Задава ли се продоволствена криза

От лидер в селскостопанските производства България все повече се превръща във вносител на всякаква продукти на градинарството, овощарството, животновъдството

13:11 08.06.2024 ~ 6 мин.

В Европейския съюз няма риск от недостиг на храни – в това ни убеждава ЕС в публикация за световната продоволствена криза. Но… в условията на климатични промени и геополитическа несигурност на войни, кризата за храни и на нашия континент, и по нашите земи съвсем не е изключено да настъпи. Има гласове, които вече алармират за това.

И е време, дори е крайно време да си дадем сметка как и къде произвеждаме храната или ни я произвеждат, какъв път изминава тя, докато стигне до нас, какво съдържа, колко е пълноценна и как се отразява на здравето ни. Добре е да си зададем въпроса какво българинът слага на трапезата, от чия компетентност в държавата е отговорът на този въпрос, кой трябва да се чувства най-силно ангажиран да следи за това - дали само Министерството на земеделието и Българската агенция по безопасност на храните са в състояние да се справят с тази задача?

Сигурност и безопасност

Едни от най-важните компоненти на човешката сигурност са: икономическата сигурност (например свобода от бедност); продоволствената сигурност (достъп до храна); екологичната и здравната сигурност. В тези години на нестабилност иде ред важен приоритет в политиката на управление в България да имат храните. Но политиците имат друг дневен ред. Храната е нещо, което все още го има в магазина. А магазините за хранителни стоки и аптеките вече не просто съществуват в съседство, те все повече започват да си приличат – всички добре знаем по какво.

С широко затворени очи

Държавното управление повече от три десетилетия неглижира селското стопанство и хранително-вкусовата индустрия, всичко това е сведено до бизнес и е подчинено повече на външни, отколкото на вътрешни политики и грижи. Как стана така, че България, която десетилетия наред е била аграрна сила с огромен опит в градинарството и овощарството, в животновъдството, сега в голяма степен разчита на вноса на такива продукти? Какво селско стопанство развихме с помощта на европейските програми и какво ликвидираха т. нар. Ликвидационни съвети в началото на 90-те години на миналия век?

Утре започва от днес

Пренесохме ли ценните знания или просто се предоверихме на рефрена на популярната след демократичните промени песен „Утре започва от днес“? Така на „мода“ дойде зърнопроизводството, докато не започна вносът от Украйна на неясно каква и как съхранявана продукция. Точно зърнопроизводството „задуши“ овощарството и градинарството. И нека не пропускаме въпроса за семената, защото без тях всяка хранителна верига прекъсва. А тук с лека ръка се загърби производството на семена и повечето от устойчивите местни сортове останаха там, в миналото. Ами сега? Започваме да търсим отговори...

Нужни са нови политики за земеделието и животновъдството

Храната е първопричината за здраве, просперитет и суверенитет на един народ, напомня доц. Янко Христозов

Снимка Личен архив

Доц. д-р Янко Христозов е зам.-ректор по международната дейност в УНСС и преподавател в катедра "Финанси". Същевременно е сертифициран вътрешен одитор в публичния сектор и управляващ редактор на списание Finance, Accounting and Business Analysis. Той е финансов мениджър на „ДжиЕС Софт България“ ООД, в която е отговорен за управлението на финансите и цялостната дейност на предприятието, при годишен бюджет на групата над 100 млн. евро и над 800 служители. Има опит на отговорни позиции в други компании и държавни институции. Образованието и преподавателският му опит са силно свързани с УНСС, като има и редица специализации в чужбина.

Доц. Христозов, наскоро отправихте предупреждения за възможна продоволствена криза в Европа в близките години. Задава се „Апокалипсис (почти ) сега“, натиск върху цените или...

