Новото находище за редки метали: Какво всъщност откри Турция?

Пред тунел, издълбан дълбоко в скалата, турският министър на енергетиката и природните ресурси Фатих Дьонмез, гордо обяви голямата новина, че земята под краката му е пълна с редкоземни елементи - 694 млн. тона - достатъчно, за да може Турция да съперничи на Китай. През изминалите две седмици редица медии приветстваха „откриването“ на находището и отбелязаха, че то е огромна награда за страната, пише американското списание Wired.

Има 17 редкоземни елемента и много от тях си проправят път в производството на високотехнологични продукти - от камери до телескопи, рентгенови апарати и системи за насочване на ракети. Дори неодимът, използван за направата на магнити в двигателите на електрически превозни средства и вятърни турбини, е сред тях. Церият, който е важен материал в каталитичните конвертори, също. Някои редкоземни елементи се добавят към металните сплави, за да ги подсилят.

Тъй като се използват в толкова много важни продукти, те са от „стратегическо значение за икономическата и военната сигурност на Запада“, се казва в документ, публикуван от Федералната академия за политика на сигурност на Германия.

И въпреки че всъщност има изобилие от находища на тези ценени елементи, разпръснати по целия свят, досега никой не е съперничил на Китай, когато става въпрос за извличането и преработката им. 78% от всички редкоземни материали, внесени в Съединените щати между 2017 г. и 2020 г., са с произход от Китай, според Геоложката служба на САЩ .

Китай също така произвежда повече от 80% от общите рафинирани редкоземни продукти в света - съединения на тези метали, които лесно се обработват допълнително и имат всякакви приложения. Останалият свят повече или по-малко разчита на Китай за доставката на тези материали, въпреки че страната е и най-големият потребител на редкоземни елементи.

Това, че турските находища биха могли потенциално да променят тази ситуация, е добра новина. Трябва обаче да я приемем с голяма доза съмнение.

Идеята, че това е някакъв огромен нов резерв, за който не сме знаели преди, е просто погрешна“, казва Катрин Гуденау, главен геолог в Британското геоложко проучване.

По думите й без официална оценка на тези ресурси, която отговаря на стандартите на световната минна индустрия, е невъзможно да се знае пълната степен на възстановимите, висококачествени редкоземни елементи, открити в Турция – и това е, което наистина има значение.

Публикация в Global Times включва изявление от подкрепяната от Китай Bao Gang United Steel Group, което критикува твърденията на турския енергиен министър.

Ако запасите са под формата на редкоземни оксиди, такъв мащаб на запасите трябва да бъде номер едно в света, преди Китай“, се казва в изявлението, което се позовава на рафинираните съединения, съдържащи тези метали, които лесно се използват от различни индустрии по света.

Според публикацията предполагаемите 694 млн. тона вероятно се отнасят за предварително обработени минерали.

Американският физик Джон Гудинаф изчислява, че между 0.2 и 2% от находището в Турция е вероятно да бъдат редкоземни оксиди, което може да се преведе до 14 млн. тона от съединенията. Това е много, но все пак доста под изчисления ресурс на Китай от редкоземни оксиди от 44 млн. тона. WIRED се свърза с турското министерство на енергетиката и природните ресурси, както и с държавната минна фирма Eti Maden за разяснение. Липсва отговор и от двете институции.

Официалното прессъобщение за „откритието“ на Турция е оскъдно откъм подробности. Но Гудинаф предполага, че това вероятно е добре известното находище Kizilçaören, разположено близо до град Ескишехир в северозападна Турция. Той и колеги посетиха това находище преди пет години и обсъдиха потенциала му за извличане на редки земни елементи в академични статии. Минералът бастнесит, който съдържа редкоземни елементи, е бил идентифициран в Kizilçaören в миналото .

Това находище, за което сме писали, е подобно на някои от големите производствени находища в Китай. Има потенциала да произвежда редкоземни елементи“, казва Джон Гуденаф.

