Създателят на WWW: „Извратени“ стимули движат Мрежата днес

Световната мрежа WWW (World Wide Web) се ражда преди 30 години. През следващите три десетилетия обаче тя трябва да се „промени към по-добро“, смята нейният създател Тим Бърнърс-Лий. 

Британският компютърен учен излага визията си уеб – информационната система от взаимоно свързани хипертекстови документи, достъпни през интернет, през март 1989 г. Проектът променя радикално обществото през следващите десетилетия. Днес обаче интернет вече не е „сила за добро“, пише Бърнърс-Лий в свое писмо, публикувано в понеделни, по повод годишнината на WWW. 

„Борбата за уеб е една от най-важните каузи на нашето време“, казва той. 

В писмото си Бърнърс-Лий излага „три източника на дисфункция“, които засягат Мрежата днес. Първият, пише той, е преднамереното и злонамерено поведение на държавно спонсорирано хакерство и онлайн тормоз. Създателят на WWW призовава новите закони да ограничат това поведение онлайн, като същевременно запазят откритостта, присъща на интернет. 

„Правителствата трябва да приведат законите и правилата към дигиталната ера“, казва Бърнърс-Лий. „Те трябва да гарантират, че пазарите остават конкурентоспособни, иновативни и отворени“, настоява още той. 

Отвореният характер на мрежата бе основополагащ елемент в проекта на Бърбърс-Лий, който вярва, че WWW трябва да е достъпен за всички, без такса. В този ред на мисли изскача и втората дисфункция, очертана от него и назована като „извратени“ стимули. 

Изобретателят обръща внимание на рекламните модели за приходи, използвани от технологичните гиганти като Google и Facebook. По думите му те възнаграждават „вирусното разпространение на дезинформация“, което просто провокира кликове. Бърнърс-Лий и преди е атакувал социалните мрежи заради експлоатацията на личните данни на хората. 

„Компаниите трябва да направят повече, за да гарантират, че преследването на краткосрочна печалба не е за сметка на човешките права, демокрацията, научните факти или обществената безопасност“, пише той в писмото си. 

Накрая Бърбърс-Лий посочва „непреднамерените негативни последици“ от дизайна на уеб, като поляризиращите се дискусии водени онлайн. Според него гражданите имат най-важната роля в това да насърчават здравословните разговори в интернет и поемането на отговорност за личните им данни.  

Речта на омразата и тормозът се превърнаха в горещ въпрос за технологичните компании, които се опитват да балансират свободното слово и потенциално вредното съдържание онлайн. YouTube, Facebook и Twitter например предприемат стъпки за премахването на обидно съдържание от своите платформи. Междувременно регулаторите също вземат мерки срещу гигантите, за да защитят по-добре личните данни на потребителите.  

Минали октомври Фондация „World Wide Web“ на Бърнърс-Лий издаде своя тъй наречен „Договор за Мрежата“, в който са изложени насоки за гражданите, фирмите и правителствата, така че да се помогне за връщането ѝ към първоначалния курс. Предложението е подкрепено от политици, индустриални групи и големи технологични компании, включително Facebook, Google и Microsoft. Не е ясно обаче дали това е дало пряк ефект върху бизнеса. В писмото от понеделник Бърбърс-Лий посочва, че резултатите от инициативата се очакват по-късно през тази година. 

Един от стълбовете на договора е третирането на мрежата като основно право за всички, идея, която е далеч от реалността днес. Според Световната банка приблизително половината от населението на света все още няма достъп до интернет. В доклад, публикуван в понеделник, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) установи, че повече от четири от десет селски домакинства в страните от ОИСР нямат достъп до бързата фиксирана широколентова връзка, необходима за случването на идеята за Интернет на нещата (IoT). За сравнение близо 9 от 10 домакинствата в градските райони имат бързи връзки.

„Ако сега се откажем от изграждането на по-добра мрежа, тогава мрежата няма да ни провали. Ние ще се провалим в мрежата“, смята Бърнърс-Лий.