Правителството предложи Карина Караиванова за български представител в ЕБВР
Тя увери, че ще остане председател на КФН до окончателното ѝ назначаване
Снимка: Economic.bg/ Архив
~ 2 мин.
Министерският съвет предложи председателят на Комисията по финансов надзор (КФН) Карина Караиванова да е българският представител в Съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Решението ще влезе в сила от 1 март догодина. В момента българският представител в ЕБВР е Калин Митрев.
От правителството аргументират защо са се спрели на Караиванова с това, че тя има богат професионален опит в работата с международните финансови институции, в частност с ЕБВР, и ще представлява ефективно интересите на Република България.
На сайта на КФН пък беше публикувано изявление от Караиванова, в което тя благодари на българското правителство за номинацията. „Последните 2 години бяха ключови в усъвършенстването на дейността на КФН съобразно новите изисквания на европейските институции. В този период беше свършена огромна по обем и с високо качество работа по модернизирането и реформирането на секторите, за които отговаря регулаторът. Успешно се справихме с промените в европейската регулаторна рамка, като подпомогнахме бизнеса бързо да се адаптира към изискванията на MIFIDII (европейската директивата за пазарите на финансови инструменти – б.р.)”, пише председателят на КФН.
Впоследствие Караиванова напомня за реформите направени в Закона за комисията за финансов надзор, които въведоха нов модел за финансиране. Според нея въпросните промени са дали финансови стимули за висококвалифицирани експертни кадри да се присъединят към екипа на КФН.
„Искам да уверя бизнеса и обществото, че до евентуалното ми преминаване на новата позиция в ЕБВР ще продължа да изпълнявам задълженията си като председател на КФН. Предстои промяна във философията на надзора у нас и възприемането на риск-базиран надзор. До края на месец март 2019 година трябва да сме готови с платформата за тази значима трансформация, а до края на февруари с методология за оценка на риска на пазара. Трябва да подготвим условията за употребата на стрес тестовете като обичаен инструмент в нашата дейност”, пише още Караиванова.
Европейската банка за възстановяване и развитие е един от най-големите инвеститори в България, с която страната ни поддържа дългогодишни отношения на ползотворно сътрудничество. От началото на дейността си у нас през 1993 г. до края на октомври тази година ЕБВР е предоставила инвестиции в размер на 3.847 млрд. евро за финансиране на 249 проекта в различни сектори на икономиката на страната. Инвестициите в частния сектор представляват 56% от актуалния портфейл на банката в България.
ЕБВР е създадена през 1991 г. с цел да допринесе за икономическия прогрес и да подпомогне прехода към пазарно ориентирани икономики на страните от Централна и Източна Европа, приели да съблюдават принципите на плуралистичната демокрация. Акционери в нея са 67 държави и 2 междудържавни институции - Европейският съюз и Европейската инвестиционна банка. Акционерният капитал на ЕБВР е 30 млрд. евро. България участва в капитала на ЕБВР с 237.11 млн. евро.
От правителството аргументират защо са се спрели на Караиванова с това, че тя има богат професионален опит в работата с международните финансови институции, в частност с ЕБВР, и ще представлява ефективно интересите на Република България.
На сайта на КФН пък беше публикувано изявление от Караиванова, в което тя благодари на българското правителство за номинацията. „Последните 2 години бяха ключови в усъвършенстването на дейността на КФН съобразно новите изисквания на европейските институции. В този период беше свършена огромна по обем и с високо качество работа по модернизирането и реформирането на секторите, за които отговаря регулаторът. Успешно се справихме с промените в европейската регулаторна рамка, като подпомогнахме бизнеса бързо да се адаптира към изискванията на MIFIDII (европейската директивата за пазарите на финансови инструменти – б.р.)”, пише председателят на КФН.
Впоследствие Караиванова напомня за реформите направени в Закона за комисията за финансов надзор, които въведоха нов модел за финансиране. Според нея въпросните промени са дали финансови стимули за висококвалифицирани експертни кадри да се присъединят към екипа на КФН.
„Искам да уверя бизнеса и обществото, че до евентуалното ми преминаване на новата позиция в ЕБВР ще продължа да изпълнявам задълженията си като председател на КФН. Предстои промяна във философията на надзора у нас и възприемането на риск-базиран надзор. До края на месец март 2019 година трябва да сме готови с платформата за тази значима трансформация, а до края на февруари с методология за оценка на риска на пазара. Трябва да подготвим условията за употребата на стрес тестовете като обичаен инструмент в нашата дейност”, пише още Караиванова.
Европейската банка за възстановяване и развитие е един от най-големите инвеститори в България, с която страната ни поддържа дългогодишни отношения на ползотворно сътрудничество. От началото на дейността си у нас през 1993 г. до края на октомври тази година ЕБВР е предоставила инвестиции в размер на 3.847 млрд. евро за финансиране на 249 проекта в различни сектори на икономиката на страната. Инвестициите в частния сектор представляват 56% от актуалния портфейл на банката в България.
ЕБВР е създадена през 1991 г. с цел да допринесе за икономическия прогрес и да подпомогне прехода към пазарно ориентирани икономики на страните от Централна и Източна Европа, приели да съблюдават принципите на плуралистичната демокрация. Акционери в нея са 67 държави и 2 междудържавни институции - Европейският съюз и Европейската инвестиционна банка. Акционерният капитал на ЕБВР е 30 млрд. евро. България участва в капитала на ЕБВР с 237.11 млн. евро.
