Трите водещи мобилни телеком оператора в България обмислят възможностите да обединят сили и да създадат споделена 5G мрежа, поне в сегментите, където това е допустимо. Подобна идея би ускорилa развитието на комуникациите от следващо поколение, давайки тласък на бизнеса, икономиката и потреблението.
„5G оборудването в момента е около четири пъти по-скъпо, да не говорим, че има нужда от многократно повече базови станции“, коментира изпълнителният директор на Vivacom Атанас Добрев по време на конференцията „5G: интелигентна трансформация и растеж„. Според него споделянето на части от компонентите за изграждане на бъдещите мрежи ще ускори тяхното развитие, а също така ще намали цената – и за операторите, и за потребителите.
Добрев обърна внимание, че въпросът е свързан с държавната политика, както и дали подобна схема ще бъде позволена от регулатора. Отношение в случая има и Комисията за защита на конкуренцията, която трябва да прецени дали споделянето на мрежа между телекомите е в синхрон със антимонополните правила и дали няма да наруши свободното развитие на пазара. „В европейски аспект това е не само позволено, а за 5G даже се насърчава“, изтъкна той. Акцентирайки още веднъж върху огромните инвестиции за повече и по-скъпи базови станции, Добрев каза, че „споделянето на мрежи трябва да се очаква и да се насърчава“.
5G мрежите имат три основни компонента. Първият е достъпът до базовата станция, който е унифициран и не е конкурентен сам по себе си, стана ясно от думите на Тодор Ташев, главен технически директор в A1. Другият аспект е транспортът, или оптичните връзки. Той обърна внимание, че изграждане на „три пътя до базовите станции е икономически необосновано“ и затова в тази част също е възможно споделен подход от телекомите. Конкуренцията се проявява в така наречения „edge computing”, или частта, която ще носи същинските услуги за потребителите, където могат да си проличат уменията на всеки играч.
Като страна членка на Европейския съюз България има за цел да разполага с първите си 5G мрежа още през 2020 г. Телекомите обаче започнаха да правят активно тестове едва през тази година, а първите търгове за отдаване на лицензии за използване на честотен спектър се очаква да стартират от догодина. По думите на председателя на Комисията за регулиране на съобщения (КРС) Иван Димитров това може да се случи през второто тримесечие – за спектъра от 700 MHz.
Дълго време телеком бизнесът беше възпрепятстван да направи решителна крачка към еволюция на мрежите си заради регулаторните и бюрократични бариери, които все още не са вдигнати реално. Тук например трябва да се споменат високите тарифи за отдаване на честоти от държавния спектър – които държавата се ангажира да понижи.
„Намаляването на тарифата от една страна е насърчително, от друга е с цел да се стимулират компаниите да „пазаруват“ радиочестотен спектър, като в крайна сметка нетният ефект ще е по-добър от този в момента“, коментира министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков. Той обърна внимание, че цената на спектъра варира около 100 пъти в различните държави. „Тук въпросът опира до политика на държавата – какво цели, когато чрез тарифата определя посока и очакван резултат“, каза още той.
Що се отнася до тежките процедури по издаване на строителни разрешителни, към момента базовите станции на мобилните оператори са трета категория строеж, съгласно Закона за устройство на територията. „Това е една от най-тежките категории, за които се изискват удостоверяване на инвестиционен проект, издаване на разрешение за строеж и съответно въвеждане в експлоатация“, коментира Веселина Терзийска, главен секретар на Министерство на регионалното развитие. В търсене на решение трите телекома са предложили на ведомството как да бъде облекчен режимът по обновяването на базовите станции – а именно като се приравни дейността по обновяване на базовите станции с текущ ремонт.
Мирела Вавова 
