Бизнесът иска незабавно създаване на Икономически антикризисен щаб

След като има Национален оперативен щаб, а през уикенда премиерът Бойко Борисов обяви създаването на паралелен лекарски щаб с множество работни групи, от бизнеса логично поискаха създаването и на Икономически щаб, който предвид ситуацията вероятно ще е много по-нужен. 

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) настоява за незабавно да бъде създаден такъв щаб, който да набележи набор от мерки за спасяването на българската икономика вследствие от епидемията от Covid-19 и икономическата криза, която тя отпушва. Работодателската организация е изпратила официално писмо с искането си до министъра на труда и социалната политика Деница Сачева.

Като мотиви АИКБ описва нарушаването на нормалната стопанска дейност, на производствените процеси и на оказването на услуги, които и за кратък период от време, застрашаватсериозно икономиката на страната ни и може да доведат до трайна загуба на пазарни дялове, рефлектиращи в дългосрочна загуба на икономически растеж.

АИКБ отправя и предложения за подкрепа на българските предприятия, включително следване на практиката, въведена в редица държави от ЕС за подкрепа на възнагражденията при преминаване на намалено работно време, като мярката важи за всички засегнати предприятия. Ако се стигне до пълно спиране на дейността, от АИКБ предлагат държавата да опрости осигуровките, които са за сметка на предприятието.

Според АИКБ от подкрепа в момента се нуждаят ключови за българската икономика сектори, които търпят вреди както заради нарушените вериги на доставка и реализация, поради ограниченията, свързани с придвижване или отказ на поръчки, така и заради затруднения на производствен процес, поради необходимостта от засилени мерки за превенция на разпространението на заразата.

От АИКБ припомнят, че ЕК одобри временна правна рамка за гъвкавост по отношение на държавната помощ в условията на епидемията от болестта COVID-19. Тя включва мерки като пряка финансова помощ, субсидирани заеми или гаранции за бизнеса, съобразени с мащаба на тяхната икономическа дейност, основавайки се на разходите им за заплати, оборота или ликвидността и използването на бюджетна подкрепа за оборотен или инвестиционен капитал.

ЕК даде възможност на държавите да предприемат действия в полза на дружествата, например с отлагане на плащането на данъци или насърчаване на временна заетост. Държавите могат също да предоставят обезщетение на дружествата за претърпени вреди от епидемията.