ЕЦБ разкри агресивният си план за спасяване на еврото

Европейската централна банка представи най-амбициозният си план, целящ да облекчи европейската финансова криза, като изкупува неограничени количества от държавни облигации, за да понижи по този начин разходите по заемането на средства от страните борещи се с изплащането на държавните си дългове.

Програмата оповестена в четвъртък надхвърля обявеният по-рано план от ЕЦБ за изкупуване на облигации на стойност 210 млрд. евро, оказала се твърде недостатъчна, за да предизвика трайно възстановяване на европейските дългови пазари. Мащабни покупки на краткосрочни държавни облигации трябва да стабилизират тяхната цена и да понижат лихвата им (доходността), правейки ги по-евтини за страните нуждаещи се от пари назаем, с които да укрепят държавните си финанси.

"Ще имаме напълно ефективна защита срещу всички деструктивни сценарии", заяви президентът на ЕЦБ Марио Драги, на пресконференция след заседанието, на която определи еврозоната като "необратима". След като планът на ЕЦБ беше обявен, доходността на правителствените облигации в цяла Европа се понижи, а фондовите пазари се изстреляха нагоре.

23-членният Управителен съвет на ЕЦБ одобри планът само с едно несъгласие, което Драги не пожела да идентифицира. Шефът на немската Бундесбанк, Вайдман, обаче публично се противопостави на плана с аргумента, че ЕЦБ отива твърде далеч по отношение на финансирането на държавните дефицити, което по принцип е забранено в договора на Европейският съюз.

Обещанието на ЕЦБ за тази подкрепа идва с една важна уговорка: страните, които искат  централната банка да им помогне трябва да се обърнат първо към 17-те членки използващи еврото, за изкупуване на техните облигациите през съществуващите спасителни фондове, а също така техните икономики ще подлежат на контрол от Международният валутен фонд. Това поставя силен натиск върху задлъжнелите страни като Испания и Италия, които са били склонни да потърсят помощ от техните партньори - предприемайки следващата стъпка към спиране на 3-годишната финансова криза.

Испанският премиер Мариано Рахой отказа в четвъртък да направи каквото и да е обещание, с което да задейства покупката на облигации от ЕЦБ. „Когато имам нещо ново ще ви кажа", заяви той пред репортери на пресконференция, след срещата му с германският канцлер Ангела Меркел. Италианският министър-председател Марио Монти оцени плана като „важна стъпка напред", но заяви, че евентуално решение на Италия за финансиране към момента би било преждевременно. Ако Италия и Испания отправят молба за финансиране от спасителните фондове на еврозоната, то това ще ги постави в същата група на Гърция, Ирландия и Португалия - нещо от което двете страни се опасяват на този етап.

Първият път когато ЕЦБ обяви, че изкупуването на облигации е в действие беше на 2 август. От тогава до сега пазарите трайно се повишиха. След обявяването на плана в детайли, вчера, инвеститори по целият свят приветстваха с още по-голям ентусиазъм това решение на банката. Водещите европейски индекси се повишиха значително, а доходността по държавните облигации на периферните икономики отчетоха завидно понижение.

"Дълго време кризата създаваше рискове за стабилността на еврозоната и глобалната икономика. Сега обаче тази програма минимизира както риска от нестабилност в Европа, така и несигурността за глобалните пазари. Тя подобрява перспективата пред глобалната икономика като цяло", казва Майк Ленхоф, главен стратег на Brewin Dolphin.

Според други анализатори, този план ще осигури краткосрочно облекчение за европейските страни и финансовите пазари, но няма да заздрави основната икономическа слабост в целият регион, която може да се проточи с години. Планът също така излага ЕЦБ на риска правителствата да се отметнат от условията, които се поставят при получаването на въпросната помощ. Тогава банката може да се окаже в затруднено положение. Освен това неограниченото изкупуване на облигации от страна на ЕЦБ би подкрепило продължаващото неизпълнение на така необходимите икономически и социални реформи, тъй като държавите в затруднение ще разчитат на ЕЦБ да ги спасява при евентуален колапс.

Казано по-просто изкупуването на държавни облигации не стимулира растежа, който в момента е най-големият проблем в Испания, Италия и другите закъсали страни. Именно икономическият растеж трябва да бъде подкрепен като необходимост правителствата да овладеят държавните разходи. Към момента шест страни от еврозоната са в рецесия - Гърция, Испания, Италия, Кипър, Малта и Португалия, а безработицата в региона надхвърля 11.3%.

ЕЦБ ревизира долната граница на своята прогноза за растеж на еврозоната, заявявайки, че икономиката ще се свие между 0.2% и 0.6% през 2012 г. Банката остави основният лихвен процент непроменен на рекордно ниското му ниво от 0.75%.

На въпрос на журналист, дали смята, че третият опит на ЕЦБ да купува държавни облигации ще свърши работа, Драги заяви: "Да, тъй като този път покупките ще са факт при конкретни условия, при много по-голяма прозрачност, ще се купуват краткосрочни книжа и фактът, че ЕЦБ ще има същия статут на кредитор, както всички други притежатели на държавни облигации".

Подготвена от отдел "Анализи валутни пазари", ФК "Логос-ТМ" АД