левите, така и на десните. Това е и причината двете потенциални, но все още несъществуващи реално партии – на Слави Трифонов и президента Румен Радев, да набират огромен брой потенциални гласоподаватели.

За хипотетичната партия на Слави Трифонов биха гласували 30%, показва социологическо проучване на агенция "Медиана", проведено сред 1001 души в страната между 9 и 14 май 2018 г. Още по-голяма подкрепа - 37%, би получил държавният глава, който на президентските избори през 2016 г. се яви като независим кандидат, но бе подкрепен от БСП.

Все пак проучването сочи, че коалиционното управление е успяло да укрепи своите позиции през последните два месеца. Песимизмът по отношение на бъдещето на страната, както и разочарованието от правителството продължават да са доминиращите обществени нагласи. Но за два месеца те са намалели с 4%. Причината е преди всичко в европредседателството и надеждата, че страната ни би могла да извлече практически ползи от него (оптимистичните нагласи за това са скочили с 11%).

Вероятно за стабилизацията на управлението допринася и умерената позиция на страната ни по „Случая Скрипал“, сочи анализът на "Медиана". Тяхното проучване сочи, че само 5% смятат, че и България е трябвало да изгони руски дипломати. Агенцията на Кольо Колев е отчела също така, че правителството е извлякло дивиденти от постъпките за преразглеждане на мораториума за строежа на АЕЦ „Белене“ - 54% са за неговото построяване, против – 14%.

Относно настроенията на правителството по отношение на правителството, анкетираните са му дали оценка Среден 3.44 през май, което е малко повече от резултата през април.

Въпреки песимизма и недоверието към властта няма желание за смяна на управлението в момента. Предсрочни избори искат 26%, а значително повече - 46% биха искали правителството да изкара пълен мандат.

До голяма степен стабилността на управлението ще зависи от възможността му да генерира добри новини от европредседателството (Шенген, Западни Балкани, защита на българските превозвачи), както и да държи балансирана неконфронтационна линия по отношение на Русия, НАТО, Турция, ЕС. Да следва това, което за мнозинството е защита на националния интерес, независимо от блоковата принадлежност, коментират авторите на проучването. 

Благодарение на всичко това ГЕРБ е успял да стопира тенденцията от последните месеци за намаляване на дистанцията с основния си политически опонент. Към момента ГЕРБ води пред БСП с 3.2 пр. пункта.

Другите две партии, които могат да са относително спокойни при едни предсрочни избори, са ДПС и "Обединените патриоти". В зоната на потенциалните претенденти за участие в парламента (между 2-4%) са АБВ и „Воля“ на Марешки. Въпреки присъединяването си към т.нар. антисистемни, евро и НАТО–скептични европейски партии, „Воля“, засега, не е получила дивидент от това. Сложните трансформации и прегрупирания сред „десните“ засега дават печални резултати – както за отделните партии, така и за сборните коалиции.

В рейтингите на отделните политици се вижда, че президентът Румен Радев получава по-голямо одобрение. Расте одобрението и за столичния кмет Йорданка Фандъкова, вицепремиерите Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Томислав Дончев, както и за лидерите на БСП и ДПС Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ.