Ползите от членството на България и Румъния в ЕС са неоспорими

За сътрудничеството между България и Румъния, общите инициативи и перспективи, борбата с корупцията и членството в ЕС и НАТО, Economic.bg разговаря с Н. Пр. Антон Пъкурецу, посланик на Румъния в Република България.

- Ваше Превъзходителство, какви са резултатите от общото заседание на правителствата на България и Румъния?

Основните цели на третото заседание на високо равнище между Румъния и България, което се проведе в румънския град Крайова, бяха насочени към укрепването на двустранния диалог на политическо и секторно ниво и координирането на позициите на европейско и регионално ниво.

Дневният ред бе насочен към сътрудничество и конкретни мерки в области от взаимен интерес като енергетиката, транспорта, регионалното развитие, туризма, вътрешните работи, правосъдието, телекомуникациите, социалната политика, селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. Бяха обсъдени конкретни проекти от Стратегията на ЕС за региона на р. Дунав, споменати в Съвместната политическа декларация, приета в края на заседанието.

- Разкажете за конкретните проекти, по които се работи, за подобряване на трансграничната инфраструктура между двете държави?

В момента се работи усилено в посока довършване на проекта за взаимно свързване на националните газови мрежи Гюргево-Русе, за да се повиши енергийната сигурност на двете държави.

Двете правителства си сътрудничат при изготвянето на предпроектни проучвания и осъществяване на съвместни проекти за изграждане на нови мостове над р. Дунав при Кълъраш-Силистра и Турну Мъгуреле-Никопол, за рехабилитация на моста Гюргево-Русе и вземане на мерки за развитие и поддържане в добро състояние на пътната и железопътната инфраструктура.

Също така си сътрудничим и за насърчаване и реализиране на регионалното сътрудничество, трансгранично и транснационално, включително приоритетните проекти в Плана за действие на Стратегията на ЕС за Дунавския регион и Вертикалния газов коридор Румъния-България-Гърция.

- Какви общи инициативи се предвиждат в близко бъдеще?

Двете правителства ще продължат да си сътрудничат в рамките на ЕС, за да популяризират своите национални интереси в контекста на общите европейски интереси и засилване на ролята на ЕС на световната сцена, както и по регионални въпроси от общ интерес, свързани с региона на р. Дунав, на Западните Балкани, Черно Море и Източното Съседство.

Предвижда се засилена координация и съвместни действия за по-активно и ефективно участие във вземането на решения по въпроси от общ интерес в ЕС – членство в Шенгенското пространство, приключване на механизма за наблюдение и контрол (МНК), разширяването на ЕС в Западните Балкани, подкрепяне на европейската перспектива на онези държави от Източното партньорство, които се стремят да развиват по-тесни връзки с ЕС и т.н.

И двете страни са заинтересовани от повишаване на ефективността на Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС), както и от  задълбочаване и модернизиране на черноморското взаимодействие на ЕС.

Ще работим за развитието на съвместни проекти, с помощта на европейските фондове и на други форми за финансиране в области от взаимен интерес.

След подходящо обучение от страна на компетентните органи на двете държави, ще започне процесът за проверка на определянето на границите на р. Дунав.

Също така, ще укрепим двустранното сътрудничество, включително чрез европейски и евроатлантически механизми срещу новите глобални рискове като тероризма, трансграничната престъпност, киберпрестъпленията, трафика на наркотици и хора, нелегалната миграция, прането на пари и корупцията.

- В Румъния напоследък особено актуални са успехите в борбата с корупцията на високо равнище. Според Вас коя е най-голямата заслуга на румънската съдебна система?

През последните години Румъния извърши обширна реформа на съдебната система и предприе конкретни мерки за борба с корупцията, а резултатите са значими. Това е основна част от дневния ред на румънските власти. Реформите са трайни и непрекъснати и са напълно тествани от институциите с компетенции в тази област.

В момента Румъния има значителен експертен опит в борбата с корупцията, включително корупцията на високо ниво, както и модерна законова рамка. Радва ни фактът, че усилията на румънските власти, особено на тези с отговорности в борбата с корупцията на високо равнище, бяха оценени в последния доклад на MНК, публикуван от ЕК през януари т. г. Комисията отбеляза успеха на реформите в съдебната система и действията за борба с корупцията.

Разполагаме със силни институции като Националната Дирекция за Борба с Корупцията и Върховния Касационен Съд, които изиграха ключова роля в тази област. Бяха разработени и внедрени важни инструменти: новите граждански и наказателни кодекси, Националната стратегия за борба с корупцията, нова Стратегия за развитие на съдебната система (която беше приета за периода 2015-2020 г., с цел да се ускори реформата в съдебната система) и т.н. Резултатите са очевидни.

Всички тези действия представляват обективна картина на напредъка на Румъния. Акцентира се върху задълбочената реформа на съдебните институции и борбата с корупцията, но и на общата промяна в начина на мислене в обществото, което означава превантивни мерки и санкциониране на корупцията. Регистрираме добри и устойчиви резултати, на чиято основа румънските власти възнамеряват да изградят последователност.

- Скоро се навършиха 10 г. от подписването на договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС. Каква е вашата оценка за постигнатото от двете страни през това десетилетие?

10-ата годишнина от подписването на Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС ни дава подходящ повод за анализ.

Присъединяването демонстрира процеса за разширяване на ЕС като една от най-успешните политики на ЕС, както за присъединяващите се държави, така и за Съюза като цяло.

За Румъния този успех е в огромните трансформации, необратимите реформи за модернизиране на обществото и икономическо развитие с положително въздействие върху качеството на живот на всеки гражданин. Включително и благодарение на тези промени, днес можем да говорим за един ЕС, който е по-силен и по-подготвен да се изправи пред разнообразните предизвикателства на своя вътрешен и международен дневен ред.

Ползите от членството са неоспорими. За Румъния от голяма полза е прякото участие в процеса на вземане на решения на европейско ниво. В същото време се предоставя възможност за насърчаване на европейско ниво на националните интереси и иницииране на партньорства с държави със сходни интереси в различни области, сред които е и България.

Увеличаването на търговските обмени с европейските партньори в рамките на вътрешния пазар, насърчаването на преките чуждестранни инвестиции и стимулирането на предприемачеството и конкурентоспособността са валидни и за Румъния, като за всяка нова държава-членка. Друга осезаема полза, с въздействие върху качеството на живот на всеки гражданин, е свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора в рамките на единния пазар.

Процесът за присъединяване е стимул за засилване на реформите, за икономическо развитие и социален прогрес. Това са и най-добрите перспективи за държавите-кандидатки и потенциални кандидатки за членство в ЕС.

- След като вече са членове на ЕС и НАТО, кои са следващите големи цели на Румъния и България?

Целите са много: активно участие в процеса на вземане на решения и общите политики на ЕС, членство в Шенген и еврозоната, гарантиране на енергийната сигурност, сътрудничество със съседите от изток и юг, партньорство със САЩ и НАТО, с помощта на което да се гарантира сигурността на Централна и Източна Европа и черноморския регион. Ще си сътрудничим с Алианса за подобряване на колективната отбрана и ще съдействаме за негова подкрепа за Украйна, Молдова и Грузия. Участието на България в тези процеси ще бъде високо оценено.

Друг важен проект, в който двете държави са партньори, е Черноморското взаимодействие. Румънски и български висши служители вече работят, за да го съживят. То може да осигури по-добро сътрудничество както между държавите в региона, така и между региона и ЕС.