500 млн. лева недостиг в здравния бюджет до 2020 г.

До 2020 г. употребата на нови лекарства, произведени след 2010 година, ще нарасне до 2% на българския пазар. За тях от здравния бюджет ще се необходими допълнителни 500 млн. лева финансиране. Институциите в момента не са предвидили тези средства и вероятно няма да бъдат готови да поемат разходите за ръста в употребата на нови медикаменти. Към 2015 г. употребата на тези лекарства у нас е 1,7%, а прогнозите са в близките години те да се увеличат с 0,3%.

Повишението не изглежда значително, но разходите за него трябва да се поемат от държавата. Това коментира д-р Кунчо Трифонов от IMS Health в рамките на бизнес форум за фармацевтичния сектор у нас, организиран от Eneterprise, предаде репортер на Economic.bg.

Онкология, автоимунни заболявания, ХИВ и др. са основните болести, които ще увеличат разходите за лечение в световен мащаб. 28% от тях са за специализирани терапии.

За последните 5 години у нас се отчита двуцифрен ръст (10%) в продажбата на хранителни добавки и тази тенденция ще се задържи устойчиво с прогнози за още 10% увеличение в близките няколко години. Това се наблюдава не само в България, но и в глобален мащаб. Причината за повишените продажби на добавки в цял свят е ниската удовлетвореност на пациентите от здравните услуги. Хранителните добавки определено движат аптечния пазар нагоре, коментират специалистите.

В България също се наблюдава ниска степен на удовлетвореност на нуждите от здравеопазване. Но „Ако си беден и болен, по-добре да си в България”, казва Юлиян Узунов от Top Management Advisors (TMA). Например, за сравнение във Великобритания, пациентът трябва да чака една седмица за преглед при личен лекар и 6 месеца за прием в болница.

Узунов коментира и реформите на министър Москов в здравния сектор, които по думите му са насочени единствено към това държавата да спестява пари. По думите му „най-изкушените лекари не са с най-ниските заплати.”

Аптеките у нас намаляват с 10% за изминалите 2 години, това стана ясно от презентацията на д-р Трифонов. Въпреки това според данните България е на второ място в Източна Европа по брой аптека на глава на населението – 2,100 на човек. Преди нас е само Гърция с 1,100 души.

Очакванията: все по-малко аптеки заради консолидацията на пазара. Прогнозите са, че у над към 2020 г. ще има 2800 работещи аптеки. Причината: пазарен натиск, очакваното затягане на правилата за аптеките през 2019 г.

В цяла Източна Европа аптеките са в процес на промяна. Веригите се консолидират и реформират, а това създава нов аптечен пазар. Очакваме той да се развива в два формата: Combo модел и Discounter модел, който ще се различава от предходния с ниски маржове, засилен трафик на клиентите и високи обороти.

Фармацевтичната индустрия в цял свят дава работа на над 4,4 млн души, а тя от своя страна е един от факторите, които формират продължителността на живота. За създаването на едно ново лекарство са необходими близо 3 млрд. долара, но реалните разходи се изчисляват средно на 1,5 млрд. Много от компаниите обаче не инвестират в създаването на иновативни медикаменти, те предпочитат да дават голяма част от бюджетите си за маркетинг, разказват експертите.

В контекста на рекламите за лекарства, които са със строги забрани, стана ясно, че над 50% от производствата на КЗК в сектор фармация у нас за 2015 г. са за нелоялна конкуренция в бранша. Глобите на Комисията могат да достигнат 10% от нетните продажби на фирмата за изминалата финансова година. През 2016 г. се очаква доклад на КЗК относно фармацевтичния сектор. 

Индустрията не е спирала и няма да спре да се развива, обновява и да бъде все по-полезна за пациента, заключват специалистите от бранша.