Биткойните на древните

Любопитната трансформация на парите от редки предмети до криптовалути

Мидени черупки, използвани като пари в Папуа-Нова Гвинея
Мидени черупки, използвани като пари в Папуа-Нова Гвинея
Снимка: Wikipedia

В по-голямата част от писмената история на човечеството едно от постоянните неща е била валутата, която от своя страна е променяла формата си. От мидени черупки и рибени люспи до биткойните, хората винаги са се нуждаели от средство за разплащане и за самочувствие. 

Цифровата валута беше представена за първи път през 2008 г. и вече 11-а година трудолюбиви миньори „копаят” в конкурнеция с други колеги, управлявайки софтуер, който решава математически пъзели и така прихваща възнаграждението, което идва с тях. Модерните „копачи” са осъзнали, че използването на повече компютърни „мускули” води до по-големи печалби, и че важен  фактор за размера на печалбата е времето, инвестирано в копаене. Цифровата валута  се настани трайно в ежедневието ни след рязкото покачване на цената на биткойните през 2017 година. Въпреки това, ако решите да погледнете  дълбоко в миналото, ще видите, че има оригинална версия на Bitcoin, която е съществувала преди повече от 1500 години.

Преди хиляди години валутите са били средство за плащане на дълг, твърдят археолози и антрополози. Да видим обаче как и какво са „копали“ предците ни, вкарвайки го във въртящия се кръг на световната икономика. И ако можеше чрез машина на времето да се върнем към миналите епохи, вместо да говорим за технология блокчейн и децентрализирани системи, ще си изясним  колко древна е била концепцията за биткойн.

Много древни цивилизации са използвали като пари морски черупки и рибени люспи. Старите държави от Средиземноморието и Мезоамерика са се разплащали с дискове от мидени черупки. В Китай и Африка, на островите в Индийския и Тихия океан, хората дълго време  са ги ползвали. Бучки каменна сол също са били използвани като валута преди повече от 3 000 години. В Египет,  Африка, Римската империя, Древна Гърция солните кристали са били ползвани като подправка в кухнята и елемент при специални духовни церемонии. Самата дума „заплата“  произлиза от латинската дума „salarium“,  която е означавала „пари, използвани за купуване на сол“. Като основна валута солта е била използвана в Източна Африка през Средновековието. В  Централна Америка ацтеките са отглеждали какаото, с чиито зърна са се разплащали. За Централна Азия и  Монголия тази роля са изпълнявали слитъци от чаени листа.

Но ако живеете на остров в средата на океана, е трудно да решите какво да ползвате като обменно средство  - то трябва да бъде рядко срещано и трудно добивано, за да има стойност. Много енергия в копаенето на валутата си са влагали жителите на малкия остров Яп, Микронезия. Каменните  им пари, известни  като „ Rai Stone“, са били откопавани от варовикова скала, намираща се на съседен труднодостъпен остров. 

Сферичните камъни имат разнообразна тежина - до 8 т., а диаметърът на дупката в средата им е варирала между 50 см и 5 метра. Всеки камък е имал собствена история, а стойността му се е покачвала право пропорционално наразмера и  трудността от добиването му. Създаването на всеки един образец от тази най-голяма форма на валута в древния свят е било мащабно начинание. Хората от племето са рискували живота си, плавайки с кану до съседен  остров, където може да се откопае варовик. След това каменните дискове са били издълбавани  внимателно и транспортирани обратно до Яп на кану или чрез система от салове. Поради значителното количество време и усилия, полагани за добива на  всеки камък, прехвърлянето на собствеността му от един на друг собственик е било възможно само след сложна церемония. 

Сериозните усилия, които трябвало да бъдат направени за извличане на варовик, могат да бъдат сравнени с цената на изчислителната мощност и разходите за енергия, свързани с добива на биткойни днес. Този, които добива варовик, получава отлична награда, както и миньорите на  биткойни. Сред легендите от острова се разказва за човек, който след като откопал своята валутна единица, не успял да я достави до селото си и камъкът потънал с кануто. Стойността му обаче не се загубила, а се запазила чрез общо признаване от свитедетелите, които потвърдили размера и ценноста на варовиковия диск. Така населението на остров Яп създава първия разпределен регистър, управляван чрез консенсус. Криптовалутите работят на същия принцип. Bitcoin е код, така че няма значение дали съществува в материална форма или не. Когато се потвърди транзакция в Bitcoin, записът за това се появява в блокчейн. Когато достатъчен брой възли потвърдят това, се постига консенсус и записът се появява в отворения регистър.

По дефиниция сами по себе си  парите освен  ценност са и социална концепция. През последните 5 000 години материалната форма, която са приемали, значително се е променила. Преди хилядолетия човеците са разривали  пясъка на морския бряг с ръце, за да събират редки  мидени черупки, с които да се разплащат. В наши дни  хиляди хора по света „копаят“ чрез  компютри криптовалути, посредством  които да  излязат напред  финансово.

Удивително е как принципите, следвани  преди 1500 години, имат  тежест и в днешния свят на криптовалутите, което още веднъж потвърждава, че всичко ново е добре забравено старо



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Повече четете в бр. 90 на сп. "Икономика"


Етикети: пари | Bitcoin | криптовалута | древност

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