Вероника Тонева 
Енергетика
Съветът на Европа ще ни обяснява разликата между „джендър“ и „пол“
Говорител на институцията съобщи, че се работи с български специалисти за пренаписване на частта от текста на Истанбулската конвенция, включващ понятията „джендър“ и „пол“
~ 3 мин.
Истанбулската конвенция - документ, чиято основна цел е да предпазва жените от насилие, се превърна в един от най-сериозните разделители на обществото. Тези, които не са я чели смятат, че Съветът на Европа иска да ни накара да приемем за нормални еднополовите бракове и да ни втълпи „джендърството“ като положителна философия. На другия бряг са тези, които са се запознали с нея и знаят, че става въпрос за превенция и борба с насилието върху жените.
Джендър, пол и проблемът с недоразбирането
За да ни разясни повече казуса, както и значението и целите на Истанбулската конвенция, се срещнахме с един от говорителите на Съвета на Европа – Панос Какавиатос в Европейския парламент в Страсбург. За Economic.bg той разказа, че в момента Съветът на Европа работи с българските си колеги за пренаписване на текста за България, за да се изчистят значенията на думите „джендър“ и „пол“, както и да се разясни разликата между тях.
Текстовете ще бъдат пренаписани не само за България, тъй като и в други страни се е появил проблемът със значението на думите. У нас няма две различни думи за пол, както е в английския например. Там думата “sex” означава биологичния пол, а “gender“ - социалния, т.е. как се възприема съответният човек. У нас и двете значения се обединяват с думата "пол". А от тук идва и основната част от проблема и ескалирането на недоволството на обществото, което в по-голямата си част не се е запознало с особеностите на текстовете.
„Ние не искаме да имаме някакъв вид лингвистичен проблем, който да попречи на ратифицирането на Истанбулската конвенция. Полът е ясен – мъжки и женски, това е биологичният начин, по който сме се родили. Докато „джендър“ в целите на Истанбулската конвенция главно означава как сме научени и образовани да бъдем мъже и жени“, обясни Какавиатос.
Според Съвета на Европа в историята ни има много примери, в които жените са били подценявани и правата им не са били равни с тези на мъжете. Например, жените много по-късно са имали право да гласуват на определени места. В Швейцария това се е случило през 70-те години.
„Ние не се опитваме да „бутаме“ държавите към „джендър“ дневен ред. Конвенцията е относно това - ако едно момиче мечтае да бъде ракетен изследовател, тя има правото да мечтае и да стане такъв. Ако иска да порасне и да бъде съпруга и майка, в традиционния смисъл на семейството, където мъжът работи – ние нямаме никакъв проблем с това“, разясни говорителят на Съвета на Европа.
Жените са обект на насилие, най-често заради по-ниския статут, който са имали в обществото през годините. Проблемът настъпва, когато искат да излязат извън стереотипа на общоприетия възглед за ролята на половете, тогава идва въпросът "Какво правиш, жено?".
„Когато казваме образование за „джендър“, ние казваме, че момичетата имат право да мечтаят и да постигнат всичко, извън стереотипа за ролята на жените в обществото. Ние се борим за свободата на хората, да бъдат такива каквито искат“, продължи той.
Разбира се, ние се опитахме да обясним на г-н Какавиатос, че в България проблемът на обществото е в думата „джендър“ и своеобразното „пробутване“ на философията за еднополови бракове и т.н. Той ни заяви, че Конвенцията категорично не промотира еднополовите бракове. "Съветът на Европа е толерантен към ЛГБТ общността, но Истанбулската конвенция не е адресирана към тях, а към предотвратяване на насилието над жените", казва Какавиатос.
„Искаме да сме сигурни, че страните ще позволят на младите момчета и момичета да бъдат такива, каквито те сами решат. Не говорим за случаите, когато един мъж реши да бъде жена и да си смени пола, или обратното. Определено не става въпрос за това в Истанбулската конвенция. Ние не казваме, че ако един мъж иска да си смени пола – ние разрешаваме това. Смисълът е, че ако мечтаеш да бъдеш астронавт/ка, пожарникар/ка или каквото и да е, ти си свободен да го направиш“, обясни Какавиатос.
