Реставраторът и тайните на старите технологии

Представете си голяма кутия с рамка за картина - с бяло злато и богати орнаменти. Тя по хитроумен начин се отваря и зад нея се разкрива шкаф за вино. Изработена е от Евгени Танов. Той е имал професионален досег с множество шедьоври от световно значение. Самият той може да изработи какви ли не изящни предмети за истински ценители на красивото. Важно негово предимство обаче е, че се е специализирал в реставрацията на произведения на изкуството, като най-голямо удоволствие му доставя да възстановява рамки на картини. Той е човек, успял да намери своята голяма любов в работата, но чак отвъд Океана.

Път

През 2006 г. Евгени Танов печели „зелена карта” и заминава за САЩ. Там започва да търси работа, свързана с изобразителното изкуство. В Авалон, щата Ню Джърси, попада в малката галерия Gilt Complex, в която има реставраторски отдел. Нейните собственици – баща и син, оценяват уменията му в рисуването, скулптурата и дърворезбата, развивани в Училището за приложни изкуства в София и в Националната художествена академия. Двамата реставратори го обучават и му предават необходимите познания. Работата му е свързана  предимно с възстановяването на рамки и картини, но също и на други ценни предмети, което обогатява неговия опит. Съдбата го превръща в реставратор. „Казват, че в Америка се развива консуматорското общество, но дори в един малък град се оказа, че има остра нужда реставратори”, коментира Танов.

В САЩ остава общо 10 години, през които професионално е изцяло отдаден на реставрацията. В последните три от тях е в Бостън, където е част от екипа на реставраторския отдел на именитата галерия Oliver Brothers, създадена през 1850 г. и натрупала дългогодишни традиции в реставрацията. Българинът постига своеобразен връх в своята кариера на реставратор, след което се завръща в родината. Тук също има картини и рамките са неразделна част от тях, но за жалост рядко някой търси професионална помощ за реставрацията им. Добрата му работа зад Океана още се помни и хора от чужбина продължават да търсят неговата професионална помощ.

Опит

И ето какво ни споделя Евгени Танов, след 15 години досег с произведения на изкуството, на които вдъхва по-бляскав живот:

Реставраторът трябва да има добро усещане за естетика, уважение към миналото и желание предметът по най-добър начин да се съхрани, за да се предаде нататък. Колкото и много да са ограниченията, в работа също има възможности за творчество и за изява. Искат се талант, труд и търпение, като ключов момент във всичко това са практическите умения. Реставрацията е комплексна наука и химията е неделима част от нея. Преди да се реставрира, предметът трябва добре да се проучи, да се установи какви материали са използвани, а ако се налага, той трябва и да се укрепи. Винаги обаче трябва добре да се преценява какви материали и технологии са използвани и как да се работи по възстановяването.

Светът на шедьоврите

Произведенията на изкуството дишат, променят се от температура и влажност и затова се нуждаят от периодична грижа. И колкото по-рано потърсим реставратор, толкова по-малка ще е неговата намеса. Не бива да чакаме състоянието на предметите силно да се влоши, за да помислим за тяхното „здраве”.

Ако надникнем в българските галерии и се вгледаме в рамките на по-старите картини, ще видим, че повечето страдат от липса на професионална поддръжка. Някои от произведенията на изящното изкуство са с неподходящи, неподдържани или повредени рамки, но на този важен детайл не се обръща сериозно внимание. А картината е много по-ценна, когато е с оригиналната си рамка, проектирана от художника. Рамката е неразделна част от произведението. Неслучайно на Запад има колекционери, които събират само рамки на картини. Те са много скъпи и са отделна ниша на пазара на произведения на изкуството. Дори има фирми, които правят реплики на майсторски изработени рамки, разказва Евгени Танов.

Още живот

За да изградим нещо ново, е добре да използваме старите знания като основа. Всяко време има своите технологии и добрият реставратор трябва да владее тайните на много от тях. Реставрацията вдъхва още живот, но времето се превръща в непоколебим критик и на работата на реставратора. Произведенията на изкуството надживяват своите създатели и притежатели. В пътя им през поколенията реставраторът е човекът, който трябва да е близо до тях.