Реалистичната дата за влизане в еврозоната е 1 януари 2026 г. – не по-рано

Реалистичната дата за присъединяването на България към еврозоната е 1 януари 2026 г. – това е заключението, което редица финансови институции правят на база своите прогнози, сред които и самото Министерство на финансите.

Още през юни тази година служебният финансов министър Людмила Петкова заяви, че най-ранната дата за присъединяване се очертава 1 януари 2026 г. Въпреки това само месец по-късно, парламентът задължи МФ да настоява пред Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) за влизане в еврозоната на 1 юли 2025 г., в случай че България отговори на инфлационния критерий до края на годината.

Прогнозите на ведомството са, че това ще се случи до края на ноември или най-късно през декември, но смяна на валутата в средата на годината би затруднила бизнеса. Това е довод, който и Валдис Домбровскис, изпълнителен вицепрезидент на ЕК, също изтъкна още през 2023 г. Тогава той посочи, че "традиционно страните се присъединяват към еврозоната на 1 януари. Правилата не изключват друга дата, но от чисто практична гледна точка присъединяването в началото на годината е по-удобно".

Избраната от парламента дата залага на това, че инфлацията у нас ще се забави достатъчно до края на 2024 г., за да може България да поиска извънреден доклад от ЕК.

Някои от търговските банки у нас обаче  - като ОББ и Уникредит Булбанк - дават по-дълъг хоризонт за изпълнение на инфлационния критерий, а впоследствие и за присъединяване. Според Уникредит това ще се служи през март догодина.

Само тогава, ако нашата прогноза се окаже точна, инфлацията ще се е понижила достатъчно, за да може БНБ да поиска извънреден конвергентен доклад“, пишат от Уникредит Булбанк в свой доклад.

От ОББ изтъкват, че 12-месечната инфлация у нас, релевантна за приема в еврозоната, се е забавила през август до 3.8%, докато базата за сравнение - средното от трите страни в еврозоната с най-ниска инфлация плюс 1.5 процентни пункта - също се е свило до 2.7 на сто,

очертавайки възможност за конвергенция през следващите 3-6 месеца“.

Прогнозите на международните рейтингови агенции също се движат в посока евентуално приемане на еврото през 2026 г., а не на 1 юли 2025 г., каквато е и текущата целева дата.

По-миналата седмица от рейтинговата агенция Fitch напомниха, че през лятото на тази година България вече отговори на всички критерии за еврото, с изключение на този за ръста на цените. "Оттогава инфлацията в България продължи да се забавя, свивайки "дупката" между средногодишната инфлация в страната и тази в трите държави членки с най-ниски резултати", казват от Fitch в своя доклад.

Според нас България може да покрие критерия за ценова стабилност в началото на 2025 г. в зависимост от инфлационните развития в ЕС", коментират от рейтинговата агенция,

като допълват, че в този случай страната може стане част от еврозоната още през януари 2026 г. "Въпреки това липсата на стабилно правителство и възможно дългите преговори за коалиция може отново да забавят процеса", предупреждават още експертите.

Още в началото на тази година от S&P Global изведоха подобни оценки. Според тях ЕК може да направи изключение, както стана с Хърватия, и да изключи от сметките за инфлацията някои страни членки с най-нисък ръст на цените. Дори тогава

политическите съображения извън контрола на България може да окажат влияние" и в крайна сметка, базисният сценарий е за присъединяване към еврозоната през 2026 г. или малко по-рано.

През лятото друга агенция - Moody’s - прогнозира, че най-късно до началото на 2026 г. страната би трябвало да е влязла в еврозоната, а последващо отлагане - след като първоначалната дата от 1 юли 2024 г. бе избутана за по-напред във времето няколкократно - би оказало кредитен натиск в посока надолу.

Преди дни управляващият директор на Международният валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева заговори по темата в обичайно положителния си, но и внимателен тон, че „възможността на България да се присъедини към еврозоната е реална и изпълнима“.

Ние видяхме, че това, което задържа България, бе инфлацията. Сега инфлацията върви надолу. Последните резултати са окуражаващи“, добави Георгиева.

Но тя, подобно на други експерти, посочи, че датата на присъединяване зависи от външни фактори, по нейни думи „зависи и от самата валутна зона, как те виждат този срок. Но е факт, че целта България да влезе в еврозоната е съвсем реална“.

"Всъщност перспективата за това изглежда малко по-добра на базата за последните данни за инфлацията. По всички други показатели България е отличник - нисък външен дълг, нисък бюджетен дефицит, единствено инфлацията беше малко по-висока от необходимото", заяви Георгиева.

Според плановете, в срок от две седмици, след като България изпълни изискванията за ръст на цените, страната ни ще поиска извънреден конвергентен доклад от ЕК. Той обаче изисква техническо време, тъй като при положителна оценка, ЕК ще трябва да се обърне към ЕКОФИН, който от своя страна да се консултира с Европейския парламент. При последваща "зелена светлина", ЕКОФИН ще трябва да предприеме необходимите юридически стъпки и тогава, на база предложението от ЕК, консултирано с Европейската централна банка (ЕЦБ), ще бъде приет обменен курс, който да стане необратимо фиксиран.

Ако пък прогнозите на МФ не се сбъднат, бързорастящият бюджетен дефицит, прогнозиран да достигне до 9% от БВП, или три пъти над допустимите нива, до края на 2025 г., може да се окаже проблем тип "ново 20", след като изпълним инфлационния критерий по някое време през следващата година. Затова и миналата седмица управителят на Българска народна банка (БНБ) Димитър Радев апелира за "дисциплиниране" на фискалната политика на страната.

Трябва спешно дисциплиниране на фискалната позиция и хармонизиране на монетарните и фискалните условия в страната. Във всички случаи говорим за много къс хоризонт и прозорец от възможности, които не трябва да се пропускат", посочи Радев.

Той изтъкна, че има риск кредитните агенции да понижат рейтинга на страната, което би влошило условията за кредитиране. "При хлабав бюджет с хронични дефицити това са милиарди, които в крайна сметка бизнесът и домакинствата ще трябва да платят“, каза Радев.

Предстои в следващите дни ресорното ведомство да публикува законопроекта за Бюджет 2025 г.. По време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) тази седмица Петкова увери, че план-сметката за догодина ще бъде с дефицит до 3% от БВП на начислена основа, като са предвидени и приходни, и разходни мерки за целта.