Най-важната (и най-малко дискутирана) последица от външната политика на Тръмп

Презрителното отношение на президента Тръмп спрямо Европа започва да подкопава трансатлантическия съюз

Презрителното отношение на президента Тръмп спрямо Европа започва да подкопава трансатлантическия съюз, който от много десетилетия е главен стълб на американската политика по националната сигурност. 

Нарастващият разрив между Европа и Америка може да е най-съществената, но най-малко дискутирана последица от външната политика на Тръмп. Неговият разрушителен стил обикновено се разглежда като дестабилизиращ за по-далечните противници в Пхенян, Техеран и Китай. Но дипломатическите бомби избухват и в Брюксел, в сърцето на Европейския съюз, както и в Париж, Берлин и Лондон - и явно причиняват реална вреда. 

Много европейски лидери изоставиха учтивостта спрямо Тръмп. След година и половина непрестанни заяждания (от негова страна), те започнаха да отвръщат, наричайки Тръмп заплаха за интересите на сигурността на Европа и вече отиват към открито скъсване с Вашингтон по Иран и други ключови въпроси. 

Германската канцлерка Ангела Меркел каза този месец, че атаката на Тръмп срещу споразумението с Иран е създала "истинска криза" за глобалния ред. Френският финансов министър Брюно Льо Мер каза, че едностранното налагане от САЩ на санкции от позицията на "икономически полицай на планетата" е "неприемливо". 

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск обобщи разочарованието и гнева на континента с горчив пост в Туитър: "Гледайки последните решения на (Тръмп), някой дори може да си помисли: с приятели като тези кой се нуждае от врагове. Но честно, ЕС трябва да бъде благодарен. Благодарение на него ние се отървахме от всички илюзии." 

Военният съюз НАТО все още изглежда относително солиден. След като посети Тръмп в четвъртък, генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг отбеляза в Туитър, че това е била една "добра среща" и изрази благодарност на президента за "ръководната му роля по въпроса за отбранителните разходи". Колко дълго обаче може да продължи това отбранително съдружие при наличието на явен разрив по основни дипломатически въпроси? 

Идната седмица европейците ще направят символична важна стъпка към разграничаване от САЩ, когато представители на Германия, Франция и Великобритания, заедно с Русия и Китай, се съберат на среща на съвместната комисия за надзор на ядреното споразумение с Иран. "Това е болезнено за нас", каза високопоставен член на дипломатическата служба на ЕС в интервю в сряда. 

Европейски служители казват, че не се чувстват удобно, като се оказват на страната на Русия, Китай и Иран срещу САЩ, но че оттеглянето на администрацията на Тръмп от споразумението не им е оставило алтернатива. Европейците смятат това споразумение за жизненоважно за тяхната национална сигурност, защото то поставя спирачка пред опасността от ядрен пробив от Иран или други страни от Близкия изток, а всички те са твърде близко (до Европа). 

Европейците положиха трескави усилия тази седмица да дадат уверения на Иран и да го убедят да не се отказва от споразумението отчасти защото не искат да се окаже застрашен предвиденият в него мониторинг. Според сегашния инспекционен протокол камерите записват 2 млн. дигитални снимки всеки ден на ключови ирански площадки, каза неназован служител. Той изчисли, че благодарение на споразумението времето, необходимо на Иран да създаде една бомба, се е увеличило от няколко седмици до една година. Европейците не искат да рискуват загубване на това време за предупреждение, ако споразумението бъде отхвърлено. 

"САЩ така и не ни казаха какъв е (техният) план В" посочи европейският дипломат. "Какво ще правим, когато (иранците) изгонят инспекторите?".

Конфронтацията между САЩ и Европа ще се задълбочи, ако Вашингтон, както се очаква, наложи вторични санкции срещу европейски компании, развиващи бизнес с Иран. Ако се стигне дотам, Европа може да отвърне с "блокиращи мерки", които да наказват компаниите, съобразяващи се с американските санкции. 
Европейските компании не обичат да бъдат притискани в ъгъла. Френският петролен гигант "Тотал", който планира многомилиарден проект за природен газ в Иран, заяви, че ако не получи специално разрешение за проекта си от американското финансово министерство, ще трябва да се откаже от инвестиционното си намерение, което според "Тотал" има "огромен потенциал". 

Тръмп е толкова непопулярен в Европа, че да тръгнеш срещу него крие слаб политически риск. По такива въпроси, като търговията, климатичните промени, израелско-палестинския конфликт и глобалната икономическа политика традиционният за Европа центристки политически консенсус като цяло преобладава. Трансатлантическият разрив в културата и ценностите, които някога бяха непоклатимият фундамент на алианса, е шокиращ. Със своето самохвалство и простащина Тръмп изглежда почти като карикатура на грубата и арогантна Америка, който мнозина европейци не харесват. Анкета на изследователския център "Пю" миналата година констатира, че само 11 процента от германците, например, вярват, че Тръмп действа правилно. За сравнение при неговия предшественик Барак Обама този процент беше 86. 

Американците смятаха европейската подкрепа за нещо дадено толкова дълго време, че малцина анализатори са изследвали въпроса как би изглеждало едно разпадане на трансатлантическия алианс. 

Може би е време да се зададе въпроса "Какво, ако...?" 

Тръмп често казва, че "Америка на първо място", не означава "Америка сама". Но европейците също имат мнение по въпроса, и тази седмица то бе категорично отрицателно.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: европа | ЕС | САЩ | Доналд Тръмп | външна политика

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини