Пет мита за Великата китайска стена
Сред туристите са популярни много легенди, но те са именно легенди
© ECONOMIC.BG / Pixabay
~ 3 мин.
Великата китайска стена е нещо грандиозно. Дължината й е около 13 000 мили и датира от 2300 години. Тя е обект на световното наследство на ЮНЕСКО, най-дългият паметник в света. Днес тя е приемана за едно от най-впечатляващите архитектурни постижения в историята на човечеството.
За нея се разказват много легенди, които набират популярност сред туристите.
Но една част от тях не са напълно верни.
Британският в. "Телеграф" разкрива 5 мита за Великата китайска стена:
1. Вижда се от космоса
Американският любител антрополог Робърт Рипли широко популяризира през 1932 г. идеята, че Великата китайска стена „би била“ единствената изкуствена структура, видима от Луната. Твърдението му се превръща в мигновен градски мит.
Истината:
Луната е на 384 400 километра от Земята, а космическите пътувания не са се превърнали в реалност доста време след смъртта на Рипли през 1949 година. Ако това беше вярно, човек би могъл да забележи и всяка по-голяма магистрала от космоса.
В действителност това, което може да бъде забелязано, е сянка на стената от околоземна орбита, т.е. от височина по-малко от 500 км (което е 0,1% от разстоянието до Луната). Необходимо е много добра видимост, когато Слънцето е ниско, а резултатът не може да бъде различен от тези при много други обекти, създадени от човека.
2. Името й е Великата стена
На Запад тя е позната именно така - с името Великата китайска стена.
Истината:
Тя не се нарича Велика стена, поне не от 1,3 милиарда китайци, освен няколко десетки екскурзовода. Повечето я наричат Чанг Ченг, или Дългата стена, което може да бъде преведено и като Дългият град.
Китайските поети отиват и по-далеч, наричайки я поетично "Пурпурната стена" или "Земния дракон".
3. Древна е
Преглеждайки историческите книги, препратките към стената започват да се появяват още през 771 г. пр. Хр. Първият император на Китай, Цин Ши Хуан, я е построил от Гансу до Манджурия, а последвалите династии я тласнали още по-на запад, особено Ци, която добавила около 1600 километра до 574 г.
Истината:
Стената, каквато изглежда днес - датира от 15-и век. По-рано е представлявала предимно земни валове и диги. И голяма част от оригиналната стена се е разпаднала. Туристически обекти по стената като Badaling, северозападно от Пекин, са били възстановени през последните години, за да привлекат повече туристи.
4. Тя не е пробита от нашественици
Защитавайки Китай от север, с бойници и стратегически разположени кули с дебелина до девет метра и височина осем метра, тя би била непробиваема с гарнизон от пехотни и кавалерийски полкове, снабдени с достатъчно храна и оръжие, за да отблъснат дълга обсада от мародерските орди в продължение на векове.
Истината:
За нея се разказват много легенди, които набират популярност сред туристите.
Но една част от тях не са напълно верни.
Британският в. "Телеграф" разкрива 5 мита за Великата китайска стена:
1. Вижда се от космоса
Американският любител антрополог Робърт Рипли широко популяризира през 1932 г. идеята, че Великата китайска стена „би била“ единствената изкуствена структура, видима от Луната. Твърдението му се превръща в мигновен градски мит.
Истината:
Луната е на 384 400 километра от Земята, а космическите пътувания не са се превърнали в реалност доста време след смъртта на Рипли през 1949 година. Ако това беше вярно, човек би могъл да забележи и всяка по-голяма магистрала от космоса.
В действителност това, което може да бъде забелязано, е сянка на стената от околоземна орбита, т.е. от височина по-малко от 500 км (което е 0,1% от разстоянието до Луната). Необходимо е много добра видимост, когато Слънцето е ниско, а резултатът не може да бъде различен от тези при много други обекти, създадени от човека.
2. Името й е Великата стена
На Запад тя е позната именно така - с името Великата китайска стена.
Истината:
Тя не се нарича Велика стена, поне не от 1,3 милиарда китайци, освен няколко десетки екскурзовода. Повечето я наричат Чанг Ченг, или Дългата стена, което може да бъде преведено и като Дългият град.
Китайските поети отиват и по-далеч, наричайки я поетично "Пурпурната стена" или "Земния дракон".
3. Древна е
Преглеждайки историческите книги, препратките към стената започват да се появяват още през 771 г. пр. Хр. Първият император на Китай, Цин Ши Хуан, я е построил от Гансу до Манджурия, а последвалите династии я тласнали още по-на запад, особено Ци, която добавила около 1600 километра до 574 г.
Истината:
Стената, каквато изглежда днес - датира от 15-и век. По-рано е представлявала предимно земни валове и диги. И голяма част от оригиналната стена се е разпаднала. Туристически обекти по стената като Badaling, северозападно от Пекин, са били възстановени през последните години, за да привлекат повече туристи.
4. Тя не е пробита от нашественици
Защитавайки Китай от север, с бойници и стратегически разположени кули с дебелина до девет метра и височина осем метра, тя би била непробиваема с гарнизон от пехотни и кавалерийски полкове, снабдени с достатъчно храна и оръжие, за да отблъснат дълга обсада от мародерските орди в продължение на векове.
Истината:
Това е така, до момента, в който един предател не решава да отвори една от вратите, както се е случило в далечния източен пост на Шанхайгуан през 1644 г. Манджурските армии се прехвърлят, отбелязвайки началото на династия, която властва над Китай до 1912 г.
Поуката - каменните стени не са крепост.
5. Строителството й е довело до гибелта на мнозина
Поуката - каменните стени не са крепост.
5. Строителството й е довело до гибелта на мнозина
Без съмнение, както са били традициите в древни времена, Великата китайска стена е построена с принудителния труд на безброй строители, които, според историческите източници на моменти са достигали до милион души. И ако някой от тях загивал по време на работа, го изоставяли там.
Истината:
В стената не са открити никакви кости или други индикации за човешки останки. Най-вероятният източник на слуховете е историк, недоволен от някой предишен режим.
В стената не са открити никакви кости или други индикации за човешки останки. Най-вероятният източник на слуховете е историк, недоволен от някой предишен режим.
