Заплати на две скорости: Кои взимат най-много и най-малко в България?

Българският пазар на труда продължава да расте макар и с умерени темпове. Според окончателните данни на Националния статистически институт, през 2024 г. броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение нараства с 21 000 души, или с 0.9%, достигайки 2.32 милиона работещи. Зад този скромен на пръв поглед растеж обаче се крият драматични различия – както в заплащането между регионите, така и между отделните сектори на икономиката.

Данните на НСИ показват един пазар на труда в движение, но и задълбочаващи се диспропорции. София продължава да изтегля най-добрите кадри и най-високите заплати, оставяйки периферията все по-далеч назад. Разликата между IT сектора и туризма расте, а проблемът с нископлатения труд остава сериозен въпреки ръста на минималната работна заплата. Въпросът е дали тези тенденции са устойчиви и какво ще се случи, когато демографският срив – за който всички говорят – наистина удари пазара на труда.

Столичната концентрация

Най-поразителният факт е концентрацията на работна сила в столицата и няколко големи града. В София работят 33.9% от всички наети в страната – близо 789 хиляди души. Заедно с Пловдив и Варна, тези три области концентрират половината от заетите. За сравнение, във Видин работят едва 16 200 души, в Силистра – 19 700, а в Търговище – 24 800.

Но още по-драстична е разликата в заплащането. Средната годишна брутна заплата (преди данъци и осигуровки) в София за 2024 г. е 38 728 лева, което е с над 50% повече от регионалните центрове Варна (26 007 лева) и София област (25 190 лева). Сравнение между столицата и най-бедните области чертае още по-дълбок контраст: в Смолян средната заплата е само 18 909 лева, в Кюстендил – 18 976 лева, а в Благоевград – 19 037 лева.

IT секторът води, хотелиерството изостава

Разликите в заплащането по сектори са не по-малко видими. Най-високоплатените професионалисти през 2024 г. са в сектора „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (тук попадат IT специалистите) – там средната годишна заплата достига 64 537 лева, или над 5 300 лв. месечно. Следват енергетиката (41 631 лева) и финансовите услуги (41 620 лева).

На противоположния полюс е хотелиерството и ресторантьорството с едва 17 044 лв. средна годишна заплата – почти четворно по-малко от IT сектора. Категорията „Други дейности“ (17 872 лв.) и селското стопанство (19 401 лв.) допълват дъното на класацията.

Парадоксът е, че хотелиерството е един от секторите с най-голям ръст на заетостта – там работят със 7 300 души повече спрямо 2023 г., увеличение от 6.4%. Официално обявеното ниско заплащане очевидно не спира притока на работна ръка в бранша.

Специалистите опитват да наваксат

По професионални класове картината е предвидима: ръководителите печелят най-много – средно 72 952 лв. годишно, с увеличение от 9.7% спрямо 2023 г. Специалистите следват с 43 142 лв. (ръст от 12.6%), а техниците и приложните специалисти – с 30 634 лв. (ръст от 13.7%).

Най-големият процентен ръст на заплатите е в най-нископлатената категория – „Професии, неизискващи специална квалификация“. Там средната заплата е 14 614 лева, като тя нараства със 17.1% спрямо предходната година – сигнал за остър недостиг на работна ръка в сегмента.

Здравеопазването и строителството печелят хора

Най-голямо увеличение на заетостта се наблюдава в здравеопазването и социалната работа – с 11 300 души, или с 6.6%. Строителството също привлича работници – с 6 700 нови назначени. Обратната тенденция е в преработващата промишленост, която губи 16 400 работещи, и в селското стопанство – минус 2 900 души.

Според структурата на заетостта, най-голям е делът на специалистите – 20.3%, следвани от персонала в услугите и търговията – 18.6%. Най-малко са заетите в селското и горското стопанство – едва 0.5% от всички работещи.