Икономическа реконструкция под знака на несигурността

Държавите си служат с икономически инструменти, за да затвърдят политически позиции

Снимка: Pixabay
Устоите на световната икономика са разклатени, а чувството на несигурност отеква в (без)действията на инвеститорите, водейки до забавяне на глобалните и секторни ръстове. Излетите преди десетилетия основи на съвременната система днес биват подкопавани - от една страна, от процеси като технологичната революция и климатичните изменения, а от друга, от ескалиращи международни конфликти като търговските войни на САЩ с Китай и Европейския съюз (ЕС) или протакащият се Brexit. Глобалната икономика се забавя и от развоя или затъването в още по-голяма безизходица на тези спорове зависи дали ще бъде избегната нова световна криза.

„Основната причина за забавянето на икономиката са несигурността, която влияе лошо върху инвестициите в световен мащаб и дава негативно отражение върху търговските потоци“, коментира проф. д-р Галина Колев, старши икономист в Немски икономически институт, по време на конференцията The Next Big Thing. В подкрепа на думите си тя изтъкна, че глобалният индекс за политическа несигурност се увеличава вече няколко поредни тримесечия, а неотдавна нивото му е било измерено като по-високо от това през 2009 г. Според експерта все още не можем да осъзнаем колко е дълбок проблемът. Тя смята, че политиците трябва да вдъхнат повече сигурност не само с фискални стимули, но с инвестиции в технологии и образование.

„В ситуация като тази политиците често вземат по-прибързани решения и за сметка на това се забравя голямата, обща картина, характеризираща се с влошаваща се демография и падаща продуктивност“, обръща внимание банкерът Валентин Маринов, ръководител на G10 FX research в Credit Agricole в Лондон. Според него световната икономика ще продължи да се забавя през 2020 г. и основен приносител за това ще е не Китай, а САЩ.

Геополитика от ново измерение

На геополитическата сцена днес се наблюдава съревнование между държавите, в което те все повече си служат с икономически способи. За да демонстрират власт и да затвърдят позиции, руснаците например използваха нефта, а САЩ си служат със санкции. Става дума за т.нар. асиметрична зависимост, при която една държава е в по-неизгодна позиция спрямо другата. Вследствие на глобализацията и установените през годините такива връзки между държавите, днес много от тях се намират в ситуация, в която опитват да защитят суверенитета си и да намалят тази асиметрична зависимост чрез различни форми на откъсване.

„Вече не става дума за икономически предимства, а за печалба в политически план“, отбелязва Джеръми Шапиро, директор научни изследвания към Европейския съвет за външна политика. Според него в търговската война с Китай САЩ не целят просто да извлекат ползи от митата, а преди всичко да докажат силата си. Шапиро допуска, че конфликтът между двете най-големи икономики в света може да не приключи скоро, но да навлезе в по-спокойна фаза и да бъде замразен за известно време. Развой на фронта с Китай обаче може да открие нов такъв пред Тръмп – към Европа, смята експертът.

Един от най-големите потърпевши от икономическото забавяне е германската автомобилна индустрия, която през годините назад е успяла да се докаже като успешен и конкурентен играч въпреки цикличните сътресения. Днес обаче и други са амбицирани да създадат такъв висококачествен и добре позициониран търговски сектор. Една от целите на американската страна е да се промени така системата, че нейната индустрия да е бъде в по-благоприятна позиция и да привлече производството на своя територия.

Освен демонстрацията на геополитическа сила и власт в търговската война с Китай се спотайват и вътрешнополитическите амбиции на Тръмп, смята Мейва Кузин, икономист в Bloomberg Economics. От една страна, целта е да се покаже като строг към конкурента, а от друга, да върне някои производства в САЩ.

Търговският конфликт е крачка към реформа на търговската система, в отговор на развитието на икономики като китайската например. „Следващото голямо нещо, което предстои, е да се опитаме да запазим глобалния ред“, изтъква проф. д-р Галина Колев. Според нея не е изключено да бъдат постигнати по-малки споразумения за търговско освобождаване и либерализация.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: икономика | глобална икономика | търговска война | глобализация | икономическа криза