Соларните панели имат и лоша страна за екологията

Соларните панели може и да са енергийният източник на бъдещето, но те също така създават проблем, за който няма лесно решение. А именно – какво ще правим с милионите панели, когато спрат да работят?

Още през ноември 2016 г. японското екоминистерство предупреди, че до 2040 г. страната ще създаде 800 хил. тона отпадък от соларни панели и че не може да се справи с това количество. През същата година Международната агенция за възобновяема енергия изчисли, че вече има 250 хил. метрични тона отпадък от соларните панели по целия свят и че до 2050 г. количеството ще нарасне до 78 млн. метрични тона.

Обикновено соларните панели имат гаранция между 25 и 30 години, като могат да работят дори по-дълго. Но с разрастването на соларната индустрия пазарът беше наводнен от евтините китайски панели, които се развалят за около 5 години.

За да стане по-ясно какво е предизвикателството, което създават пред човечеството тези панели, е добре да се знае как се произвеждат. Има различни видове соларни панели, но повечето от тях съдържат алуминий, стъкло, сребро и еластичен материал, наречен етилен-винилов ацетат. Проблемът е, че панелите също така съдържат по-опасни и понякога причиняващи рак материали, като олово, хром и кадмий. Работещите панели са покрити със стъкло и са съвсем безопасни. Когато стъклото обаче се счупи или панелът бива увреден, тези опасни вещества могат да изтекат.

Рискът е особено висок с евтино направените соларни панели, поставени в райони, където има екстремни природни бедствия като урагани и градушки. Ветровете и дъждът могат да счупят соларните панели и съдържащите се в тях вредни за здравето вещества да изтекат в почвата, откъдето да отидат във водната система.

Ясно е, че повредените соларни панели, от които изтичат токсични материали не са огромен риск, като се има предвид колко много помагат тези устройства за справянето с опасностите в краткосрочен план, свързани с глобалното затопляне и колко много други опасности крият ураганите. Важно е да се има предвид обаче и тази страна на соларните панели, тъй като експертите по климатичните промени твърдят, че природните бедствия ще стават по-често срещани.

Също така соларните панели са само една част от проблема със старата електроника, която е най-бързо растящата категория отпадък. Китай през 2013 г. се съгласи да приема около 70% от електронните отпадъци по целия свят, но в началото на 2018 г. страната спря да приема отпадъци за рециклиране от други страни. От тогава западните държави изпращат боклука си в южноазиатските страни, но това не е дългосрочно решение. Компаниите например, продават стари, но не и развалени, соларни панели на други страни, които искат да ги купуват евтино, но това просто прехвърля отговорността за отпадъка на друг.

Макар соларната индустрия да не е единствената, която се затруднява да рециклира продукцията си, там има още един проблем: рециклирането на соларните панели не е икономически изгодно в момента. Панелите съдържат някои ценни материали, сред които сребро и мед, но не в такова количество, както смартфоните и другите устройства. Количеството им в соларните панели не е достатъчно, за да се избият високите разходи за безопасното разглобяване на панелите на съставните им части. Именно затова американският Институт за изследване на електрическата енергия смята, че дългосрочното складиране на старите панели като на бунище е най-практичната възможност, докато се изясни ситуацията с рециклирането им.

Асоциацията на соларно-енергийната индустрия работи с различни центрове за рециклиране, надявайки се да се справи с проблема отрано. Преди две години Асоциацията е създала национална програма за рециклиране. Засега организацията работи с пет рециклиращи центъра.

Според анализатори на ситуацията обаче ще е нужно и законодателно решение. Вече има знаци, че и законотворците в САЩ мислят така. Те обмислят да добавят такса върху цената на новите соларни панели, която ще ги направи старите по-изгодни за премахване и рециклиране. Щатът Вашингтон дори е предприел по-проактивен подход – миналата година е приел законодателство, което изисква от производителите на соларни панели да имат план за рециклиране на техните продукти.

Може да се каже, че има малки стъпки в правилната посока, но човечеството се нуждае от цялостен план преди милиони панели да започнат да се развалят от старост. Хубаво е да си мислим и да се вълнуваме какво ни обещават технологиите на бъдещето, но е хубаво и да мислим какво да правим с тези от миналото, за да не унищожат те бъдещето ни.