До три години 1/3 от потреблението на газ ще е местен добив

Нов модел тарифиране ще облекчи пазара и ще намали цените за пренос, казва изпълнителният директор на „Булгартрансгаз” Кирил Темелков

Автор: Десислава Янкова

Г-н Темелков, кои са акцентите в 10-годишния план на „Булгартрансгаз”?

На първо място сред  е подобряване на надеждността и сигурността на системата. Това са инвестиции в рехабилитиране и модернизиране на новите съоръжения. На следващо място е търсенето на диверсификация на нови източници. Тук сме заложили много на изграждането на интерконекторни връзки както от страна на нашето дружество – става дума за тръбопроводите за Турция и Румъния, така и чрез партньорство с трети страни. Това са интеконектора с Гърция, който се изгражда от ICGB и този със Сърбия, който се строи от министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Оперативна програма „Регионално развитие”.

Друг акцент, който сме заложили, е газифицирането на нови територии. Предвидили сме да бъдат изградени над 270 километра нови отклонения от съществуващата инфраструктура, за да може газът да достигне до нови територии, да се присъединят нови потребители. Ще достигнем до Силистра, където се очаква много скоро да започне реалното строителство, проектите за Козлодуй и Оряхово също са в напреднала фаза.

Проектите, които са на етап прединвестиционно проучване, са отклоненията за Панагюрище и Пирдоп, Свищов, Банско и Разлог. В по-дългосрочен план сме предвидили отклонения до Лом и Видин в зависимост от развитието на газопровода „Южен поток” и възможностите му да осигури нужните количества за този район. Освен това, пак в дългосрочен план, са предвидени газопроводи до Чепеларе, Смолян, Свиленград. Всички те обаче са обект на последващи анализи за тяхната възможност за финансиране, за реантабилността на самото съоръжение. Това касае една много интензивна инвестиционна политика.

За нови разширения в средносрочен период – около 5 години, сме предвидили 50 млн. евро. В 10-годишния план инвестициите за модернизация на инфраструктурата ще достигнат над 250 млн. евро. Около 117 млн. евро, ще бъдат вложени в развитие на междусистемната свързаност за съседните държави. Предвиждаме инвестицията в Чирен в размер на 250 млн. евро, като средствата ще са за удвояване на самото хранилище. Общо всички пари, които ще бъдат вложени, достигат до 650 млн. евро. Акцентът се поставя върху междусистемната свързаност, нови територии, надеждност и сигурност на цялата система.

Налагаме междусистемната свързаност и диверсификацията, защото в момента нашият пазар не е конкурентен, въпреки че е либерализиран. Точно това ще го направи конкурентен. Ще привлечем и нови количества газ, които да пренасяме. Това ще доведе и до подобряване на цената за крайните потребители, както и сигурността.

 

Коя от всички интерконекторни връзки ще стане готова най-бързо? На коя ще можем да разчитаме първо?

Всички интерконекторни връзки в момента се развиват добре, има постоянен напредък по проектите. Най-напред в развитието си е връзката с Румъния между Русе и Гюргево. Реалното строителство по нея започна миналия месец, в момента вече се изгражда самия газопровод. Плановете са до май месец следващата година да бъде въведен в експлоатация. Ускорено ще се развива и гръцката връзка, която се очаква да бъде изградена до края на 2013 и да бъде въведена в експлоатация в началото на 2014 година. Активно се работи и по останалите две връзки – тази със Сърбия и с Турция.

 

На какво ще разчитаме в краткосрочен план при проблеми с доставката на природен газ през Украйна?

Безспорно с интерконекторните връзки сигурността на доставките се увеличава многократно. Така още през 2014 година ще утроим сигурността на доставките. Дотогава сме предприели всички необходими усилия, за да може в краткосрочен план да бъде осигурена необходимата сигурност за така наречените уязвими потребители. При евентуална криза първо разчитаме на собствения добив.

В Чирен и сега има 380 млн. кубически метра газ, който приблизително отговаря на количеството, което се добива за един сезон, така че газ ще има. Въпросът там е, че дебитът на самото хранилище не позволява да се покрие потреблението в пиков момент, при много ниски температури, когато консумацията е много над обичайното. Местният добив също спомага за осигуряване на доставките при ограничаване на доставките от основната инфраструктура.