Годишният глобален доклад за хранителните кризи, който беше публикуван през август 2023 г., отчита влошаване на ситуацията в световен мащаб. Все по-високите нива на продоволствена несигурност се запазват през миналата година и това може да доведе до хранителни кризи и нови шокове. Процентът на хората, изправени пред продоволствена несигурност през 2023 г., се увеличава с 10% спрямо 2022 г., като те са най-вече от континента Африка. Ситуацията в Европейския съюз също е притеснителна, вследствие на редица природни бедствия, на сушата и нарастващите цени през последната година на ресурси като торове и електроенергия. Европа е силно зависима от вноса на ресурси и според мен не е подготвена да се справи с хранителна криза. Щетите за последните три години, причинени от природни бедствия, са оценени на над 50 млрд. лв. С такива темпове има риск от все по-честа липса на основни хранителни продукти в магазините.

Истинската храна е свързана със селското стопанство – с добрите практики на растениевъдството и животновъдството. Как ЕС си осигурява прехраната?

Един от основните приоритети на ЕС е превръщането на всяко европейско земеделско стопанство в предприятие, отговарящо на икономически и екологични стандарти за ефективност и насочва вниманието към много значимата роля, която играят малките и средните земеделски стопанства. Тяхната роля трябва да бъде признавана и оценявана, а съществено важен принцип е осигуряването на еднакви условия на конкуренция между земеделските производители и животновъдите. За съжаление, отделните производители в своите държави не са поставени пред равни възможности.

На какво разчита България в изхранването на населението?

Нашата страна основно разчита на вноса на хранителни продукти и в много по-малка степен на собственото производство. Българските производители често са неконкурентоспособни на вноса - най-вече като цени, по-рядко и по качество. Според мен грешка на управленската политиката в това отношение е субсидирането, най-вече на първични земеделски култури, и изоставане при финансирането на животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство. Разглеждането на секторите поотделно, а не в цялост, е ключовият проблем. Липсата на стимули за производство не води до добавена стойност за сектор Селско стопанство.

Какво селско стопанство и каква хранително-вкусова индустрия насърчава ЕС чрез своите програми?

ЕС прие Стратегията за биологичното разнообразие за 2030 под наслов „Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“, като се обръща внимание, че тя е жизнено необходима за всеки от нас. От решаващо значение за икономическото възстановяване на Европа от кризата, свързана с пандемията от COVID-19, ще бъдат и инвестициите в действия за опазване и възстановяване на природата. Стратегията за биологичното разнообразие позволява на земеделските стопани да осигуряват безопасна, устойчива, питателна и достъпна храна и им предоставя доходите, от които се нуждаят, за да просперират и да се развиват.

Под заплахата на възможна продоволствена криза в ЕС, трябва ли България да преосмисли своята селскостопанска и продоволствена политика?

Живеем във времена на кризи, породени от пандемии, войни и природни бедствия, и всяка страна е изправена пред определени рискове, които може да доведат и до хранителна криза.

Нашата страна стана част от големите хранителни вериги. Но ако в един момент тази „верига“ се прекъсне, хипотетично или напълно реално, ако границите се затворят за внос на каквито и да било селскостопанска продукция, ще настъпи ли глад или просто ще има стрес на пазара?

В тази връзка Шенген е изключително важна тема. Пълноправното ни членство би подсигурило по-бързи, по-евтини и по-ефикасни вериги на доставки. При евентуално прекъсване на тази верига в бъдеще, България ще се справи само ако още сега се предприемат политики, стимулиращи българската земеделска продукция и животновъдство, като трябва да се помисли най-вече върху преразглеждане на квотите за финансиране.

Кратко казано, каква е вашата гледна точка на финансист към проблема?

Инфлацията при цените на стоките и услугите в селското стопанство през последните години нараства значително. Ръстът на цените според НСИ и хармонизирания индекс на потребителските цени от януари 2020 г. до януари 2024 г. е 52,7%. Общата инфлация за същия период е около 30%, което за мен е ценови проблем, който се създава и подхранва от производители, вносители и търговски вериги. Тук трябва да се търси ролята на държавата като регулатор и като създател на политики, който се справя с подобни ценови предизвикателства в бъдеще.