Стартира приемът за преработватели по новата ПРСР

Досега са усвоени 2,6 млрд. евро по старата програма, казва Десислава Танева

От 30 ноември ще започне приемът на заявления по Мярка 4.2 по новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020, която е за преработвателната индустрия. Приемът ще продължи три седмици, с което за тази година ще приключи кампанията по новата програма. Това обяви министърът на земеделието и храните Десислава Танева пред БНР.

Към момента са усвоени 2,6 млрд. евро публичен ресурс по ПРСР, което представлява близо 83% от нейния бюджет, допълни Танева.

„Интензитетът на разплащане ще бъде най-висок в последната седмица на ноември и първите две седмици на месец декември, когато планираме разплащането най-вече на общинските проекти. Това бяха селските общини, които имаха договори с ДФ „Земеделие” по програмата”, обясни тя, като уточни, че се планира усвояемостта на програмата да достигне до 92-93%.

По думите ѝ, от всички общини, само десет проекта не са подадени, от общо 1 249 подадени по т.нар. общински мерки, като заявление за плащане.

„Ние следим дали някои от тези проекти изобщо има възможност да бъде завършен и ще реагираме, но към момента няма такива данни”, поясни министър Танева.

Тя обобщи, че до края на годината от парите по програмата за селските райони, се очаква още 8% от целия бюджет да бъде разплатен.

„Готвим още едно облекчение, което скоро ще стане факт, извънредният прием по Мярка 121, с цел оптимизация и повишаване на ефективността на прилагането на програмата. Ще допуснем срок до 30 ноември за подаване на заявления за плащане, предвид това, че имаше 1 006 проекта, които бяха подадени. Близо 900 проекта ще бъдат контрактувани, една част под условие на бюджета, зад а има възможност спокойно да си извършат сделките и покупките”, добави министър Танева.

Министерство на земеделието и храните е против въвеждането на т.нар. данък "вредни храни", каза още Танева. По нейните думи дори не съществува подобно понятие като "вредни храни" и на пазара в момента съществуват и се предлагат само безопасни за здравето на хората храни. Би следвало да говорим за храни, чиято консумация в норми, над медицински препоръчваните, би довело до определени ефекти за здравето, коментира Танева.

Министър Танева каза още, че подобни режими за облагане на храни има  в пет държави на ЕС, като само в три от тях това е под формата на данък, както е предложен у нас, в две от тях обхватът  е само на определена напитка. "Само в една страна – Унгария, обхвата на облагане данък "храни" е малко по-голям, но не толкова широк, колкото нашия законопроект. Последните анализи от ефекта на прилагането на тази законова уредба в Унгария са твърде песимистични – и за бюджета на Унгария, и за потребителите, да не говорим за хранителната индустрия", каза Танева. 

Въвеждането на подобен данък ще се превърне в наказателна мярка срещу част от бизнеса, а и ще окаже влияние върху цените на много хранителни продукти, каза преди дни Танева.

Тя коментира и промените в наредбата за храненето в детските градини и училищата, които предвиждат на децата да се предлагат само храни по стандарт. Според нея, въпреки че фирмите, които предлагат подобни продукти не са много, те ще успеят да се справят с нарасналото търсене. По думите ѝ, новите изисквания за храненето в  детските заведения няма да доведат до драстично увеличение на издръжката на децата в детските градини. 



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: проекти | ПРСР | селски райони | български граждани | преместваеми обекти | количествени облекчения

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини