Пазителят на традицията

Майстор Байо Баев е сред най-добрите в направата на ковани съдове и предмети за бита

15:33 06.05.2023 ~ 5 мин.

Занаятът е дейност, която работиш цял живот и искаш да избягаш от нея, но все при нея оставаш, това твърди Байо Баев, собственик на BAYO ART. Неговата лична история е живо доказателство за правотата на тези думи, тя е също толкова любопитна, колкото интересни и ценни са предметите, които умее да изработва. В широкото многообразие на образците, които е създал, насочва вниманието ни към няколко произведения: Изработил е от мед копие на Вълчетрънското съкровище, с последваща позлата.

Правил е копие на сребърния обков на иконата „Богородица Троеручица“, която е в Троянския манастир - с размер 100 X 86. Това му отнело близо половин година. Негова гордост е Чашата на великия жупан Сивин от прабългарските съкровища, както и факта, че в последните години вече два пъти са му поверявали да изработи купата по футбол. Но признава, че с особено вълнение е приел да прави дубликат на ключа от Божи гроб в Ерусалим, който се държи от две мюсюлмански фамилии. И уверява, че всичко, изковано от метал, което човешка ръка някога във времето е правила, няма как да му се опре.

Умения

„Майсторът ще го познаеш по такта в работата. При добрия професионалист звънтежът на чука е в неравноделен размер, като нашата народна музика“, казва Байо Баев. Мед, силно накована с чука и фасетирана – това е знак за познавача, че здрава ръка е правила даден предмет. Подреждането на отпечатъците от чукчетата едно до друго, за да станат като „перли“, изисква голямо усилие. Според него в България за медникарски школи в художествената обработка на металите е пресилено да се говори. И преди, и сега има само центрове и отделни изявени майстори, които в ново време стават все по-малко. Наставникът дава основата на ученика, но оттам насетне той тръгва по свой път в развитието си и създава свой почерк - път, по който минава и самият Байо Баев.

По хълмовете на времето

Завършил Националната априловска гимназия в Габрово – със специалност Стенография и латински език, поради амбицията на родителите му да стане лекар. Бил осемгодишен, когато Музеят на открито „Етъра“ отваря врати, а той живеел в близост до него. Тогава пламнала вътрешната му искра и като се върнал от казармата, започнал работа като чирак в медникарската работилница. Станал калфа, после майстор и положил изпит. След това се прехвърлил в Куюмджийската (златарската) работилница. Междувременно започнал да учи икономика във Варна. Като завършил, за кратко работил като счетоводител, но за три месеца напълно се убедил, че това не е за него. Следва работа в градската галерия в Габрово и в продължение на 3-4 г. е ангажиран с организирането на изложби по света. После с още двама партньори се посветил на земеделие и отглеждане на биволи, но и този етап приключил. През това време инструментите стояли подредени и смазани в сандъци. Смятал, че повече няма да се занимава с художествена обработка на метали, макар 14 години да е трупал опит. Но икономическата принуда отново го върнала към занаята, след като друга „врата“ като за него така и не се отворила.

Урок

От своите наставници в занаята получил добра подготовка за справяне с трудности от всякакво естество. Майстор Стефан Йонков му дал урок, че трудът си има цена и не бива да правиш много маневри, за да отстъпиш от нея, когато купувачът те натиска да мине евтино. След лош пазарлък с клиент наставникът му казал: „Сега ще ходиш изморен и пак ще си гладен. Защо му отстъпи от цената?“. Днес, ако някой започне да се пазари много, му казва, че без пазарлък, цената я определя майсторът, а с пазарлък е 30% отгоре.

В унисон с времето

Байо Баев обича всичко, което прави, да е изработено с мерак и да е в унисон с времето, към което се отнася предметът. „Най-лесното е, когато клиентът си поръча нещо, което вече си правил, но това не е интересна работа“. Търси големите предизвикателства. По поръчка един месец правил сребърна 10-литрова кана с колесници и пегаси. Сред най-трудните за изработка съдове е Чашата с икони, която се състои от 11 елемента, свързани един с друг. Пафтите също се открояват в неговото портфолио. И предупреждава, че си струва да купите само ковани пафти, направени от добър майстор с качествен материал.

Организации

В много кризи занаятите са вадили България от трудностите. Днес занаятите изглеждат непривлекателни, хората нямат интерес да навлизат в трудни професии, в които се изисква много труд и майсторлък. А и вече няма никаква държавна политика в тази насока. Задругата на майсторите на народни художествени занаяти, както и Националната занаятчийска камара не са особено активни: „ Орел, рак и щука искат да управляват всичко. Сега никой не поставя художествени критерии за занаятчиите и техните изделия. Тези сдружения не правят нищо за популяризиране на занаятите и за намирането на пазари за своите членове. Те трябва да отстояват стандарти и качество. Някога Задругата преценяваше доколко си майстор. Днес майсторлъкът се признава най-вече от клиента“.

Камъкът си тежи на мястото

„За да не изчезнат занаятите, трябва да има интерес към тях. Да има нови поколения, които да влизат в тези професии. Сега всеки трябва сам да си плати обучението, щом държавата не е финансово съпричастна. Бяхме направили законопроект за бъдещето на занаятите, социалното министерство го доукраси и го сложи във фризера. В България хора без опит опитват да откриват топлата вода и това бави процесите“, казва Байо Баев. И посочва, че в страната има няколко места, където определени занаяти се развиват, защото там има общност от съмишленици.

„Камъкът си тежи на мястото“, напомня Байо Баев. Затова той продължава да работи в България и да обучава мераклиите да придобият неговия занаят, макар понякога да казва, че тук вече не му се работи – заради средата и вечния отпор на всичко.

Джинс

Байо означава най-големият брат на по-малки братя и сестри. Традицията в неговата фамилия повелява най-големият да е Байо, после неговият син е Йордан и така се редуват. По майчина линия има родствена връзка с Ран Босилек (Генчо Негенцов) - неговата баба Стефания Негенцова, по съпруг Лалева, му е племенница. Прадядо му Йордан с прякор Трегето е занаятчия и опълченец. И още една интересна история по бащина линия: Дядо му Байо и негов приятел били кираджии (пренасяли стоки през Балкана) и иманяри. Дядо му се отказва от иманярството, но след това приятелят му намира казан със злато, прави фабриката за памучни платове и изкуствена коприна „Бъдещност“, в която кани своя верен другар Байо да управлява екип от хора.