Интервю | Преходът към еврото беше тест за устойчивостта на банковата система – и тя го издържа

Доц. д-р Петър Чобанов e подуправител, ръководител на управление „Банково“, и член на Управителния съвет на Българската народна банка, избран от 49-ото Народно събрание на 26 юли 2023 г. с шестгодишен мандат. Народен представител е в шест парламента – от 2013 до избирането му в Управителния съвет на централната банка.

В периода май 2013 – август 2014 г. е министър на финансите в правителството на Пламен Орешарски.

От 2013 г. доц. Чобанов е преподавател по международни финанси, парична теория и парична политика, основи на финансите, история на паричния режим, системен риск, финансови модели, световна финансова система и парична политика, прогнозиране на финансовите пазари, финансова устойчивост в катедра „Финанси” към Университет за национално и световно стопанство (УНСС).

Г-н Чобанов, България вече е част от еврозоната. Поглеждайки назад към „финалната права“ в края на 2025 г., кои бяха най-критичните моменти за БНБ и търговските банки при самата техническа замяна на валутата?

Приемането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. беше резултат от няколкогодишна подготовка, координация и значителни технически усилия както от страна на Българската народна банка, така и от страна на търговските банки. Сред най-критичните моменти във „финалната права“ на процеса се откроиха първоначалното зареждане с евробанкноти и евромонети, адаптацията на софтуерните системи и логистичните предизвикателства в периода на двойно обращение.

Първоначалното зареждане на банките и последващото подзареждане на търговците с евробанкноти и евромонети представляваха ключов етап за осигуряване на нормално наличнопарично обращение от първия ден на 2026 г. Процесът включваше мащабна логистика, свързана с доставката на евробанкноти и с производството в кратки срокове на значителни количества евромонети с българска национална страна. Необходимо беше да се осигурят подходящи площи за съхранение както в БНБ, така и в търговските банки. Допълнителни изисквания към тях, а и към търговците бяха свързани със съхранението, за да не се допусне преждевременно пускане на еврото в обращение. БНБ започна първоначалното зареждане на 3 ноември 2025 г., за да бъдат налични достатъчни количества за първите дни след въвеждането на еврото.

Съществено техническо предизвикателство беше и адаптацията на софтуерните системи, включително на банкоматите, така че те да преминат към работа с евро още от първите минути на 1 януари 2026 г. Според оповестените данни първата транзакция по теглене на евробанкноти от банкомат беше извършена непосредствено след полунощ, което потвърди успешното превключване на системите.

Периодът на двойно обращение през януари 2026 г. изискваше БНБ и банките да поддържат значителни наличности както в левове, така и в евро. Паралелно с това централната банка трябваше да организира плавното изтегляне на левовите банкноти и монети от обращение, като всяка партида се проверяваше за съответствие и истинност преди последващото унищожаване. Натоварването през първите дни на двойното обращение ясно показа значението на детайлната логистична подготовка и ефективната координация между институциите.

Първите дни след въвеждането на еврото бяха изпитание не толкова за нормативната рамка, колкото за оперативната устойчивост на банковата система. Фактът, че не се стигна до съществени затруднения в работата на банките, е показателен за успешната подготовка и за високата степен на готовност на институциите за техническата замяна на валутата.

Ключови фактори за успешното справяне с предизвикателствата в този период бяха създадената координация на оперативно ниво на всички субекти по веригата (БНБ, банки, инкасо компании, големи търговци и т.н.), както и личната ангажираност директно на висшия мениджмънт в БНБ, банките и отговорните институции. По този начин времето за реакция от вземане на решение до имплементация бе сведено до минимум.

Като особено критична може да се определи и миграцията на платежните системи и процеси към такива в евро, предвид значителния обем от дейности, тяхната сложност, продължителност и ресурсна обезпеченост, както и взаимосвързаността между отделните процеси и системи. Необходимо беше миграцията, в т.ч. и годишното приключване, превалутирането, техническата пренастройка и обновяване на системите на финансовия сектор за работа с евро да се извърши гладко и прецизно, така че да не повлияе негативно върху предоставянето на платежни услуги на бизнеса и гражданите и да се избегнат евентуални ликвидни, финансови и репутационни рискове.

Присъединяването на България към еврозоната, като национална стратегическа цел, е резултат на дългогодишни усилия и последователни политики на всички институции. В тази връзка от страна на БНБ, банковия сектор, небанковите доставчици на платежни услуги (ДПУ), операторите на платежни системи и централните депозитари бяха успешно завършени многогодишни проекти за осигуряване на съответствие с бизнес и техническите стандарти за плащания и ценни книжа в еврозоната.

Смятам, че процесът на преминаване към новата валута в контекста на платежните системи се осъществи плавно, безпроблемно и в добър синхрон между БНБ, „Борика“ АД и банките. Бих искал да отбележа, че предварителната подготовка и планиране на процесите беше от решаващо значение.

В изпълнение на задачите по Националния план за въвеждане на еврото, с водещата роля и активното участие на БНБ, през последните години бяха реализирани редица значими проекти в областта на платежните системи, които впоследствие осигуриха този плавен и безпроблемен преход на безналичните плащания от лева към евро.

Чрез директното участие на БНБ в STEP2, на банките и небанковите ДПУ беше предоставена възможност за извършване на клиентски плащания до над 5000 ДПУ в SEPA зоната, която обхваща общо 41 държави в Европа.

С включването на БНБ като централна банка в платформата на Евросистемата за незабавни SEPA кредитни преводи TIPS (TARGET Instant Payment Settlement) на банките и небанковите ДПУ се осигури възможност да извършват незабавни плащания в евро на принципа 24/7/365, в рамките на до 10 секунди.

Картовата платежна система БОРИКА се присъедини към TARGET и с приемане на еврото картовите плащания в лева безпроблемно преминаха към такива в евро.

В края на 2025 г. функционирането на платежните системи в лева – RINGS, БИСЕРА6 и БОРИКА – беше прекратено след цялостно и навременно изпълнение на всички операции в левове. Дейностите по миграцията от лева към евро, вкл. превалутиране, реконсилации и трансфер на балансите по сметки на банките от RINGS към TARGET, бяха успешно извършени в добра координация със засегнатите страни.

Имаше ли аспекти от подготовката, в които смятате, че системата можеше да се справи по-добре, и какви поуки извлякохте от целия процес на преминаване от лев към еврото, включително периода на двойно обращение през януари?

Подготовката за присъединяване към еврозоната представлява мащабен и многостепенен процес, който включва законодателни промени, техническа и оперативна готовност, институционална координация и активна комуникация с обществото. В този контекст системата като цяло демонстрира висока степен на мобилизация и професионализъм. Опитът на държавите, които последно са се присъединили към еврозоната, показва, че дори при добра предварителна подготовка винаги съществуват аспекти, които могат да бъдат усъвършенствани, тъй като преминаването от лев към евро е изключително комплексен процес както от техническа, така и от комуникационна гледна точка.

Натрупаният опит очертава няколко области, в които подготовката би могла да бъде още по-ефективна. На първо място, комуникацията с гражданите и бизнеса можеше да започне по-рано и да бъде още по-целенасочена, за да се ограничат притесненията, свързани с механизма на превалутиране, закръгляването на цените и възможното отражение върху покупателната способност. Съществено беше и гражданите да бъдат по-ясно информирани, че през първите шест месеца на 2026 г. банките извършват безплатна обмяна на левове в евро в неограничено количество по официалния курс, както и че през периода на двойно обращение могат спокойно да използват наличните левове за ежедневни плащания.

Законът за въвеждане на еврото предвиждаше, че при плащане в брой в левове или евро търговецът връща ресто изцяло в евро, а само при липса на достатъчна наличност може да върне остатъка изцяло в левове. Това правило изискваше допълнително разясняване в първите дни на прехода. В същия период БНБ и търговските банки осигуряваха обслужване и през съботните дни, което улесни гражданите, но и този ангажимент следваше да бъде по-широко комуникиран предварително.

Както отбелязах, процесът на преминаване към еврото в областта на платежните системи беше извършен плавно и безпроблемно. При банките, предвид сериозните предизвикателства, имаше планирани минимални прекъсвания при предоставяне на услугите, за които клиентите бяха предварително уведомени. БНБ, банките и „Борика“ АД имаха висока степен на организационна и техническа подготовка, с детайлни планове и проведени съответни тестове и симулации. В резултат на всичко това миграцията беше изпълнена успешно. Усилията на БНБ и банковия сектор и добрата организация и координация на дейностите на платежните системи беше високо оценена и от експертите от ЕЦБ, с които активно работихме през втората половина на 2025 г.

В обобщение, процесът на подготовка за присъединяване към еврозоната ясно показва, че ранното планиране, добрата институционална координация и активната, навременна комуникация с обществото са ключови фактори за успешно и устойчиво преминаване към еврото.

Какви са първите Ви наблюдения върху икономическата динамика след приемането на еврото? Оправдаха ли се опасенията за инфлационен натиск или пазарните механизми и контролът успяха да тушират т. нар. „спекула“?

Към настоящия момент не са налични достатъчно данни, въз основа на които да се направи оценка за ефектите от присъединяването на България към еврозоната върху динамиката на макроикономическата активност в страната.

Отчетните данни за хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) за януари 2026 г. и експресните оценки за този индекс за февруари 2026 г. показват, че превалутирането има ограничен ефект върху динамиката на потребителските цени, който е основно концентриран в услугите. Според предварителни оценки, валутната промяна е довела до около 0.3 – 0.4 процентни пункта по-висока месечна инфлация при потребителските цени през януари, като този ефект е изцяло определен от групата на услугите. При стоките наличните данни от търговските вериги за януари и февруари показват минимални промени в цените при превалутирането, без признаци за закръгляне в ущърб на потребителите.

При отчитане на текущите развития може да се обобщи, че към момента опасенията за инфлационен натиск не се оправдават.

С какви нови регулаторни изисквания ще се сблъска българският банков сектор през тази и следващата година, особено в контекста на пълната евроинтеграция?

В контекста на пълната евроинтеграция българският банков сектор вече се сблъсква с редица нови регулаторни изисквания, произтичащи от прилагането на правилата на Евросистемата.

По отношение на режима на минималните резерви, от датата на приемане на еврото банките, лицензирани в България, както и клоновете на чуждестранни банки със седалище в страната, вече прилагат изискванията на Евросистемата за минимални резерви, а Наредба № 21 на БНБ, която уреждаше режима на задължителните минимални резерви (ЗМР) в страната, беше отменена, считано от 1 януари 2026 г.

Съгласно новите регулаторни изисквания банките следва да поддържат 1% от своите клиентски депозити, както и някои други банкови задължения, по сметка в БНБ. За сравнение, до края на 2025 г. изискването по Наредба № 21 на БНБ беше значително по-високо – 12% ЗМР. Този значителен спад в изискванията за минимални резерви освободи допълнителна ликвидност в банковата система. Банките, които са контрагенти по паричната политика, могат ежедневно да депозират свръхрезервите си, т.е. наличностите, които надвишават изискуемото ЗМР, по сметка в БНБ за депозитно улеснение, за което получават съответната лихва.

Към момента, съгласно нормативните изисквания, свръхрезервите на банките на практика не се олихвяват. През 2026 г. се очакват промени, с които свръхрезервите ще се олихвяват с лихвения процент по депозитното улеснение, без да е необходимо депозирането им по сметка за депозитно улеснение. Промяната ще улесни управлението на ликвидността от страна на банките, тъй като ще отпадне необходимостта от ежедневни операции за депозиране на излишна ликвидност с цел получаване на лихвата по депозитното улеснение.

Въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. води до необходимостта от пълно прилагане на изискванията на Регламента за незабавните плащания  от 1 януари 2027 г. От тази дата всички доставчици на платежни услуги в България следва да предлагат на своите клиенти услуги по изпращане и получаване на незабавни кредитни преводи в евро, като за тях следва да се начисляват същите такси като за стандартни кредитни преводи в евро.

С цел намаляване на грешките и предотвратяване на определени видове измами доставчиците на платежни услуги трябва да започнат да предлагат безплатно на своите клиенти услугата за проверка на получателя при кредитни преводи в евро в рамките на Европейския съюз. Услугата се изразява в това, че преди инициирането на всяко плащане платецът ще получава информация дали посоченият от него получател е титулярят на платежната сметка, по която ще се извърши плащането. За тази цел ще е необходима обмяна на информация в реално време между всички доставчици на платежни услуги в Европейския съюз.

До края на годината се очаква да бъде финализирана и обновената европейска законодателна рамка в областта на плащанията – трета директива за платежните услуги и изцяло нов регламент за платежните услуги.

Тези правни актове няма да въведат революционни нови изисквания, а по-скоро ще осъвременят съществуващите с цел повишаване на тяхната ефективност. Очаква се по-подробна регламентация на отвореното банкиране, мониторинга на платежните операции с цел предотвратяване на измами и възстановяването на средства за неразрешени платежни операции в резултат на определени видове измами.

В малко по-дълъг хоризонт несъмнено най-съществената регулаторна промяна за банките в Европа ще бъде свързана с въвеждането на цифровото евро като законно платежно средство. Законодателният процес по това досие продължава, но въпросът за европейската автономност по отношение на плащанията става все по-належащ.

Настъплението на финтех компаниите е факт. Разглеждате ли ги по-скоро като заплаха за традиционните банки в България, или като двигател за иновации, който ще принуди сектора да се трансформира по-бързо?

Моделът на финтех компаниите несъмнено е предизвикателство за банките в България, тъй като позволява по-ниски разходи и по-голямо удобство за клиентите. Но когато става въпрос за избор на компания, на която да доверят финансите си, считам, че клиентите отдават значение и на други фактори, като комплексност на предоставяните услуги, възможност за непосредствен човешки контакт – сфери, в които все още банките имат предимство.

От друга страна, за младото поколение, което тепърва ще ползва финансови услуги, все по-голямо значение ще има потребителското изживяване, особено по отношение на възможността за онлайн достъп и използване на услуги. В тази връзка безпроблемната работа на приложенията за мобилно банкиране, техният потребителски ориентиран дизайн, бързина и богата функционалност ще придобиват все по-голямо значение за постигане на по-добра клиентска удовлетвореност.

В тази все по-конкурентна среда банките са изправени пред сложната задача да балансират процеса на дигитализация на предоставяните от тях услуги по начин, който да не засегне конкурентните им предимства, като в същото време да не изостават от традиционно по-иновативните финтех компании.

Кои технологии, според Вас, ще бъдат „game changer“ за българския банков пазар до 2027 г. – изкуственият интелект при управлението на риска, блокчейн или навлизането на дигиталното евро?

В момента на европейско ниво се работи по различни проекти, които имат за цел да проучат възможностите на новите технологии, за да се отговори на все по-силния интерес на пазарите към дигитализация на активите, като едновременно с това се осигури сигурен, ефективен и иновативен сетълмент с пари при централната банка. Такива са проектите на ЕЦБ: в краткосрочен план – Pontes, който цели да даде непосредствен отговор на пазарните нужди за сетълмент на токенизирани активи, а в дългосрочен план – Appia, с който се проучва как токенизираните активи и DLT технологията могат да осигурят по-ефективна, хармонизирана и сигурна финансова система в Европа.

