Законодателни промени покрай GDPR заплашват свободата на словото в България

Нова заплаха надвисва над свободата на словото в България покрай въвеждането на Общия регламент за защита на лични данни у нас, известен накратко като GDPR. За това алармират от местното подразделение на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ-България). 

От там изказаха притеснение, че част от разпоредбите на предложения Законопроект за защита на личните данни ограничават правото на изразяване. Вместо да го гарантира, както изисква европейският Общ регламент относно защитата на данните, законопроектът прави точно обратното, смятат от АЕЖ-България. Организацията вече е внесла своето становище по казуса, а реакцията ѝ идва на фона на приключилата в сряда обществена консултация. 

Законопроектът бе внесен около месец преди официалното влизане в сила на GDPR на 25 май, а предложените промени в българското законодателство в края на предходния месец април. Дълго време преди това заинтересовани страни многократно обръщаха внимание, че България се бави с хармонизирането на нормативната си уредба с Регламента, считан за една от най-мащабните промени в Общността досега. 

Заради кратките срокове за обществено обсъждане Министерски съвет удължи срока за обществени дебати до 30 май. Така на практика българският Закон за защита на личните данни все още не отговаря на вече влезлите в сила правила в Европейския съюз. 

Според организацията Законопроектът не предвижда достатъчно гаранции на принципно ниво за защитата на основните права, каквото е и това на изразяването. „Така изготвеният законопроект противоречи на основни принципи и права, предвидени в Конституцията“, посочват от там, допълвайки че проектът е в противовес и на самия GDPR. 

В Регламента на ЕС е залегнала идеята, че обработването на лични данни следва да е предназначено да служи на човечеството. „Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност“, настояват от Асоциацията.

Според тях например е недопустимо предвиденото в Законопроекта задължение журналистите да разкриват източниците си на информация, в случай че Комисията за защита на личните данни поиска това от тях. Редно е да се отбележи, че защитата на тайната на журналистическите източници е имплицитна част от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и от Конституцията. 

„Бихме искали да напомним, че според Европейския съд за правата на човека заповедта за разкриване на източника, която има възпиращ ефект, застрашава ролята на пресата на „куче-пазач”, изтъкват от АЕЖ-България. В тази връзка е „неприемливо е орган от структурата на изпълнителната власт да има правомощия да санкционира журналисти при отказ от разкриване на източника“.

Според тях е противоречиво и въвеждането на долни граници за минимални санкции  в размер на хиляди левове. „Напълно неуместно е да се въвеждат толкова високи минимални санкции в най-бедната страна членка на ЕС. Тези санкции биха имали унищожителен ефект върху по-малки медии, особено регионални такива и сериозно застрашават медийния плурализъм“, посочват от АЕЖ-България. От там добавят още, че подобна долна граница противоречи на чл. 83 от Регламента. 

Не по-малко притеснителни са ограниченията, които текстовете предвиждат за публичните регистри, смятат още от неправителствената организация.

Гражданите, и най-вече журналистите, трябва да могат да търсят информация, най-вече в съдебните регистри, но и други публични регистри. Лицата следва да могат да получават информация, знаейки ЕГН на субектите, за които се отнася информацията. Единният граждански номер е основно средство за идентификация, като и до влизането в сила на Регламента в съдебни актове данните за лицата бяха заложени само с инициали. Това гарантира защитата на данните им в съответствие с Регламента. 

Премахването на търсене чрез ЕГН или име от заинтересовани лица, които следва да са получили информацията законосъобразно, противоречи на принципа за достъп до информация и създава сериозни трудности при ползването на публичните регистри, като в някои случаи обезсмисля функцията им на публични. „Смятаме, че следва да се прави разлика между използването на ЕГН/ЛНЧ като информация и търсенето чрез него, когато вече е известно“, се посочва в становището им.

През последните години се наблюдава отчетлива тенденция за ограничаване гарантираната от Конституцията и процесуалните закони публичност на съдебните актове чрез обезличаването им. Под предтекст, че са лични данни от съдебни актове се заличават не само наименования на юридически лица - търговци, неправителствени организации, но дори (какъвто е случаят с Върховния административен съд) и наименования на държавни учреждения. Считаме, че предложените промени ще задълбочат тази негативна тенденция.

От АЕЖ-България прогнозират, че ако промените останат в този им вид, ще се отворят възможности за „лов на вещици“ спрямо журналистите. Роля на националния законодател е  да не допусне това да се случи с налагането на прекалено рестриктивни разпоредби. 

В рамките на приключилата в сряда обществена консултация, подобни становища бяха внесени и от редица други организации, част от които изразиха сходни притеснения. По-рано Законопроектът бе разкритикуван от Висшия адвокатски съвет, КРИБ, Нотариалната камара, асоциацията за маркетингови изследвания и др. Те изразиха мнение, че предлаганите изменения съдържат откровена цензура, водят до нарушаване на адвокатската и лекарската тайна, унищожаване на бизнес, блокиране на съдебното изпълнение и т.н.