След Ратифицирането на Истанбулската конвенция ще бъдат изискани различни специфични условия – свързани от една страна със сексуалното насилие и от друга с домашното насилие. Освен 24-часовата гореща линия, през няколко години ще идва специален екип за мониторинг на това какво прави страната и дали го прави правилно за превенция на подобно насилие.
„Ако пречката е само разграничаването на дефиницията за „джендър“ и „пол“ и нищо друго, то нищо не ви спира да ратифицирате Истанбулската конвенция“, коментира Какавиатос.
Джендър, пол и проблемът с недоразбирането
За да ни разясни повече казуса, както и значението и целите на Истанбулската конвенция, се срещнахме с един от говорителите на Съвета на Европа – Панос Какавиатос в Европейския парламент в Страсбург. За Economic.bg той разказа, че в момента Съветът на Европа работи с българските си колеги за пренаписване на текста за България, за да се изчистят значенията на думите „джендър“ и „пол“, както и да се разясни разликата между тях.
Текстовете ще бъдат пренаписани не само за България, тъй като и в други страни се е появил проблемът със значението на думите. У нас няма две различни думи за пол, както е в английския например. Там думата “sex” означава биологичния пол, а “gender“ - социалния, т.е. как се възприема съответният човек. У нас и двете значения се обединяват с думата "пол". А от тук идва и основната част от проблема и ескалирането на недоволството на обществото, което в по-голямата си част не се е запознало с особеностите на текстовете.
„Ние не искаме да имаме някакъв вид лингвистичен проблем, който да попречи на ратифицирането на Истанбулската конвенция. Полът е ясен – мъжки и женски, това е биологичният начин, по който сме се родили. Докато „джендър“ в целите на Истанбулската конвенция главно означава как сме научени и образовани да бъдем мъже и жени“, обясни Какавиатос.
Според Съвета на Европа в историята ни има много примери, в които жените са били подценявани и правата им не са били равни с тези на мъжете. Например, жените много по-късно са имали право да гласуват на определени места. В Швейцария това се е случило през 70-те години.
„Ние не се опитваме да „бутаме“ държавите към „джендър“ дневен ред. Конвенцията е относно това - ако едно момиче мечтае да бъде ракетен изследовател, тя има правото да мечтае и да стане такъв. Ако иска да порасне и да бъде съпруга и майка, в традиционния смисъл на семейството, където мъжът работи – ние нямаме никакъв проблем с това“, разясни говорителят на Съвета на Европа.
Жените са обект на насилие, най-често заради по-ниския статут, който са имали в обществото през годините. Проблемът настъпва, когато искат да излязат извън стереотипа на общоприетия възглед за ролята на половете, тогава идва въпросът "Какво правиш, жено?".
„Когато казваме образование за „джендър“, ние казваме, че момичетата имат право да мечтаят и да постигнат всичко, извън стереотипа за ролята на жените в обществото. Ние се борим за свободата на хората, да бъдат такива каквито искат“, продължи той.
Разбира се, ние се опитахме да обясним на г-н Какавиатос, че в България проблемът на обществото е в думата „джендър“ и своеобразното „пробутване“ на философията за еднополови бракове и т.н. Той ни заяви, че Конвенцията категорично не промотира еднополовите бракове. "Съветът на Европа е толерантен към ЛГБТ общността, но Истанбулската конвенция не е адресирана към тях, а към предотвратяване на насилието над жените", казва Какавиатос.
„Искаме да сме сигурни, че страните ще позволят на младите момчета и момичета да бъдат такива, каквито те сами решат. Не говорим за случаите, когато един мъж реши да бъде жена и да си смени пола, или обратното. Определено не става въпрос за това в Истанбулската конвенция. Ние не казваме, че ако един мъж иска да си смени пола – ние разрешаваме това. Смисълът е, че ако мечтаеш да бъдеш астронавт/ка, пожарникар/ка или каквото и да е, ти си свободен да го направиш“, обясни Какавиатос.
След Ратифицирането на Истанбулската конвенция ще бъдат изискани различни специфични условия – свързани от една страна със сексуалното насилие и от друга с домашното насилие. Освен 24-часовата гореща линия, през няколко години ще идва специален екип за мониторинг на това какво прави страната и дали го прави правилно за превенция на подобно насилие.
„Ако пречката е само разграничаването на дефиницията за „джендър“ и „пол“ и нищо друго, то нищо не ви спира да ратифицирате Истанбулската конвенция“, коментира Какавиатос.
