Промените в прокуратурата трябва да започнат отнякъде, но въпросът е дали преструктурирането на местните структури няма да изиграе ролята на „прах в очите”, демонстриране на дейност и отклоняване на вниманието от по-важните въпроси пред държавното обвинение. Разбира се, ако преструктурирането на прокуратурата по места е съпроводено с решителни действия за отварянето на институцията и борба с повсеместното овладяване на държавата, то тези притеснения биха били неоснователни. Но по-скоро имаме основание за тревога – строгите и конкретни предписания за реформи чакат изпълнение, а биват подминавани с мълчание и от прокуратурата, и от Министерство на правосъдието.
В отчета на Министерството и ВСС относно изпълнението на Стратегията за съдебна реформа относно прокуратурата се открива само едно изречение от 36 страници отчет: „Специфична цел 3: Ефективна прокуратура - Мерките от Плана за действие за изпълнение на препоръките по Независимия анализ на прокуратурата, чието изпълнение попада изцяло в компетентността на Прокуратурата, са изпълнени.” Толкова за обществото, за експертите и за институциите. Реално нищо не е свършено.
Какво на практика значи прекрояването на прокуратурите?
Прокурорската колегия на ВСС взе решение за „оптимизиране” на 11 районни прокуратури. Де факто те ще бъдат закрити от 1-ви януари 2019 г., а на тяхно място ще се разкрият „териториални отделения”. Така вместо съществуването на районни прокуратури в Дряново, Трявна и Габрово официално ще се запази само тази в Габрово. Естественият въпрос как това ще повлияе върху местното население не намира отговор поради причина на това, че широко обсъждане на въпроса от страна на прокурорската колегия на ВСС не е организирано. Липсват обяснения как ще работят териториалните отделения, не са представени и потенциални други възможни варианти на оптимизацията.
Има ли място за прекалена централизация?
Реално опасност няма – и в настоящия момент редица разследвания се покриват на местно ниво, при това със знанието на ръководството в София. Т.е. централизацията в прокуратурата и в момента е от най-висока степен.
Защо в прокуратурата може, а при съдиите не се получава?
Обясненията се коренят в две направления. Първо, организацията и функциите на прокуратурата благоприятстват т. нар. оптимизиране. Действията по разследване, преди да се стигне до обвинение пред съд, могат да се провеждат без да е необходимо уседналост на разследващите органи. В същото време, съдебното производство остава централно за наказателния процес – при него участие взимат всички заинтересовани страни. Съдебните заседания са мястото на процесуални действия. Съдът е мястото на физическо съхранение на документацията, на запознаване с материалите, на преглед и депозиране на нови материали и доказателства от страните. По тази причина и съдът е „обрасъл” със съдебна администрация като съдебни секретари, деловодители, призовкари и т.н.
Второ, прокуратурата е лишена от допълнителни функции по обслужване на населението като бюрата по съдимост, архив, разглеждането на редица специфични дела с неотложност. Тези функции се изпълняват от съдилищата.
Трето, главният прокурор еднолично определя структурата на администрацията в прокуратурата.Разбира се специфичните за съда дейности могат да бъдат опростени откъм човешки ресурс, но само при реално действие на единна информационна система на съдилищата. Към настоящия момент за пореден път е прекратена обществената поръчка за изработване на такава система. Основанието е неправилно (а и некомпетентно) организиране от страна на ВСС.
Така проличава и вторият проблем – липсата на активно и отговорно поведение от страна на членовете на ВСС. За по-малко от година мандат в съдийската колегия заинтересованите от реална съдебна реформа са под необходимия критичен минимум. В същото време, плаващото мнозинство се опитва да разруши и дотук постигнатото като нормата за натовареност, например.
В заключение
Реорганизацията на съдилищата и прокуратурата е неизбежна стъпка заради демографските тенденции, която трябва да върви и със съответното намаляване и на държавната администрация. Действията от страна на главния прокурор в посока закриване на районни прокуратури ще са добре дошли, ако не се направят проформа. В същото време, обаче, така належащото оптимизиране на съдилищата и закриване на най-ниско натоварените такива няма изглед да започне в близко бъдеще.
Отделно, функционалните проблеми на прокуратурата също скоро няма изглед да намерят решение. Тепърва предстои да видим и как точно ще се осъществи преобразуването на закриваните прокуратури в териториални отделения и дали това наистина ще доведе до свиване на разходи (най-вече за обща администрация) и по-добро управление на ресурса в системата.
Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.
Източник: http://ime.bg/bg/articles/reformata-v-prokuraturata-stigna-do-prenarejdane-na-peshkite-zasega/
Етикети:
Пламен Димитров: Средната заплата може да доближи €1000 през 2022 г.
След внезапния скок bitcoin се срина с над $1 000
Паундът на 4-месечно дъно след неуспеха на разговорите за Brexit
Защо все по-рядко сменяме смартфона си
Как би се отразила на България европейска минимална заплата?