Тереза Мей представи търговски планове в случай на провал на преговорите с Брюксел

Британският премиер Тереза Мей за първи път представи подробни планове как Великобритания ще опита да запази международните си търговски отношения, ако преговорите с Европейския съюз за Brexit завършат без споразумение,  пише Financial Times.

„Макар да считам, че е от голяма важност за всичките ни интереси преговорите да успеят, също така имаме отговорност като правителство да се подготвим за всяка една възможност”, коментира тя.

Мей ускорява подготовката за възможността страната ѝ да излезе от ЕС през март 2019 г. без търговско споразумение и да бъде изправена пред регулаторен вакуум. Този риск е описан в публикуваната бяла книга по темата.

Документът излага план в случай на непредвидени условия, при който търговците ще трябва да представят стоки за инспекция „възможно най-навътре” в страната, тъй като пространството на по-голямата част от пристанищата е ограничено. В книгата пише също, че Великобритания може да се справи с евентуална липса на споразумение с Брюксел, представяйки мерки за замяна на граничните проверки, като например „предварително уведомяване”.

„Великобритания ще се стреми да договори продължаване на членството в зоната за сигурност и безопасност”, пише в представения документ. „Въпреки това в случай на непредвидени обстоятелства, при който Великобритания няма членство, от превозвача ще се изисква да подаде декларация за безопасност и сигурност преди вноса и износа”.

Изявлението на Мей пред Камарата на общините – долната камара на британския парламент – бележи двупосочен подход. От една страна тя изрично прие условията на Брюксел,  потвърждавайки, че Лондон ще приеме юрисдикцията на Европейския съюз и новите правила на ЕС по време на т.нар. „преходен период” след излизането от Блока. От друга страна сега тя на практика призна, че е възможно да няма споразумение с ЕС.

Приемането на ролята на Европейския съюз и съобразяването с бъдещите европейски правила в Брюксел се разглежда като проява на реализъм от страна на Лондон, но противоречи на „червените линии”, начертани от министъра на външните работи Борис Джонсън, и разгневи някои консервативни, евроскептични политици във Великобритания.