Виртуалната реалност може да изолира, но и да социализира

Този диалог винаги ще го има, въпросът е той да бъде активен и да надделява позитивното ползване

Момчил Алексиев, основател на VR Lab BG:

12:47 20.10.2017 ~ 6 мин.

Платформата VR Lab BG стартира преди около година и половина с идеята да събира хора, занимаващи и интересуващи се от виртуална реалност в България. Днес това общество вече го има, а технологията започва да се използва все по-активно.

Срещаме се с основателя на VR Lab BG Момчил Алексиев, който е изкушен от темата за виртуалната реалност и се занимава с това професионално. С него разговаряхме за бариерите и предпоставките за по-масовото навлизане на технологията, за бъдещето ѝ, за страховете и възможностите, които крие.

– Г-н Алексиев, разкажете повече за дейността на VR Lab BG?

VR Lab BG е организация, която прави събития на тема виртуална реалност (VR) и смесената реалност (MR), на които се представят различни проекти и се водят дискусии. Целта е да се създаде група от хора, които се занимават с VR в България, така че да могат лесно да се свързват помежду си, да обменят идеи, да намират партньори за проекти. За година и половина това общество нарасна, с което и дейността на VR Lab BG започна да се изменя и професионализира.

–Предстои ви най-голямото досега събитие този уикенд – какво ще представлява то?

Да, на 21-22 октомври ще се съберем в коуъркинг пространството WTF Creative/s. Там ще има машини за виртуална реалност с джоистици Oculus Rift, с които ще могат да се правят VR скулптори. След това те може да се материализират в реална среда чрез 3D принтери. Идеята е да покажем как моста между виртуалната и реалната реалност може да бъде пресечен. Всеки желаещ може да дойде и да пробва технологията напълно безплатно.

– Как се запалихте по виртуалната реалност и с какво занимавате в момента?

С виртуална реалност започнах да се занимавам по време на магистърската ми програма в Холандската филмова академия. Там влязох с проект, базиран на тъй нареченото потапящо кино. Бързо се ориентирах към VR, защото това се оказа най-подходящият инструмент за моето изследване. Така започнах да се интересувам от правенето на VR видеа. Сега се занимавам с това като фрийленсър и по проекти на първата в България рекламна агенция за виртуална реалност VR Express.

– През последните години технологията напредна, но защо все още не сме станали свидетели на VR революция в ежедневието си?

Аз защитавам тезата, че има причина виртуалната реалност да съществува. Да, тя все още не е естествена част от живота ни, както са мобилните телефони, и по-скоро се използва от ентусиасти. Не мога да съм сигурен дали ще се превърне в неотменна част от нашата технологична среда, колко скоро ще се случи това и дали средството (VR очилата) няма да се промени. Вярвам обаче, че принципът на потапяне, който активира мозъка на съвсем друго невро-биологично ниво, няма да изчезне. Все пак изглежда, че виртуалната реалност засега прогресира.

– Какви предпоставки трябва да са налице, за да може VR да пробие масово и да навлезе в ежедневието ни?

Трябва да са налице по-лесно ползване, по-лесен достъп, по-смислено и завладяващо съдържание. Също и възможността човек да ползва VR за свои проекти, както вече се случва на академично ниво. Разбира се, съществува и ценови праг. Ако човек иска нещо по-интерактивно отвъд гледането на видеа, ще му трябва допълнителен хардуер, мощен компютър, по-добри очила и всичко това оскъпява процеса. Тази пропаст постепенно се свива, продуктите на Facebook и Google вече са по-евтини и лесни за ползване. Нещата видимо започват да се случват, въпросът е кой от играчите ще наложи своя модел и продукт.

–Има ли пропаст между производители и разработчици?

Има, но тя се скъсява. През последните 2-3 години се наблюдава доста сериозен прогрес в това отношение и се очаква да излязат все повече приложения. По-сериозен е проблемът със съдържанието обаче. Технологията въвлича зрителя по един изцяло различен начин в сюжета, което пък налага цялостното преосмисляне на това как се прави и разказва една история. Това е свързано с културната динамика и всъщност отнема повече време, отколкото да се пригодиш към една нова технология.

– Може ли вече възпитаната в друг тип медийно съдържание аудитория да посегне към VR или по-скоро такива нови технологии привличат и изцяло нови потребители?

Аудиторията не се променя толкова рязко и това също забавя нещата. Свикнали сме да ползваме определен тип технология по определен начин още от малки. Това е нещо, което се променя бавно и е свързано с това как ползваме една технология. Сега сме настроени да седим пред екрана и историята да се случва без ние да сме вътре в нея или да виждаме останалите хора, докато виртуалната реалност предполага точно обратното. Това е продължителен процес, който няма да роди изцяло нов сегмент, а по-скоро ще развие аудиторията да използва и други методи.

– В кои сектори VR намира почва за развитие в момента?

Има доста проекти в областта на киното, но те за съжаление повече наблягат върху впечатляващия ефект, което в дългосрочен план е грешна стратегия. Но докато филмовият език се формира бавно и постепенно, то в медицината вече се появяват много интересни неща. Виртуалната реалност може да служи както за развиване на рехабилитационните практики и упражнения за хирурзи, така и за подсилване ефекта на обезболяващи и лекуване на посттравматичен стрес. Това са все неща, за които е доказано, че работят. Като цяло VR отваря нови врати за развитие на процесите и образно може да се каже, че имаме нова стая в къщата на медицината. Технологията е подходяща и в сферата на рекламата, където съдържанието наистина трябва да впечатлява. Успешни проекти има и в архитектурата, където човек може да построи в детайли цяла къща във виртуална среда, да се разходи в нея и да прецени какво да промени преди да е стартирал строежът.

Силата на VR технологията е, че въвлича мозъка пространствено на невро-биологично ниво – нещо, което телевизията, картините и досега познатите медии не правят.

– Инвестират ли тези сектори в развитието на VR технологията?

Отначало се бяха хвърлили повече инвеститори да наливат средства в технологията, но като видяха че монетизацията няма да бъде толкова лесна и бърза, се получи едно известно забавяне. Не става дума точно за отдръпване, а за по-голяма предпазливост. Но като цяло има доста средства в разработка от страна на всички сектори.

– Като човек, който се занимава с VR в България, как бихте описали тукашния пазар?

Прави впечатление, че над 90% от случващото се е пряко свързано с рекламна дейност. Учудващото обаче е, че има много по-голям интерес и развитие, отколкото очаквах. Отделно от рекламата, с виртуална реалност се занимават в Техническия университет в София и София Тех Парк, някои филмови фестивали откриват VR секции, налице е първият български инкубатор в областта, както и много компании, които разработват VR игри. С две думи нещата постепенно се случват.

– Къде бихте поставили България на фона на развитието на VR в Европа?

Има компании, които се занимават професионално и мисля, че сме добре позиционирани като цяло. Трудно ми е да сравня държава с държава, но със сигурност сме по-добре от доста страни в Източна Европа. Иначе водещите в областта на виртуалната реалност несъмнено са Холандия, Германия, Дания, Великобритания и Франция.

– Какви нови професии ще се родят с навлизането на VR?

Ще има професии, свързани с програмиране, моделирани и звукообработка за виртуална реалност. VR режисьорите например ще бъдат отделна категория, както са в киното и театъра. Но засега по-скоро ще има разширяване на професиите, които познаваме, а не раждане на изцяло нови.

– Как си представяте развитието на VR в следващите години и десетилетия?

В близките години ще започне да излиза все по-качествено съдържание, а технологията ще става все по-евтина и достъпна. Истината е, че е по-трудно да се предскаже какво ще бъде след 5 години, отколкото след 50, защото в момента нещата все още се развиват. Със сигурност обаче принципът на потопеност в друго пространство ще продължи да го има и след десетилетия, въпросът е под каква форма ще се случва.

Надявам се, че финансирането няма да спре, защото това реално е третият път, в който се внедряват такива VR очила след появата им през 70-те и 90-те години. Изобщо не е нещо ново, но остава да видим дали сега ще успее да прехвърли тази критична граница.

– Мнозина споделят опасението, че виртуалната реалност води до изолация, други защитават точно обратната идея – според Вас къде е истината?

Това е много логичен, но и много стар въпрос, свързан с това, че имаме една технология и трябва да решим как ще я използваме. Разделянето на атома се ползва по два основни начина, същото важи и за виртуалната реалност. Ако се откъснеш и избягаш в нея, да, тя няма да бъде социална. Ако обаче я използваш, за да помогнеш на човек с фобия от социална изява, от публично говорене, от това дори да стои с други хора в една стая, тя може да му помогне да стане по-социален.

Така че схващането, че VR изолира е много спекулативно и опростено заключение. Този диалог винаги ще го има. Въпросът е той да бъде активен и да надделява позитивното ползване за разказване на истории, за медицина, за развитие на човешкия потенциал.