САЩ и Китай пренасят „войната“ си на Марс

Китайската мисия Tianwen-1 бе стартирана вчера по обяд от остров Хайнан в южната част на страната, докато роувърът на НАСА Perseverance е планиран за изстрелване на 30 юли. Очаква се и двете да достигнат Марс през февруари 2021 година. 

Perseverance има за цел да отговори на въпроси за микробния живот на Марс и наличието на условия за обитаване в миналото. Ако успее, това ще е седмата сонда на НАСА на червената планета и общо четвъртият изпратен роувър там. Кацналият през 2012 г. Curiosity все още изпраща данни от там.  

Що се отнася до китайския проект – Tianwen-1, чието име означава „Стремеж към Небесна Истина“, е първата мисия на Пекин на Марс. Идеята е апаратът да орбитира около планетата, преди да приземи роувър на повърхността. Целта е да се събере важна информация за марсианската почва, геоложка структура, околна среда, атмосфера и да търси вода. 

За разлика от Китай, НАСА изпрати множество апарати, които да обикалят в орбита, преди да направи опит за кацане. Затова, ако Tianwen-1 успее, това ще означава голям технически пробив, пише китайският екип в списанието Nature. 

Космическо състезание 

Освен Tianwen-1 и роувърът на НАСА, през следващата година на Марс се очаква да стъпи и апаратът на Обединените арабски емирства, който без изстрелян в космоса в неделя. 

Досега учените от САЩ и Китай имаха колегиални отношения, като са работели заедно и на Международната космическа станция. Въпреки това космическата надпревара всъщност винаги е била белязана от политиката. Историческото кацане на НАСА на Луната през 1969 г. бе подхранвано от съперничеството в Студената война със Съветския съюз. 

Сега на дневен ред е нова такава вражда, този път между САЩ и Китай. А Пекин добре знае какъв е потенциалният престиж от това да изпревари Вашингтон в космоса. Ако Tianwen-1 пожъне успех, планът е в крайна сметка да се изпрати пилотирана мисия на Марс. 

По време на управлението на президента Си Дзинпин Китай инвестира милиарди долари в изграждането на космическата си програма, дори на фона на опитите да затвърди влиянието си на Земята. 

Наред с икономическите и вътрешните си амбиции, китайското правителство е определило космическото пространство в своя 13-и петгодишен план като приоритет на изследователската работа. Акцент се дава на задълбочените научни космически проучвания и космически кораби в орбита. Освен мисията на Марс, Пекин също планира да пусне постоянна космическа станция до 2022 г. и търси да изпрати пилотирана мисия до Луната, вероятно около 2030 г. 

Всичко това идва на фона на големия успех от миналата година, когато Китай успя да изпрати и апарат до далечната страна на Луната, който кацна благополучно. 

„Общата ни цел е до около 2030 г. Китай да бъде сред основните космически сили в света“, заяви през 2016 г. Ву Янхуа, заместник-началник на Националната космическа администрация.

Мисия до Марс 

Китай се включи късно в космическата надпревара. И макар че през последните десетилетия направи невероятни крачки, изпреварването на НАСА ще изисква нещо грандиозно, като кацане на човек на Марс. 

От 1972 г. насам всички космически проучвания се извършват от роботи, които са не само по-евтини, но и далеч по-дълготрайни, още повече никоя държава не иска да е първата, чийто астронавт ще загине на друга планета. 

Кацането на роботизирани сонди на Марс е достатъчно трудно, предвид атмосферните условия на планетата. Безопасното пребиваване на човек там може да е дори невъзможно. 

Но това не е спряло политиците да спекулират по темата за човешка мисия до Марс. В началото на своя мандат президентът на САЩ Доналд Тръмп упълномощи НАСА да „води иновативна програма за космически проучвания за изпращане на американските астронавти обратно на Луната и в крайна сметка на Марс“. 

Тръмп създаде и Space Force, нов клон на въоръжените сили, с който иска още веднъж да покаже, че космосът е бъдещето. 

Според Тръмп, САЩ са лидер в космоса. Съревнованието с Китай се задълбочава на много нива и пренасянето му в открито пространство е нова глава във войната помежду им.