Компании
Действия и цитати без коментар
~ 4 мин.
В началото на седмицата все още неназначеният единствен кандидат за главен прокурор Иван Гешев заговори за това как прокуратурата трябва да се отвори към българските граждани. Повод за това твърдение на Гешев е разкриването на доказателства от досъдебното производство по изтичането на лични данни на 5 млн. български граждани от базата данни на НАП.
Отново през седмицата Прокурорската колегия на ВСС излиза със следната позиция:
„C тpeвoгa и зaгpижeнocт cлeдим тeндeнциoзнитe и мaнипyлaтивни ĸoмeнтapи, мнeния и нeгaтивни пyблиĸaции, нaĸъpнявaщи дoбpoтo имe, пpoфecиoнaлния aвтopитeт и нeзaвиcимocттa нa пpoĸypopи и cлeдoвaтeли. (…) Haмиpaмe зa нeoбxoдимo дa зaявим, чe пpoфecиoнaлният и oбщecтвeн дeбaт пo пpoвeждaнaтa в мoмeнтa oт Πлeнyмa нa BCC пpoцeдypa зa избop нa глaвeн пpoĸypop, cлeдвa дa ce вoди cъc cepиoзни apгyмeнти и дoбpoнaмepeн тoн.”
Именно поради така изложената просба от страна на Прокурорската колегия на ВСС в настоящия текст ще изложим с цитати доколко виждането на Гешев за отваряне на прокуратурата към обществото съвпада или нарушава конституционни и законови текстове.
1. Думите на Гешев:
„Аз не виждам какво могат да попречат определени доказателства, които така и така са явни и се коментират в съдебните заседания. Затова тези доказателства, които представихме, са в един супер минимален обем от това, което има по делото и те са представени в обем, който няма да затрудни бъдещото разследване. Вярвайте ми, дори ежечасно излизат нови доказателства, които при необходимост, за да бъде информирано обществото, когато няма да бъде затруднено разследването, ще бъдат представени на обществото. Това ще стане, защото става въпрос за интереса на над 5 млн. български граждани”
Текстът от Наказателно-процесуалния кодекс относно разгласяване на материалите по разследването:
„Чл. 198. (1) Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. (2) Когато е необходимо, органът на досъдебното производство предупреждава срещу подпис лицата, които присъстват при извършване на действията по разследването, че не могат да разгласяват без разрешение материалите по делото и в противен случай носят отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс.“
Действителният ефект
За да не нарушим повелята на Прокурорската колегия на ВСС ще лишим читателя от подробен анализ на изложеното. Очевидно е, че Евгения Станкова е наблюдаващ прокурор по делото, по което Гешев коментира доказателствата и обещава да бъдат изнесени и нови такива. Очевидно НПК дава това право на наблюдаващия прокурор, но не на Гешев. Нарушението на НПК е основание за търсене на отговорност.
2. Думите на Гешев относно възгледите му за отворената прокуратура:
„…Прокуратурата се отваря към обществото, прокуратурата показва факти и обстоятелства, които обществото трябва да знае, тоест показва истината (…) явно някой се страхува от истината. Истината е, че прокуратурата дължи обяснение на българските граждани. (…) Поне засега това е разбирането и на ръководството на прокуратурата. “
Конституцията, Конституционният съд и главният прокурор с мнение по темата
С изменение на Конституцията от 2015 г. се цели именно прокуратурата да бъде накарана да работи по прозрачен за обществото начин, така щото да не се чудим как по знакови дела някои обвинения са твърде чупливи да издържат в съда, а по други, спрямо далечни на властта лица, прокуратурата е далеч по-усърдна в действията си. А формата на отчетност следва да става пред Народното събрание от страна на главния прокурор.
През ноември 2016 г. главният прокурор иска тълкуване на чл. 84, т. 16, изречение второ от Конституцията. Становището на главния прокурор Сотир Цацаров, изразено по тълкувателно дело 15/2016 г., застъпва тезата, че докладите на прокуратурата „биха могли да съдържат обобщени данни за дейността на прокуратурата, включително анализи и констатации за тенденции и процеси. Не би следвало Народното събрание да очаква от главния прокурор доклад за предприетото и установеното от прокуратурата по конкретно наказателно производство или прогноза за бъдещия му край.“
През юни 2017 г. Конституционният съд дава задължително тълкувание, според което: „… Докладът по чл. 84, т. 16, изречение второ от Конституцията, не следва да се основава на конкретно наказателно производство, защото по този начин съществува риск от засягане по конституционно недопустим начин независимостта на съдебната власт и до нарушаване на установения в Конституцията баланс между властите в противоречие с основните принципи на установеното държавно управление, изградено върху конституционния принцип за разделение на властите, съществена гаранция за спазването на който е независимостта на съдебната власт. Това разбиране съвпада и с виждането на Конституционния съд в Решение № 9/2011 г. по дело № 7/2011 г., че „като държавни органи прокуратурата и следствието не трябва да предоставят на народните представители сведения и документи, когато те представляват следствена тайна“. Досъдебната фаза на наказателния процес не е публична и материалите по разследването не могат да бъдат разгласявани без разрешение на наблюдаващия прокурор (чл. 198, ал. 1 НПК).“
В заключение и без анализ
Отбелязваме само, че в наказателния процес се издирва обективната истина, прокуратурата е длъжна да събира доказателства и за виновността, и за невинността на подсъдимите. Обикновено прокурорите имат свои твърдения, свързани с обвинението, които се проверяват от съда. Твърденията на прокуратурата нямат предустановеност като „истина“.
Възгледите на Гешев за отворената прокуратура някак, ако Прокурорската колегия на ВСС позволи, ни карат да си мислим, че се разминават с възгледите на ръководството, на НПК и на Конституционния съд.
