Стартира приемът за преработватели по новата ПРСР

Досега са усвоени 2,6 млрд. евро по старата програма, казва Десислава Танева

11:01 06.11.2015
От 30 ноември ще започне приемът на заявления по Мярка 4.2 по новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020, която е за преработвателната индустрия. Приемът ще продължи три седмици, с което за тази година ще приключи кампанията по новата програма. Това обяви министърът на земеделието и храните Десислава Танева пред БНР.

Към момента са усвоени 2,6 млрд. евро публичен ресурс по ПРСР, което представлява близо 83% от нейния бюджет, допълни Танева.

„Интензитетът на разплащане ще бъде най-висок в последната седмица на ноември и първите две седмици на месец декември, когато планираме разплащането най-вече на общинските проекти. Това бяха селските общини, които имаха договори с ДФ „Земеделие” по програмата”, обясни тя, като уточни, че се планира усвояемостта на програмата да достигне до 92-93%.

По думите ѝ, от всички общини, само десет проекта не са подадени, от общо 1 249 подадени по т.нар. общински мерки, като заявление за плащане.

„Ние следим дали някои от тези проекти изобщо има възможност да бъде завършен и ще реагираме, но към момента няма такива данни”, поясни министър Танева.

Тя обобщи, че до края на годината от парите по програмата за селските райони, се очаква още 8% от целия бюджет да бъде разплатен.

„Готвим още едно облекчение, което скоро ще стане факт, извънредният прием по Мярка 121, с цел оптимизация и повишаване на ефективността на прилагането на програмата. Ще допуснем срок до 30 ноември за подаване на заявления за плащане, предвид това, че имаше 1 006 проекта, които бяха подадени. Близо 900 проекта ще бъдат контрактувани, една част под условие на бюджета, зад а има възможност спокойно да си извършат сделките и покупките”, добави министър Танева.

Министерство на земеделието и храните е против въвеждането на т.нар. данък "вредни храни", каза още Танева. По нейните думи дори не съществува подобно понятие като "вредни храни" и на пазара в момента съществуват и се предлагат само безопасни за здравето на хората храни. Би следвало да говорим за храни, чиято консумация в норми, над медицински препоръчваните, би довело до определени ефекти за здравето, коментира Танева.

Министър Танева каза още, че подобни режими за облагане на храни има  в пет държави на ЕС, като само в три от тях това е под формата на данък, както е предложен у нас, в две от тях обхватът  е само на определена напитка. "Само в една страна – Унгария, обхвата на облагане данък "храни" е малко по-голям, но не толкова широк, колкото нашия законопроект. Последните анализи от ефекта на прилагането на тази законова уредба в Унгария са твърде песимистични – и за бюджета на Унгария, и за потребителите, да не говорим за хранителната индустрия", каза Танева. 

Въвеждането на подобен данък ще се превърне в наказателна мярка срещу част от бизнеса, а и ще окаже влияние върху цените на много хранителни продукти, каза преди дни Танева.

Тя коментира и промените в наредбата за храненето в детските градини и училищата, които предвиждат на децата да се предлагат само храни по стандарт. Според нея, въпреки че фирмите, които предлагат подобни продукти не са много, те ще успеят да се справят с нарасналото търсене. По думите ѝ, новите изисквания за храненето в  детските заведения няма да доведат до драстично увеличение на издръжката на децата в детските градини. 




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: проекти | ПРСР | селски райони | български граждани | преместваеми обекти | количествени облекчения

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини