Проблем за $91 трилиона надвисва над света: Предстои труден избор

Правителствата дължат безпрецедентните 91 трилиона долара – сума, която е почти равна на размера на световната икономика и която в крайна сметка ще се отрази тежко на хората.

Дълговете скочиха дотолкова – отчасти поради разходите за пандемията – че сега представляват нарастваща заплаха за жизнения стандарт дори в богатите икономики, включително в САЩ.

Въпреки това в годината на ключови избори в цял свят политиците до голяма степен пренебрегват проблема. В някои случаи те дори дават разточителни обещания, които биха могли най-малкото да повишат отново инфлацията и дори да предизвикат нова финансова криза.

Миналата седмица Международният валутен фонд повтори предупреждението си, че „хроничният фискален дефицит“ в САЩ трябва „спешно да бъде преодолян“. Инвеститорите отдавна споделят това безпокойство относно дългосрочната траектория на финансите на американското правителство.

(Но) продължаващите дефицити и нарастващото дългово бреме направиха това по-скоро средносрочно притеснение“, заяви пред CNN Роджър Халам, глобален ръководител на отдел „Лихвени проценти“ във Vanguard, един от най-големите мениджъри на активи в света.

Тъй като дълговото бреме се увеличава по целия свят, инвеститорите са все по-притеснени. Политическите сътресения във Франция засилиха опасенията за дълга на страната, което доведе до рязко покачване на доходността на облигациите, или възвръщаемостта, изисквана от инвеститорите.

Първият тур на предсрочните избори в неделя подсказа, че някои от най-лошите опасения на пазара може и да не се сбъднат. Но дори и без призрака на непосредствена финансова криза, инвеститорите изискват по-висока доходност, за да купуват дълговете на много правителства, тъй като недостигът между разходите и данъците се увеличава.

По-високите разходи за обслужване на дълга означават по-малко средства за важни обществени услуги или за реакция при кризи като финансови сривове, пандемии или войни.

Тъй като доходността на държавните облигации се използва за определяне на цената на други дългове, като например ипотечните кредити, нарастващата доходност означава и по-високи разходи за заеми за домакинствата и предприятията, което вреди на икономическия растеж.

С повишаването на лихвените проценти частните инвестиции намаляват, а правителствата са по-малко способни да вземат заеми, за да реагират на икономически спадове.

Решаването на проблема с американския дълг ще изисква или повишаване на данъците, или съкращаване на социалните придобивки, като например програмите за социално и здравно осигуряване, отбелязва Карен Динан, бивш главен икономист в Министерството на финансите на САЩ, а сега професор в Харвардското училище „Кенеди“.

Много (политици) не са склонни да говорят за трудния избор, който ще трябва да се направи. Това са много сериозни решения... и те биха могли да бъдат много важни за живота на хората.“

Кенет Рогоф, професор по икономика в Харвардския университет, е съгласен, че САЩ и други страни ще трябва да направят болезнени корекции. Дългът „вече не е безплатен“, казва той.

„През 2010 г. много учени, политици и централни банкери стигнаха до мнението, че лихвените проценти просто ще бъдат близо до нулата завинаги и тогава започнаха да мислят, че дългът е безплатен обяд“, разсъждава Рогоф.

Това винаги е било погрешно, защото можете да мислите за държавния дълг като за ипотека с гъвкав лихвен процент и ако лихвените проценти се повишат рязко, лихвените ви плащания се увеличават много. Точно това се случи по целия свят.“

„Конспирация на мълчанието“

В Съединените щати например федералното правителство ще похарчи 892 млрд. долара през текущата финансова година за лихвени плащания – повече, отколкото е заделило за отбрана и се доближава до бюджета за Medicare - здравната застраховка за възрастни хора и хора с увреждания.

През следващата година лихвените плащания ще надхвърлят 1 трилион долара за национален дълг от над 30 трилиона долара, който сам по себе си е сума, приблизително равна на размера на американската икономика, според Бюджетната служба на Конгреса (CBO), фискалния надзорник на Конгреса.

CBO смята, че само след 10 години дългът на САЩ ще достигне 122% от БВП. А през 2054 г. се очаква дългът да достигне 166% от БВП, което ще забави икономическия растеж.

И така, колко дълг е прекалено голям? Икономистите не смятат, че има „предварително определено ниво, при което на пазарите се случват лоши неща“, но повечето смятат, че ако дългът достигне 150% или 180% от брутния вътрешен продукт, това означава „много сериозни разходи за икономиката и обществото в по-широк смисъл“, казва Динан.

Въпреки нарастващата тревога за дълговете на федералното правителство, нито Джо Байдън, нито Доналд Тръмп, основните кандидати за президент през 2024 г., обещават фискална дисциплина преди изборите.

Британските политици също са заровили главите си в пясъка преди парламентарните избори в четвъртък. Институтът за фискални изследвания, влиятелен мозъчен тръст, осъди „конспирацията на мълчанието“ между двете основни политически партии в страната по отношение на лошото състояние на публичните финанси.

„Независимо от това кой ще заеме поста след общите избори, той - ако няма късмет - скоро ще бъде изправен пред суров избор“, заяви миналата седмица директорът на IFS Пол Джонсън.

Да повишат данъците с повече, отколкото са ни казали в манифестите си, или да намалят някои разходи, или да вземат повече заеми и да се задоволят с това дългът да расте по-дълго време.“

Държавите, които се опитват да се справят с проблема с дълга, изпитват затруднения. В Германия продължаващите борби за ограниченията на дълга поставиха тристранната управляваща коалиция на страната под огромно напрежение. Политическото противопоставяне може да достигне своя връх този месец.

В Кения отзвукът от опитите за справяне с дълговата тежест на страната, възлизаща на 80 млрд. долара, е много по-голям. Предложените увеличения на данъците предизвикаха протести в цялата страна, които отнеха живота на 39 души, което накара президента Уилям Руто да обяви миналата седмица, че няма да подпише предложенията за закон.

Влезте на страшния пазар на облигации

Но проблемът с отлагането на усилията за ограничаване на дълга е, че правителствата стават уязвими за много по-болезнени дисциплиниращи мерки от страна на финансовите пазари. Обединеното кралство е най-пресният пример в голяма икономика. Бившият министър-председател Лиз Тръс предизвика срив на паунда през 2022 г., когато се опита да прокара големи данъчни съкращения, финансирани чрез увеличаване на заемите.

И заплахата не е отминала. Вземете Франция. Рискът от финансова криза там се превърна в сериозен проблем практически за една нощ, след като президентът Еманюел Макрон свика предсрочни избори миналия месец.

Инвеститорите се опасяваха, че избирателите ще изберат парламент от популисти, които ще се стремят да харчат повече и да намалят данъците, което ще доведе до допълнително увеличаване на и без това високия дълг и бюджетен дефицит на страната.

Въпреки че този най-лош сценарий сега изглежда по-малко вероятен, това, което ще се случи след втория тур на гласуването следващата неделя, далеч не е сигурно. Доходността на френските държавни облигации продължава да се покачва, като във вторник достигна най-високото си ниво от осем месеца насам.

Динан от Харвардското училище „Кенеди“ казва, че финансовите пазари могат бързо да се изнервят от „политическа дисфункция“, която кара инвеститорите да се съмняват в готовността на правителството да изплати дълга си.

Склонни сме да нямаме въображение относно възможностите за влошаване на ситуацията. Ако има голямо събитие, при което пазарът се изплаши по отношение на дълга (на САЩ), това няма да е нещо, което да е в нашия радар“, каза тя.