„Всичко или нищо“ за ОПЕК

Второто тримесечие на 2017 г. се оказа голямо предизвикателство за петрола, след като технологичните разработки в САЩ и намаленото напрежение в Нигерия и Либия спомогнаха за заздравяване на световното производство. Това спомогна и да се компенсират съкращения на производството на други държави от ОПЕК и Русия, като по този начин се възпрепятства възстановяването на баланса на търсенето и предлагането на пазара.

Заради възобновената неустойчивост през юни, цените на американския лек суров петрол WTI и на суровия петрол „Брент“ се понижиха под 50 долара за барел, обезсмисляйки всички печалби, отчетени след миналогодишното решение на групата производители на ОПЕК и производители извън ОПЕК да намалят производството.

Докато се наблюдаваха високи нива на съответствие, силно влияние имаха производителите, които не намаляват износа със същото количество, с което намаляват производството.

Възможността на ОПЕК да поддържа износа трябва да се намали, за да се задържи повече петрол в самите държави, като по този начин се отговори на повишеното вътрешно търсене през пиковите летни месеци. В САЩ ръстът на продукцията през второто тримесечие е два пъти по-малък от този през първото, което може да се счете за признак, че американските производители не са готови или не могат да поддържат производството на всяка цена. Тези развития оставят на ОПЕК отворена врата; ако са успешни, цената на суров петрол „Брент“ е вероятно да се върне към 55 долара за барел през предстоящите месеци преди да започване нова вълна на спад, тъй като вниманието на пазара ще се насочи към потенциално увеличение на доставките за 2018 г., в случай че ОПЕК и Русия не успеят да подновят договора си след края на първото тримесечие на 2018 г.

Взимайки предвид тези събития, променяме прогнозата си за края на годината като предвиждаме намаляване на цената на суровия петрол "Брент" от 58 долара барел през второто тримесечие до 53 долара барел.

Хедж фондовете досега имаха много тежка година. Споразумението от ноември за намаляване на производството предизвика нарастване в спекулативното търсене на петрол. Това приключи през февруари, когато средствата достигнаха близо 1 милиард барела петрол.

Три последователни продажби, които идват след като ОПЕК очакванията не се оправдаха, доведоха до отпадане на потенциалните купувачи, като по този начин оставиха продавачите на дребно под контрол.

Тази ситуация ще се запази, докато данните за инвентара не покажат солидни признаци на подобрение. Гладът за актуална информация доведе до фокус върху Енергийната информационна администрация за седмичните петролни запаси в САЩ. Непреднамерено, всъщност, Енергийната информационна администрация на САЩ почти пое ролята на пълномощник за световния пазар, въпреки че предоставя само данни за САЩ.

Световното търсене на петрол ще продължи да се покачва и през следващото десетилетие и с това натискът върху енергийните компании да намерят нов петрол, който да замени кладенците за отлежаване и да отговори на повишеното търсене, ще се повиши. През следващите две до три години, този процес едва ли ще причини проблеми с растежа, който се предвижда да постигнат държавите извън ОПЕК през следващата година, който е достатъчен, за да отговори на нарастващото търсене.

Освен това ще бъде необходима стабилна по-висока цена, като голямата неизвестна и потенциална съпротива при търсенето е скоростта, с която се отдалечаваме от двигатели с вътрешно горене и се приближаваме към електричество и газ.

Поддържаме оптимистични прогнози за златото с убеждението, че рискът за икономиката на САЩ в момента не е голям. Това означава, че прогнозата за напускане на Федералният комитет за операциите на открития пазар (FOMC) може да се окаже твърде оптимистична - пазара на облигации вече сигнализира за това чрез изправяне на кривата на доходите и голямото търсене на дългосрочните облигации.

Очакванията за инфлацията, наблюдавани през 10-годишните печалби, спаднаха до седеммесечно ниско равнище и докато това може да се разглежда като негативен фактор за златото, то също така намалява необходимостта за по-високи лихвени проценти, като по този начин се гарантира, че реалните печалби- ключови за златото- остават ограничени.

Инвестиционното търсене на борсово търгувани продукти постоянно нараства през цялата година. Инвеститорите, както институционални, така и на дребно, търсят разнообразие и потенциално хеджиране срещу възприеманото неправилно ценообразуване на финансовите рискове, което се наблюдава от различията между повишените акции и ниската волатилност спрямо нарастващата несигурност на икономическата политика.

Несигурността по отношение на способността на президента Тръмп да възвърне политиките си, благоприятстващи растежа, заедно с няколко геополитически рискове, също увеличиха търсенето на активи, които са сигурни, като например златото.

Хедж фондовете бяха силни купувачи на злато в началото на юни, тъй като перспективата за преодоляване на низходящата тенденция след 2011 г. нарасна. Неуспехът да се пречупят $ 1300/ унция и коментарите по време на срещата на Федералния комитет за операциите на открития пазар, която се проведе на 14 юни, обаче, довеждат до възможност за друга корекция, което може да се счете като покупателна способност, имайки предвид средносрочната ни прогноза.

Придържаме се към нашата прогноза за края на годината от $ 1,325/ унция злато, като рискът може да нарасне, имайки предвид, че пробив над $ 1,300/ унция вероятно ще привлече интерес за активизация и макро фондове.

Коментар на Оле Хансен, ръководител „Стратегии при суровините“, Saxo Bank.