Иновации
Ужасът Чернобил - 32 години от най-тежката ядрена авария
Над 8,4 милиона души са засегнати от радиацията
~ 2 мин.
На днешния 26 април отбелязваме Международния ден в памет на Чернобилската катастрофа. Той е определен с резолюция на Генералната асамблея на ООН от 8 декември 2016 г. Днес се навършват 32 години от считаната за най-тежката авария в историята на ядрената енергетика.
Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в днешните Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хиляди души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.
Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в днешните Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хиляди души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.
Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ. СССР, а след разпадането му – Русия, Украйна и Беларус, понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на чернобилската авария.
Какво се случва?
На 26 април на 4-ти реактор в АЕЦ "Ленин" се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Това учение е продиктувано донякъде от един инцидент станал няколко години по-рано, когато израелска ракета удря иракска атомна централа, която има същия тип РБМК реактор. Имитира се авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.
На 26 април на 4-ти реактор в АЕЦ "Ленин" се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Това учение е продиктувано донякъде от един инцидент станал няколко години по-рано, когато израелска ракета удря иракска атомна централа, която има същия тип РБМК реактор. Имитира се авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.
Счита се, че процедурните нарушения и конструкционните недостатъци на реактора са основната причина за инцидента. Роля играе и недостатъчната комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността.
Поради споменатата по-горе кадрова политика операторите, извършващи експеримента, са били с недобра подготовка. Голяма част от информацията за работата на реакторите е обявена за военна тайна и засекретена. Включително и фактът, че този тип реактори (РБМК) при липса на добро охлаждане увеличават мощността си. Станалата авария с частично разтопяване на активната зона е укрита, вместо да се анализира и доведе до знанието на персонала, за да не се повтори.
Последиците
И до днес няма точна цифра за засегнатите от ядрения инцидент. Смята се, че на радиация са били изложени над 8,4 милиона души.
В първите часове и дори дни след аварията властите осигуряват пълно информационно затъмнение.
В България в продължение на дни след случилото се официалните власти отричат и крият информация.
Днес 30-километрова зона около АЕЦ "Чернобил", заедно с близкия град Припят, са недостъпни за хората. Районът, според експерти, трябва да остане необитаем хилядолетия заради последствията от радиацията.