Освен това сме предприели една инициатива, при която анализираме всички инсталации на присъединените клиенти към нашата система. Ограничаването на газоподаването е краткосрочен ефект в рамките на един до три дни. Много е важно в един такъв момент да се знае кои потребители наистина имат нужда от това гориво и кои го ползват в допълнение или имат алтернативен вариант, на който могат да преминат, за да се поддържа баланса на цялата система. Това е процес, който сме започнали, за да работим в пълен синхрон с всички потребители. Имаме голяма степен на готовност в случай на криза да реагираме адекватно и това да не повлияе върху българската икономика и уязвимите потребители у нас.

 

Какво е потреблението в момента? Ще стигнат ли запасите при евентуални проблеми с доставките?

Няма основание да считаме, че има проблем за количествата газ за България. Страната ни получава и транспортира за трети страни обеми от суровината, които надвишават потреблението ни. Става дума за количества, които навлизат на територията на България спрямо потреблението. Оттук нататък въпросът е изцяло договорен – кой и как ще се договори това количество газ да стигне до потребителите. Знаете, че дългосрочният договор, който „Булгаргаз” имаше с „Газпром” изтича, но доколкото е известно е напълно реалистично добри за страната ни средносрочни договорености да се постигнат до средата на следващия месец. Ние разполагаме с инфраструктура, с която можем да осигурим тези доставки.

От друга страна няма никакъв проблем с доставките от 1 януари. Ние не сме последна дестинация за този газ. През миналата година през България са влезли около 18 млрд. кубически метра газ. 15 млрд. кубически метра са преминали транзит за трети страни, в България са останали около 3 млрд. кубически метра. Очаквам това да бъде така и през следващата година. Не очаквам драстично повишение в потреблението, защото за момента няма предприятие с мощности, които да допринесат за това.

Включително, ако заработят огромните потребители като „Химко” и „Кремиковци” ние пак сме в състояние физически и технически да осигурим доставката. Нашата система е с 8 млрд.  кубически метра технически проектен общ капацитет. В момента се пренасят около 3 млрд. кубически метра, което означава, че капацитетът на системата е два пъти по-голям от обема, който ни е нужен.

 

Разработват ли се нови находища?

Има две степени на разработване на новите находища. Първо е проучвателната фаза, по отношение на която правителството има много активна политика – за отдаване на концесия, проучване на големи територии за наличието на природен газ. Такъв е блок „Хан Аспарух” и още няколко блока, които обхващат по-голямата част от дълбоководната част на Черно море. Там все още няма доказани находища на газ, но скоро ще знаем какво и колко точно можем да добием от тези райони. Тъй като не са доказани, в нашия 10-годишен план ние не сме ги приели като възможности за включване в общото задоволяване на потреблението. Те ще бъдат един огромен плюс за населението като цяло.

Имаме две находища, които са открити и в момента едното се експлоатира активно, а другото е в процес на разработване и скоро ще бъде присъединено към системата. Това са съответно Галата и Девенци. От Галата получаваме и в момента количества газ и от него идват около 15% от потреблението на страната. В следващата година ще започне и търговския добив от находището в Девенци, което също ще бъде присъединено към системата. През първата и втората година количествата ще са между 300 и 800 млн. кубически метра. Очаква се общо от находищата в България, които ще добиват газ, да е 1,3 млрд. кубически метра. След две до три години очакваме една трета от потреблението да бъде обезпечено от местен добив без още да са разработени дори големите находища в дълбоководно Черно море.

 

Очаква се нова методология за ценообразуване на входните и изходните такси. Бихте ли обяснили какво означава това?

Това, което предстои като спазване на Третия енергиен пакет, е да се въведе системата на входно-изходния тарифен модел. В момента се ползва методологията „пощенско клеймо” за националната система и така наречената „обвързана с разстоянието тарифа” за транзитната система. Тези методологии вече не са приложими в новата европейска политика. Идеята е целият европейски пазар да премине на един и същ принцип на ценообразуване, за да може търговското движение на газа между различните държави да бъде по-достъпно и свободно. Входно-изходният тарифен модел не означава нещо много по-различно за крайния потребител от това, което в момента ще получава и няма да доведе до промяна в цените за крайния потребител.

Просто концепцията обвързва тази тарифа с разстоянието и сумата, която се плаща, се изчислява на всеки един вход и изход -  точно какво количество е постъпило и е излязло. Това касае най-вече търговците, които имат взаимоотношения с оператора. Дори за тях тази методология е много по-удобна и лесна за работа отколкото съществуващите и действащите към момента, които са свързани с разстоянието. Надяваме се до края на тази година да получим от ДКЕВР методика за изискванията как да се разработват тези модели в бъдеще и в рамките на следващата година да кандидатстваме, да одобрим и внедрим такова тарифиране, което ще даде по-голямо удобство на пазара.

Коментари: 0