Здравната реформа – тука има, тука няма
Какво се случва с реформата в здравеопазването
~ 3 мин.
Какво се случва с реформата в здравеопазването – резонен въпрос, който експертите в областта си задават след широко афишираните намерения на министерството на здравеопазването (МЗ) през есента на миналата година за промени в здравноосигурителния модел. Краткият отговор е – нищо, особено след поредното изслушване на министъра на здравеопазването пред здравната комисия на парламента през миналата седмица. В изказването му личи желание да отложи, ако е възможно, проблемът по-далеч в бъдещето. Това отлагане е гарнирано с обяснения, че министерството се занимава с обобщаване на становищата от работните групи вече седми месец (работата на самите групи продължава два месеца между октомври и ноември 2018 г. и от нея няма сериозен резултат) и с организиране на нова кръгла маса през юли 2019 г.
Ще припомним как протече процесът по дефиниране и обсъждане на реформата на здравноосигурителния модел до момента: през септември 2018 г. министерството представи на широка кръгла маса своите два варианта за реформа на здравноосигурителния модел. Първият предвижда пълна демонополизация на здравноосигурителния пазар и включване на частни дружества за здравно застраховане в предоставянето на основния пакет здравни услуги наравно с Националната здравноосигурителна каса. Вторият предвижда частична демонополизация, при която здравнозастрахователните дружества участват на пазара само над определен праг на здравната услуга (например стойност на клиничната пътека над 700 лв.) срещу допълнителна здравна застраховка от 12 лв. на месец. Какви изчисления и анализи стоят зад въпросните два модела така и не стана ясно.
След представянето на моделите министерството свика 5 работни групи, всяка от които да обсъди двата модела през призмата на своята компетентност и да избере един от тях или трети, различен от предложените. В рамките на два месеца, до началото на декември 2018 г., всяка от работните групи разработва общо становище за своите предпочитания, като обсъжданията са белязани от липса на организация, липса на информация и бързо се превръщат във форум на различни мнения, който не позволи обсъждане на конкретни предложения и достигане на ефективни решения за здравноосигурителен модел. Крайните резултати от работата на групите не получават публичност и оставят впечатлението, че всичко е било просто симулиране на дейност от страна на министерството.
Какво междувременно трябваше да се случи?
Както нееднократно сме писали, най-напред МЗ трябва да отдели достатъчно време за анализ на:
• финансирането на услугите и на финансовите потоци в сектора:
- чрез събиране на подробна информация за работата на доставчици на амбулаторна и болнична помощ, лекарствени продукти и медицински изделия;
- изчисляване на точните разходи за всички видове медицински услуги и дейности в сектора и по видове лечебни заведения, включително в динамика;
• основния пакет от здравни услуги, който може и искаме да бъде покрит със задължителната здравноосигурителна вноска, както и неговия обхват и финансиране;
• взаимоотношенията между доставчиците на здравни услуги и финансиращата институция (болниците от една страна и НЗОК и фондовете за здравно застраховане от друга);
• лекарствената политика (реимбурсирането на лекарства от страна на касата и фондовете, определянето на цените, отстъпките и реимбурсните стойности и включването на лекарствени продукти в позитивния списък);
• възможностите и условията за създаване на конкуренция на осигурителния пазар;
• възможностите за договаряне между доставчиците на здравни услуги, застрахователните дружества и касата;
• доплащането на медицински стоки и услуги от страна на пациента и как ще се финансира то и др.
Тези анализ отнемат време (в Холандия реформата продължава около 10 години), но за съжаление не виждаме подобен аналитичен подход да се използва у нас. Времето и информацията са необходимите ресурси, за да има успех такова начинание. Едва след извършване на необходимия анализ (а не преди него), министерството ще може да формулира и защити предложението си за реална реформа в здравния сектор. Дотогава всякакви кръгли маси и обсъждания ще са ялови и няма да постигат резултат.