“И все пак, все още може да има ограничаващи фактори. Делът на специфични редкоземни елементи в находището има значение. Ако се окаже, че е предимно лантан и церий, например, може да бъде много по-малко ценен, защото вече има добро снабдяване с тези конкретни елементи”, обясни Дейвид Мериман, изследователски директор в Wood MacKenzie, компания за пазарни проучвания.

Ако Турция, или която и да е друга страна, успее да увеличи добива на редкоземни минерали, това все още оставя въпроса къде те ще бъдат преработвани.

“Китай е водещ в света и на този фронт”, казва Джон Хайкауи, директор на Stormcrow Capital, консултантска и изследователска фирма, която се фокусира върху редките метали.

Съществуват множество възможни методи за отделяне на редкоземни минерали, но екстракцията с разтворител е основният подход в Китай”, допълни той.

Първо, рудите се разтварят в киселина и замърсителите се отстраняват, за да се създаде концентрирана смес от редкоземни метали. След това този концентрат се разтваря отново в киселина и се комбинира с органична течност. Двете течности се разбъркват, но се разделят отново, докато се утаяват, и докато го правят, редкоземните елементи се движат с органичната течност в ред, определен от масата на всеки елемент. Това им позволява да бъдат събрани, въпреки че тази стъпка на комбиниране и разделяне на киселината и органичната течност, може да се наложи да се повтори стотици пъти.

„Отнема много време, не е евтино и изисква значително разбиране на самия процес. Завършването на операцията може да отнеме седмици“, казва Хайкауи.

Редкоземните оксиди, възстановени от това трудоемко начинание, след това понякога се обработват в метали и накрая се изливат по правилния начин, за да се създадат, например, магнити с желаните химически и кристални структури.

Китай се отличава с това, че прави всичко това евтино”, заяви Хайкауи.

Проблемът за страните, които искат да навлязат в обработката на редкоземни метали, е, че компаниите искат стабилна, ниска цена за тези материали, а за новодошлите е много трудно да се конкурират с Китай по този въпрос.

Наистина има други потенциални източници на редкоземни елементи освен Китай и Турция – в Европа и Африка, както и нови редкоземни операции, които в момента се провеждат в Канада и САЩ. Това обаче ще отнеме възхода на друга сила в обработката, по-скоро отколкото добива, за да оспори господството на Китай в сектора.

Глобалното търсене на редкоземни материали се очаква да остане силно през следващите години, поради което толкова много наблюдатели искат да оспорят държането на Китай на пазара.

Новината за находището в Турция може все още да не е подкрепена с твърди факти, но заявките, които даде страната, ще бъдат наблюдавани изкъсо”, заяви Джули Клингер, географ от университета на Делауеър.

„Начинът, по който тълкувам събитието, е, че някои членове на правителството в Турция са решили да дадат приоритет на това. Струва ми се, че е и опит за привличане на инвестиции“, каза още тя.

По думите й всяка нова минна дейност в района, който е в близост до обширни участъци земеделска земя, трябва да вземе предвид потенциалното въздействие върху околната среда от добива на минерали. Химическият отток от мините може да замърси, например, близките водоизточници.

Притесненията относно подобни ефекти често предизвикват сериозна местна съпротива срещу новите мини. В Швеция желязна мина в северната част на страната, където също има големи находища на редкоземни метали, наскоро получи одобрение от правителството, въпреки годините на недоволство от еколози и местното население.

Въпреки че е трудно да се направи правилен добив и има включени предварителни разходи, когато се опитвате да ограничите въздействието му върху природата, натискът за създаване на надеждни запаси от редки земни елементи извън Китай остава. Турция всъщност може да не е в състояние да направи това сама, но страната все пак може да играе роля в балансирането на глобалната верига за доставки на редкоземни метали.

"Хората приемат, че редкоземните елементи са изключително редки и Китай има всички от тях, а това изобщо не е вярно", заключи Гуденаф.