Политическите промени в България са твърде бавни

Реформите са непрекъснат процес, най-важна е политическата воля

Политическите промени в България са твърде бавни
420 ~ 2 мин. четене
Автор: Илия Лазаров
Политическите промени в България се случват твърде бавно. 26 г. след началото на прехода те все още не са се осъществили. Това заяви бившия финансов министър Симеон Дянков по време на представянето на книгата си „След стената. Преходът в Източна Европа“.

Събитието събра многобройни представители на политическия и бизнес елит, сред които президентът Росен Плевнелиев, министрите на вътрешните работи и енергетиката Румяна Бъчварова и Теменужка Петкова, висши държавни чиновници, икономисти, дипломати и медии, предаде репортер на Economic.bg.

„Трябва да помислим какво ни остана от тежкото комунистическо наследство. Какво ни спъва да направим необходимите реформи в съдебната система, в енергетиката, в „сектор Сигурност“ и др. Ежегодно се сблъскваме с проблемите в тях“, посочи Дянков.

Според бившия финансов министър бързите реформи в политиката и икономиката, както и скоростта на европейската интеграция са ключови фактори за успешния преход в страните от Централна и Източна Европа. Благодарение на тях, страните от бившия соцлагер все повече заприличват на капиталистическите си съседи.

Книгата анализира прехода в държавите от бившия Източен блок (вкл. и Русия) и обяснява причините за успехите на едни и неуспехите на други. Самите автори са ръководили и участвали в процеса на реформи във въпросните страни.  

„Книгата разказва истории от миналото, но и показва уроци, които сме научили и можем да използваме в бъдеще. Реформите са необходим и непрекъснат процес, от който се нуждаят всички държави – както в Източна, така и в Западна Европа“, заяви словашкият депутат и икономически експерт Иван Миклош, който е сред авторите в книгата.

Най-важното условие за реформите е политическото лидерство. За да се реализират, е необходима силна политическа воля, визия и кураж, които да компенсират политическия риск, който реформите неизменно носят. Най-голямата заплаха за тях, а оттам и за по-доброто бъдеше, е популизмът, както и липсата на дългосрочно планиране.  

По думите на Миклош, най-успешните държави на прехода са 5: Полша, Литва, Латвия, Естония и Словакия. Общото между тях е, че реформите там са най-многобройни, най-радикални, най-комплексни и най-задълбочени. Те са основани на икономическа свобода, отвореност, либерализация, дерегулация и приватизация, привличане на чужди инвестиции, намаляване на ролята на държавата в икономиката.Словакия е типичен пример за бързи реформи с добър резултат. В рамките на няколко години тя е подготвила и направила промени във всички икономически сфери. Благодарение на тях в момента страната разполага с модерна икономика с постоянно нарастващ БВП, превъзхожда повечето си съседки и е член на еврозоната.

Миклош отбеляза, че частичните и половинчати реформи са много по-вредни, отколкото липсата на такива. Типичен пример за това е Украйна.

„Всички се връщаме назад и се питаме защо някои държави успяха, а други се върнаха към авторитаризма. Успешните реформи са дело на политици-визионери, които не се страхуват да предприемат ранни и радикални промени с бързи стъпки. А най-краткото обяснение дава бившият премиер на Естония Март Лаар: „Да отлагаш, означава да се провалиш“, заяви Дянков.
Подкрепи Economic.bg