Още тази година се планира да стартира пилотната фаза на Pontes, а през 2028 г. да се постигне пълна оперативна готовност с разширени функционалности, включително оперативна съвместимост, възможност за работа с повече от една валута и др. Appia изследва възможностите за използване на европейски споделен регистър и мрежа от взаимосвързани регистри, използвайки DLT и технологии за токенизиране, които могат да служат като инструмент за издаване, регистриране, търговия и сетълмент на токенизирани активи.

Друг иновативен проект, с участието на Евросистемата е проектът Аgora, ръководен от Банката за международни разплащания (BIS), в който участват седем централни банки, включително петте водещи международни резервни валути, и частни компании, с водеща роля в сектора на презграничните плащания. Целта тук е да се демонстрира как един унифициран регистър би могъл да подобри ефективността на бизнеса и регулаторните процеси при кореспондентското банкиране, като се намалят времето за изпълнение, разходите за транзакция и рисковете пред участващите в трансграничните плащания банки. Използваните технологии се базират на блокчейн и умни договори.

Прилагането на Регламента относно пазарите за криптоактиви (MiCA) също допринася за развитието на иновативните технологии във финансовия сектор, включително на DLT технологията.

Не на последно място, в контекста на предоставянето на платежни услуги, както и в редица други обществени сфери, много обещаваща технология е изкуственият интелект. Считам, че той има голям практически потенциал, който да бъде впрегнат в системите за мониторинг на платежните операции за откриване на нетипично поведение на платеца и съответно за намаляване на измамите при плащанията. Въвеждането на подобни технологии вече е започнало, като очакваме в близко бъдеще този процес до голяма степен да бъде финализиран.

В миналогодишното издание на “RATE | Банковите лидери“ казахте, че финансовата система е готова за въвеждането на еврото. Сега, когато целта е постигната, коя е следващата голяма амбиция пред управление „Банково“ на БНБ?

Определено цифровото евро е една от горещите теми, които се обсъждат и по които се работи усилено на ниво Евросистема. Окончателното решение на Управителния съвет на ЕЦБ относно емитирането на цифрово евро обаче ще бъде взето едва след приемането на съответното законодателство. Очаква се Регламентът за въвеждане на цифрово евро да бъде приет до края на 2026 г., пилотният проект да започне през 2027 г., последван от пускането на цифровото евро за малък брой потребители и пазарни участници през 2028 г. преди потенциалното му първо емитиране и пълно въвеждане през 2029 г.

Пилотният проект ще се осъществи в рамките на 12 месеца в контролирана среда и има за цел да подпомогне проекта по отношение на постигане на оперативна и техническа готовност на инфраструктурата, да осигури пазарната готовност, както и да тества функционалностите на цифровото евро и потребителското изживяване.

На 5 март 2026 г. ЕЦБ публикува покана за изразяване на интерес от доставчиците на платежни услуги (ДПУ) да участват в пилота на проекта за цифровото евро, както и съответната техническа и оперативна информация. ДПУ, които желаят да участват, следва да попълнят въпросник и да го изпратят на Евросистемата до 14 май 2026 г., заедно с всички необходими доказателства в подкрепа на заявлението им. Евросистемата ще оцени всички заявления въз основа на два набора от критерии за подбор: изисквания за допустимост и претеглени критерии за оценка, като ще бъдат селектирани ограничен брой ДПУ, които отговарят на критериите. Предвидено e през юли 2026 г. избраните ДПУ да сключат със съответната централна банка споразумение за участие в пилотния проект.

БНБ, в качеството си на централна банка от Евросистемата, участва и следи развитието на проекта, като работи за осигуряване на необходимата вътрешна организация, техническа подготовка и ресурсна обезпеченост в тази връзка.