Турците масово обменят спестяванията си в долари и евро
Според местното население Анкара предприема само временни мерки, целящи само да приглушат проблемите
Снимка: БТА
~ 2 мин.
Турските граждани губят вяра в националната си валута. Изправени пред галопираща инфлация и почти нулева възвръщаемост на депозитите в турски лири, домакинствата и компаниите в югоизточната ни съседка от септември 2018 г. насам са обменили спестявания в размер на 18 млрд. лири в долари и евро.
Бързото обръщане на парите е повишило дяла на депозитите на турски граждани в чуждестранната валута до 47% - най-високото равнище от поне 13 години насам. Това е знак, че постепенната доларизация на турската икономика, започнала още през 2011 г., не губи инерция въпреки усилията на централната банка в Турция да стабилизира лирата.
Финансовата институция през септември повиши агресивно лихвените проценти, за да спре поевтиняването на лирата спрямо долара и еврото, като положителният ефект от този ход наистина беше осезаем – турската валута към днешна дата възвърна една трета от стойността си спрямо долара на фона на рекордното дъно през август миналата година. Тъй като средният лихвен процент по краткосрочните депозити носи на вложителите по-малко от 1% над инфлацията, местните граждани загърбиха случващото се с турската лира.
„Това е нещо, което ме притеснява”, коментира Тимъти Аш, стратег в компанията за управление на инвестициите BlueBay Asset Management. Ниските лихви по депозитите засилиха опасенията как ще се движи инфлацията в Турция и недоволството, че правителството в Анкара предприема „антипазарни” (като например контрол върху цените) мерки за справяне с валутната криза.
Докато централната банка е много внимателна как изказва намерението си да поддържа строга парична политика, докато не види „убедителен” спад в инфлацията, турското правителство разчита на кредиторите и ги принуждава да запазят лихвите ниски преди местните избори в югоизточната ни съседка другия месец.
Наред с липсата на търсене на кредити и слабата конкуренция между банките в областта на депозитите, средният лихвен процент по депозитната сметка на лирата е спаднал с над 600 базисни пункта от високите през септември до 21.1%. Общата инфлация през януари бе 20.35%.
Въпреки че инфлацията падна от 15-годишния връх от 25.2% през октомври, има все по-големи опасения, че някои от мерките, които правителството предприема за справяне с проблема, са само временни решения, целящи по-скоро да понижат основните индикатори, отколкото с основната причина. Това е една от редицата причини, поради които турците губят вяра от националната си валута.
През последните няколко месеца турските власти прибегнаха до това да налагат глоби на търговците на едро заради „прекалени” повишения на цените, като това беше обявено от търговския министър на югоизточната ни съседка Рушар Пекан. Правителството дори създаде специални станции в най-големите турски градове, за да измести посредниците и да купува зеленчуци директно от фермерите, след което да ги продава на ниски цени. Този ход се очаква да понижи допълнително инфлацията през февруари.
„Имам убеждението, че никой в страната не вярва наистина, че сегашното положение на нещата ще продължи за дълго”, коментира Кристиан Маджио, ръководителят на звеното за проследяване на развиващите се пазари в базирания в Лондон инвестиционен посредник TD Securities.
Бързото обръщане на парите е повишило дяла на депозитите на турски граждани в чуждестранната валута до 47% - най-високото равнище от поне 13 години насам. Това е знак, че постепенната доларизация на турската икономика, започнала още през 2011 г., не губи инерция въпреки усилията на централната банка в Турция да стабилизира лирата.
Финансовата институция през септември повиши агресивно лихвените проценти, за да спре поевтиняването на лирата спрямо долара и еврото, като положителният ефект от този ход наистина беше осезаем – турската валута към днешна дата възвърна една трета от стойността си спрямо долара на фона на рекордното дъно през август миналата година. Тъй като средният лихвен процент по краткосрочните депозити носи на вложителите по-малко от 1% над инфлацията, местните граждани загърбиха случващото се с турската лира.
„Това е нещо, което ме притеснява”, коментира Тимъти Аш, стратег в компанията за управление на инвестициите BlueBay Asset Management. Ниските лихви по депозитите засилиха опасенията как ще се движи инфлацията в Турция и недоволството, че правителството в Анкара предприема „антипазарни” (като например контрол върху цените) мерки за справяне с валутната криза.
Докато централната банка е много внимателна как изказва намерението си да поддържа строга парична политика, докато не види „убедителен” спад в инфлацията, турското правителство разчита на кредиторите и ги принуждава да запазят лихвите ниски преди местните избори в югоизточната ни съседка другия месец.
Наред с липсата на търсене на кредити и слабата конкуренция между банките в областта на депозитите, средният лихвен процент по депозитната сметка на лирата е спаднал с над 600 базисни пункта от високите през септември до 21.1%. Общата инфлация през януари бе 20.35%.
Въпреки че инфлацията падна от 15-годишния връх от 25.2% през октомври, има все по-големи опасения, че някои от мерките, които правителството предприема за справяне с проблема, са само временни решения, целящи по-скоро да понижат основните индикатори, отколкото с основната причина. Това е една от редицата причини, поради които турците губят вяра от националната си валута.
През последните няколко месеца турските власти прибегнаха до това да налагат глоби на търговците на едро заради „прекалени” повишения на цените, като това беше обявено от търговския министър на югоизточната ни съседка Рушар Пекан. Правителството дори създаде специални станции в най-големите турски градове, за да измести посредниците и да купува зеленчуци директно от фермерите, след което да ги продава на ниски цени. Този ход се очаква да понижи допълнително инфлацията през февруари.
„Имам убеждението, че никой в страната не вярва наистина, че сегашното положение на нещата ще продължи за дълго”, коментира Кристиан Маджио, ръководителят на звеното за проследяване на развиващите се пазари в базирания в Лондон инвестиционен посредник TD Securities.
